DejaSenti

S-ветлата страна на живота

2010-09-02T16:53:00.000-07:00

В съня си рисуват земята...

2010-08-15T19:12:00.001-07:00

ЛЕТЯЩИТЕ ХОРА

Летящите хора
в съня си рисуват земята,
тополи по нея,
които на четки приличат,
палитра, в която
разбърква боите си вятърът -
портрет да направи
на своето ново момиче.
Летящите хора
умират с пет лева във джоба
и тихо говорят
за земните работи строго.
И нищо, че често
изглеждат ви малко особено -
по мярка крилете им са -
като при Бога.
Те виждат перата
на птиците долу, че светят,
когато човекът
помъкне по стръмното кръста.
А птиците тук са
души на самотни поети,
които опипват
небето с изтръпнали пръсти.
Летящите хора
живеят в отделна държава -
и в нея не всичко
до хляба едничък се свежда.
Такива (безкрайно отдавна)
ги Господ направи -
да има в човешкия ад
и малко надежда.

Да те ухапе русенски комар..

2010-08-02T17:03:00.002-07:00

"Благодаря Ви за това, че за поредна 3-та година не успях да заведа дъщеря си на море. Нито себе си."

Из филма The Guardian

"Явно...
...не мога да спя.

Разбира се, че не можеш.

Жена ти те е напуснала.
Най-добрия ти приятел е мъртъв.
Звучиш като кънтри песен.
Ако имаше куче, щеше вече
да е прегазено от кола.
Тя изпрати ли ти документите?

- Да.

Прочете ли ги?

Не, не съм.

Не мислиш ли, че трябва?

Знаеш ли,
че никога не е имало друга?

Глупости, Бен.

Ти си двуженец.
През цялото време
си женен за Бреговата охрана.
Дай да видя рамото.
Сигурно си го изкълчил опитвайки се
да докажеш, че си още на 19 г.
Права ли съм?

Кога, по дяволите, остаряхме?

Аз винаги съм била стара, Бен.
Но, знаеш ли какво?
Нямам нищо против.
Ако ме болят мускулите, това е
защото съм ги използвала.
Трудно ми е да изкачвам стълбите,
защото съм ги изкачвала всеки ден за
да легна до мъжа, който ме е обичал. /посочва портрета зад себе си/
Имам малко бръчки тук и там,
но съм лежала хиляди пъти
под небето в слънчеви дни.
Изглеждам и се чувствам така,
защото пиех и пушех,
и живях и обичах,
и танцувах, пях, потих се
и правех секс по време
на един доста хубав живот,
ако ме питаш.
Не е лошо да остаряваш, Бен.

01:07:57,907 --> 01:08:00,000
Да остаряваш, е заслужено."

:)

2010-07-26T10:34:00.001-07:00

Предай нататък!

2010-07-22T14:27:00.000-07:00

Не, няма да пиша анонси тук. Наскоро ми го припомниха... и се сетих накъде тръгна моето моделарстване навремето и как се промени гледната точка ...,а и света в частност. :)
И хората, които ме последваха.
Благодаря ви момчета и момичета, които направихте за другите нещо, макар и не кой знае колко значимо /като го погледнем от нашите кули/. Колкото можем- това е. :)
Оценките са не за резултата, а за старанието.
:)

“Предай нататък”- Учител дава на своите ученици задачата: „Измислете начин да промените света и го направете!” Звучи непостижимо, тъпо, инфантилно...

Eдно от децата хваща идеята си "за рогата" – да намери трима души, за които да направи по едно добро дело. Нещо, което ще го затрудни или постави в деликатна ситуация… Единствената "отплата" е да помоли хората, на които е помогнал,е
„да предадат нататък”, да помогнат безкористно на трима други.
Инфантилно.

Пирамида. Кат нашите известни фараонски. :)
Само дето.. да. :)
Света наистина може да се попромени. Има хора, които няма нищо да усетят. И ще си останат на менталната си плоскост. Дори и за тях си струва труда.
Има обаче и други. И заради всеки един от тях си заслужава.
Вярвайте ми. Виждал съм блясъка в очите на моите приятели моделисти. :)

Шарл. :)

2010-07-17T12:47:00.000-07:00

лей бек

2010-07-16T21:53:00.004-07:00

До скорой встречи

2010-06-30T16:16:00.000-07:00

What It Is

2010-06-28T16:43:00.000-07:00

"Мы ... - Волки, и нас
По сравненью с Собаками МАЛО.
Под грохот двустволки -
Год от году нас ...- Убывало.
Мы, как на расстреле,
На Землю ложились без стона,
Но МЫ ... - Уцелели,
Хотя и живем Вне Закона !!!
Мы - Волки, нас мало ...
Нас можно сказать - Единицы ...
Мы те же собаки,
Но Мы не хотели смириться.
Вам - блюдо похлебки,
Нам - проголодь в поле морозном,
Звериные тропки,
Сугробы, в молчании звездном.
Вас в избы пускают
В январские лютые стужи,
А Нас окружают
Флажки роковые все туже.
Вы смотрите в щелки,
Мы рыщем в лесу на Свободе.
Вы, в сущности, - волки,
Но вы изменили породе.
Вы серыми были,
Вы Смелыми были вначале,
Но вас прикормили...
И вы в Сторожей измельчали.
И льстить и служить -
Вы за хлебную корочку рады,
Но цепь и ошейник
Достойная Ваша награда !
Дрожите в подклети,
Когда на охоту Мы выйдем ...
Всех больше на свете
Мы - ВОЛКИ ... - Собак ... - Ненавидим !"

Удивительное рядом, но оно - запрещено!

2010-06-19T14:28:00.002-07:00

:)

Ну а завтра спросят дети, навещая нас с утра:
"Папы, что сказали эти кандидаты в доктора?"
Мы откроем нашим чадам правду, им не все равно,
Мы скажем: "Удивительное рядом, но оно запрещено!"
;)

п.п. Не се вглеждайте в мръсното ми бюро в работилницата.
Поместих пепелника за да си освободя място. :D)))

Mockingbird

2010-06-13T15:01:00.000-07:00

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ УМЕЕШЕ МНОГО НЕЩА

2010-06-11T20:01:00.000-07:00

Сергей Лукяненко

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ УМЕЕШЕ МНОГО НЕЩА

Той не умееше много неща, но затова пък умееше да пали звездите. Та нали и най-красивите и ярки звезди понякога угасват, а ако някоя вечер не видим звезди на небето, ще ни стане малко тъжно... А той палеше звездите много умело, и това го утешаваше. Някой трябваше да се занимава и с тази работа, някой трябваше да мръзне, търсейки в облаците космическа прах угаснала звезда, после да се пари, разпалвайки огъня й с пламък, донесен от други звезди, горещи и силни. Каквото и да казваме, това беше трудна работа, и той дълго време се примиряваше с това, че не умее много неща. Но веднъж, когато звездите се държаха по-спокойно, той реши да си почине.
Спусна се на Земята, разходи се по меката трева (това беше градски парк), погледна за всеки случай към небето... Звездите успокоително му намигнаха отгоре и той се успокои. Направи още няколко крачки - и я видя.
- Ти приличаш на най-прекрасната звезда. - каза той. - Ти си по-прекрасна от всички звезди.
Тя много се удиви. Никой никога не й беше казвал такива думи. "Ти си симпатяга" - казваше един. "Ти ме привличаш" - казваше друг. А третия, най-романтичния от всички й обеща да отведе до синьото море, по което плава бяла платноходка...
- Ти си по-прекрасна от всички звезди. - повтори той. И тя не можа да отговори, че това не е така.
Малката къща в покрайнините на града му се стори като най-чудесния дворец във Вселената. Та нали двамата бяха там...
- Искаш ли да ти разкажа за звездите? - шептеше той. - За Формалгаут, приличащ на оранжево котенце, за Вега, синя и изгаряща, като къс разтопен лед, за Сириус, сплетен като гирлянда от три звезди... Но ти си по-прекрасна от всички звезди...
- Говори, говори. - молеше тя, хващайки края на прсътите му, горещи като пламък...
- Ще ти разкажа за всички звезди, за големите и малките, за тези, които имат гръмки имена, и за тези, които имат само скромни цифри в каталога... Но ти си по-прекрасна от всички звезди...
- Говори...
- Полярната Звезда ми разказа за пътешествия и пътешественици, за грохота на морските вълни и свистенето на хладните ветрове на Арктика, за платната, звънящи от ударите на ветровете... Никога няма да ти е тъжно, когато съм до теб. Само бъди с мен, та ти си най-прекрасната от всички звезди...
- Говори...
- Алтаир и Хамал ми разказаха за учени и пълководци, за тайните на Изтока, за забравени изкуства и древни науки... Никога няма да те боли, когато съм до теб. Само бъди с мен, та ти си най-прекрасната от всички звезди...
- Говори...
- Звездата на Барнад ми разказа за първите звездни кораби, носещи се сред космическия хлад, за стоновете на ударения от метеор метал, за дългите години между стоманените стени и първите мигове в чуждите, опасни и тревожни светове... Никога няма да си самотна, когато съм до теб. Само бъди с мен, та ти си най-прекрасната от всички звезди...

Тя въздъхна, опитвайки се да се измъкне от плена на думите му. И попита:
- А какво умееш?
Той трепна, но не падна духом.
- Погледни през прозореца.
Миг - и в черната пустота пламна звезда. Тя беше толкова далеко, че приличаше на точка, но той знаеше, че това е най-красивата звезда в света (без да броим, разбира се, тази, която се притискаше до рамото му). Хиляда планети кръжаха около звездата в невъзможен, невероятен танц, и на всяка планета цъфтяха градини и шумяха морета, красиви хора се къпеха в топли езера, вълшебни птици пееха тихи песни, а кристалните водопади звъняха по проблясващите самородни камъни...
- Звездичка в небето... - каза тя. - Като че ли я нямаше досега, но не съм сигурна... А какво можеш да правиш?

И той не отговори нищо.

- Как ще живеем? - разсъждаваше на глас тя. - В тази стара къща, където даже газова печка няма... А ти не можеш да правиш абсолютно нищо...
- Ще се науча! - почти закрещя той. - Задължително! Само ми се довери!
И тя му се довери.
Той вече не пали звезди. Той се научи на много неща, работи като астрофизик и печели добре. Понякога, когато излиза на балкона, за момент му става тъжно и той се бои да погледне към небето. Но звездите не стават по-малко. Сега ги пали някой друг, и добре ги пали... Той казва, че е щастлив, и аз му вярвам. Сутрин, когато жена му още спи, той отива в кухнята и мълчаливо спира до печката. Печката не е включена към газови бутилки, просто в нея горят две малки звезди, неговия сватбен подарък.
Едната е ярка, бяла, шипяща като електрожен и плющяща с протуберансите си, много гореща. Чайника кипва за минута и половина над нея.
Втората е тиха, спокойна, приличаща на топка червена вата, в която са пъхнали лампичка. На нея е удобно да се подгрява вчерашната супа и котлетите от хладилника.

И най-страшното е това, че той наистина е щастлив.

/тенкс Холи :) /

1988 г. Превод: З.П.

От разговор

2010-05-30T16:19:00.000-07:00

Всъщност няма какво повече и да кажа от това в песента.
Затова приключмам. Тук и сега. :)
Не бре... :D))) С разговора само.
:)

Блока.

2010-05-28T17:47:00.000-07:00

Стар е. Строен е от немци през 1948-ма. По немска си някаква технология наподобяваща "пълзящ кофраж". Нисичък.. със зеленина наоколо. Липи пред прозорците на балкона, катерички и парк наблизо. И достатъчно растояние до другите блокове.
Хората са особени. :) Или никак неособени, просто хора.
Понеже съм живял и в село със съседи /които ми отгледаха сина с прясно козе мляко/ по онея смутните борчески години, когато се опитвах да се отскубна от София. Нямах и грам притеснение за къщата или децата си, порастващи на двора в зеленина и въздух. Все някой има, който да види ако някой непознат се върти наоколо докато ни няма или да върне в рамките на двора детето, решило да отвори вратата към улицата ако сме влезли в къщата за минута.
Та за моите съседи. :)
Живеят тук от към 40-50 години. Аз само от 5-6. Познават се, сърдят се, помагат си, абе..обичайните неща. Една такава странно изтъкана общност от натрупани истории.
Та... това дето исках да кажа, ако не ме видят 2-3 дни все някоя от съседките наминава да звънне и да види да не се е случило с мен нещо. Възрастни. Да, нали сам живея... от към 2 години, а живота е шарен. :) Всичко се случва. Или като не видят колата паркирана пред блока...
Днес и за това ме питаха- де е колата, а аз ходя пеш. Щото по нея се ориентират, когато съм някъде командировка, или "момчето с хубавите самолети" е някъде по поляните :)
Всъщност исках да кажа, че всяка общност, се прави от хора дето дори и да не се обичат...се разбират.
Не, по имена не се знаем. Просто си казваме "добро утро", "добър ден" или "лека вечер". Или онова "здрасти комшу"! :)
Блок. Или село. :) Кво да го направиш... :)

Мусака

2010-05-24T05:48:00.001-07:00

Ми..почти сама си се готви.
Порция кат за 4-6 души, зависи колкУ са гладни. Тавата е 30х20 сантима.
Нарязват се картофите на кубчета 1х1 сантим някъде. Както дойде. Около 800 грама.
Четвърт от глава лук наситнена. Тавата се слага на котлонЯ с около 30-40 грама олио.
Като се понапече се пуска кубчето 250 грама кайма. Раздробява се с дървена шпатулка на дребни части, и се изпържва докато побелее, като се прибавя и лука заедно с малко подправки. Не се прекалява с подправките... 3 са напълно достатъчни за всяка манджа. Черен пипер, чубрица, червен пипер. С червения пипер се внимава обаче- прибавя се накрая. Ако прегори докато се пържи, става горчив. Котлона се гаси 5-10 минути преди да е напълно побеляла каймата /усеща се като почне да става твърда/. Пуска се фурната на 230-250 градуса отгоре и отдолу.
В тавата се изливат къде 100 грама бира и в течността се разтваря 1 кубче бульон /телешки, пилешки, гъбен, зеленчуков...каквото имате под ръка/. Обърква се сместта. Както си е тавичката на котлона се бухват вътре картофите, доливат се 2 чаши вода /от по 200 гр./ или на око, за да се залее добре бъркоча, разбърква се пак адската смес и се оставя да си се топли алхимията, докато фурната се напече достатъчно, че да почне да лъха на жешко от прозорчето.
Тавата се поставя внимателно и се почва с чатенето, четенето на блогове и новините в интернет. След около 40 минути обаче требе да си погледнете фурната. ;)
Може да се поразбърка мусаката за да не се изпече твърде много горният слой.
Фурната се гаси и се пуска пак котлона.
В тенжурка се слагат къде 50-ина грама масло или маргарин и се заливат с около 150 грама олио /чаша и половина чашка за кафе/.
Като почне да се бримчи олиото се изсипват и 3 супени лъжички брашно с връх. Бърка се непрекъснато. Трябват около 1-2 минути...не е страшно. :D))
Като почне да балонясва брашното- пуска мехурчета, се изсипва половин литър прясно мляко или гъсто разбит айран. Не забравяйте супена лъжичка сол да сложите. Иначе ще е блудкаво. Както и да оцветите с малко червен и черен пипер и магданоз примерно.
Котлона се спира, пуска се пак фурната с напичане само отгоре. Тя за тези 5 минути не е истинала естествено. Като се сгъсти сместта в тенджурката /с непрекъснато бъркане/ се маха от котлона и вътре се чукват 2 яйца. Не тези, не на мъжа ви, не и тея на съседа...нека бройката да не ви обърква. ;)
Разбърква се добре с пружинка или вилица, вади се тавата от фурната /трябва да е топла/ и се излива върху тавата с мусаката.
Тавата се връща обратно във фурната и се дебне едно 10-ина минути докато почне да хваща кафеникава коричка.
Имайте впредвид, че тази заливка се надува едно 2-3 сантиметра и ако тавата е плитка може да поизлее мазнината навън. Като ви хареса цвета- тавата се вади навън за да истине бързо и да не остане мазнината извън продуктите.
Енджой. ;) С кисело мляко върви още по-мазно при гълтане.

Граница

2010-05-23T16:41:00.000-07:00

На границе с Турцией или с Пакистаном -
Полоса нейтральная. Справа, где кусты,-
Наши пограничники с нашим капитаном,
А на левой стороне - ихние посты.

А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!

Капитанова невеста жить решила вместе.
Прикатила, говорит: - Милый, то да се... -
Надо ж хоть букет цветов подарить невесте -
Что за свадьба без цветов? Пьянка, да и все!

А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!

К ихнему начальнику, точно по повестке,
Тоже баба прикатила - налетела блажь,
И тоже "милый" говорит, только по-турецки,-
Будет свадьба, - говорит, - свадьба - и шабаш!

А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!

Наши пограничники - храбрые ребята -
Трое вызвались идти, с ними - капитан.
Разве ж знать они могли про то, что азиаты
Порешили в эту ночь вдарить по цветам?

А на нейтральной полосе цветы
Необычайной красоты!

Пьян от запаха цветов капитан мертвецки,
Ну и ихний капитан тоже в доску пьян.
Повалился он в цветы, охнув по-турецки,
И, по-русски крикнув: - Мать... - рухнул капитан.

А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!

Спит капитан, и ему снится,
Что открыли границу, как ворота в Кремле.
Ему и на фиг не нужна была чужая заграница -
Он пройтиться хотел по ничейной земле.
Почему же нельзя? Ведь земля-то ничья,
Ведь она - нейтральная!

А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!

1966.

Почему великаны деградируют

2010-05-20T19:12:00.001-07:00

Думи.. "стань таким как все"
... с головой было труднее

Не пиши по звездното небе...

2010-05-18T10:46:00.000-07:00

Вечна му памет и лека пръст над китарата....
;(

Между раем, землёй и адом

2010-05-11T18:30:00.000-07:00

Между раем, землей и адом
Нет лазеек - сомненья прочь.
Правит ночь Гефсиманским садом,
Беспробудная, злая ночь.
Ночь усталым сомкнула вежды,
Тишиной напоила сад,
И соратники безмятежны,
И сподвижники крепко спят.

По челу разлита усталость -
Не услышат не помянут...
А Ему до беды осталось,
Может, пять с небольшим минут.

Он недвижен. Он ловит звуки.
На мгновенья разбиты дни:
Вот Пилат умывает руки,
Вот толпа, что кричит: "Распни!",

И Голгофа, и та осина,
Где Иуда прервет свой род...
До чего же невыносимо
Видеть ход вещей наперед!

Бесполезно учить чему-то -
Все уйдет, как вода в песок.
Бесполезно считать минуты -
Все исполнится точно в срок,

Все исполнится неизбежно:
Взят. К злодеям причтен. Распят.
А соратники безмятежны!
А сподвижники сладко спят!

И пока в тишине звенящей
Был слышен доспехов звон,
Все слова о какой-то чаше
Повторял беспрестанно Он.

Только нет в небесах ответа,
Ни движенья, ни звука нет.
Лишь мгновенья бегут, и это
Было принято как ответ.

У пророка одна дорога.
Суд над нею - лишь Высший Суд.
И осталось ему немного -
Слава Богу,
уже идут.

А мы на воле и нет ни гари, ни тоски..

2010-05-11T13:13:00.000-07:00

Пpосвистела и yпала на столе.
Чyть поела и скатилась по золе
yбитых песен, да мне нечего теpять.
Миp так тесен, дай-ка бpат тебя обнять.

всюдy чеpти надави бpат на педаль.
Час до смеpти, да сгоpевшего не жаль,
А в чистом поле ангелочки, васильки.
Мы на воле нет ни гаpи ни тоски

А на небе встpетят Сашка да Илья,
хватит хлеба, да сто гpамм без них нельзя.
Что нам плакать, здесь не сpам чего стpадать.
Рай не слякоть, вьюга наша благодать.

все pасскажем пpо восход и пpо закат,
гоpы сажи и пpо гоpький маpмелад,
Что доели, когда закончили войнy.
Да как сели мы на Родине в пленy.

Пpосвистела и yпала на столе.
Чyть поела и скатилась по золе
yбитых песен, да мне нечего теpять.
Миp так тесен, дай-ка бpат тебя обнять.

Понеже рядко пиша за сина си

2010-05-07T16:21:00.000-07:00

Но искам нещо да му кажа или да остане за него, преди материята, която мога да му оставя.

"Той е от типа мъже, които хората харесват.
Защото излъчва почтенност.
Той притежава неподправеният характер, предизвикващ доверие.
Мъж, около който жените биха искали да бъдат.
Защото усещат нежността в него.
Уважение...
Преданност...
Смелост...
А жените откликват на това.
Това го прави страхотен съпруг.
Виждам го като баща. Там той наистина ще е блестящ.
И когато погледне детето си в очите,
то ще знае, че баща му наистина го вижда.
А той наистина ще го вижда.
И детето му ще разбере, че баща му е прекрасен човек."

Макар и приблизителен цитат, от някой дето го е казал преди мен, ...това е.

Преди десетки години:

А аз само се нядявам да доживея до мига на "дядо Саше". :)

А мне бы узнать...

2010-05-03T17:00:00.001-07:00

От днешният зодияк:
"Истинската любов е тази, която остава. И дори и да си отиде някой ден, една част от нея остава някъде дълбоко в сърцето и напомня за себе си с болката, и спомена за изживяното, или може би неизживяното."

CО МНОЮ ВОТ ЧТО ПРОИСХОДИТ

2010-04-22T16:47:00.000-07:00

Со мною вот что происходит:
ко мне мой старый друг не ходит,
а ходят в мелкой суете
разнообразные не те.
И он
не с теми ходит где-то
и тоже понимает это,
и наш раздор необъясним,
и оба мучимся мы с ним.
Со мною вот что происходит:
совсем не та ко мне приходит,
мне руки на плечи кладёт
и у другой меня крадёт.
А той -
скажите, бога ради,
кому на плечи руки класть?
Та,
у которой я украден,
в отместку тоже станет красть.
Не сразу этим же ответит,
а будет жить с собой в борьбе
и неосознанно наметит
кого-то дальнего себе.
О, сколько
нервных
и недужных,
ненужных связей,
дружб ненужных!
Куда от этого я денусь?!
О, кто-нибудь,
приди,
нарушь
чужих людей соединённость
и разобщённость
близких душ!
1957

.....
И каждый раз навек прощайтесь,
Когда уходите на миг..

Dream Lover

2010-04-13T18:01:00.000-07:00

;)
Бе всъщност... подпурите от "Смотаняци" ме подсетиха.
Чиърс!

"Милицейский протокол "

2010-04-11T08:46:00.000-07:00

В.Высоцкий
:)))

Честит цветен празник!

2010-03-28T14:51:00.000-07:00

С един любимец. :)

Оставете ни да играем! :)

2010-03-21T15:07:00.000-07:00

Е, и друг клип ако ви се гледа...

Пролетно Авиошоу Казанлък 2010

2010-03-21T08:02:00.001-07:00

Пролетно Авиошоу Казанлък 2010 from Mihail Vulchev on Vimeo.

Време за полети

2010-03-19T19:12:00.000-07:00

Фокер DR-1

Нюпор 11

Е, и малко "паднал ангел" :D)
Чесна L-19

Some Like It Hot

2010-03-15T16:46:00.000-07:00

или... "Някои го предпочитат горещо!" :D)))

Да познавате някой "идеален" случайно?! ;)

п.п. Ако все пак познавате... пратете ми мейл адреса му. :D))
Може и ферари с цвят червен, за другите не знам, но 1 за мен! :D))))

Открийте разликиките

2010-02-23T18:08:00.000-08:00

;)

Не е в "итонга" по стълбите.. :D)))

Понякога "дъртите" знаем как! :)

We`re walking in the Air

2010-02-21T16:49:00.000-08:00

We`re floating in the midnight sky..
And everyone who sees us
greets us
as we fly...

:))

Еееее..., писнА ми от

2010-02-11T14:57:00.000-08:00

тая държава..
:D)))

Мноу мразим да се занимавам с административни дейности. 1000 неща са наизмислили тея наще упра...вници та ептем да ни оправят. :D)))
И се сещам как едно поне 7-8 дни в месеца ми отиват да се занимавам с глупости, дето не са ми работа. Добре бе..направете 1 нещо: "Те ви 1 сметка към бюджета, внасяйте 100 хх хилки у нея на месец, на година..както решите и пей сърце. Ние ш`е си я разпределяме вътрешно."
Да, ама не. След обичайните глупости с митниците, българските пощи /те тук не разбрах що са български, кат явно са частни/, НАП, евродупетатите ни и инициативите им.. ся и до НОИ опрях. Е може ли 3 сметки за 1 и също?! И понеже са ежемесечно 3 платежни- те ти добра комисьонна за банките /думата е с френски произход/. Ми да..щот къде почти 50% от тях са гръЦки.
Е писнА ми да съм абориген у моята държава.

Искам да съм си обикновен инженер! Може и "прост" такъв. Както са си инженери, инженерите у другите държави. ;((
Толкова много ли искам?!

Разрисувах се

2010-02-09T17:59:00.000-08:00

на стари години...
повече от 20 и кусур години не бях пипвал молива. Нито боите, нито китарата...

Не е добра рисунката, не пипнах добре уморените очи, лявата буза с косата, пръстите, рамката..
Докато друга девойка на един мост във Верона я нарисувах за секунди. :)
Е, и там не е чисто, но поне е тя.

Всъщност, и на двете очите са си техните...останалото в картините съм взел за подробности.
Странното е, че прорисувах отново след 20 и кусур години.

Don't ask me where we're going.

2010-02-08T12:17:00.000-08:00

Su di noi

UPON US

You would have bet on us
on us, you sell a smile to me
if you want to sing, dream, or hope like this.
our friends used to talk about us
no, you'll see,it's all wrong.
there's not even a cloud on us
love is a fairy tale on us
if you want to fly on us
don't ask me where we're going.

we are breathing in the same moment
to make love here and there.
you were close to me but I didn't realize
how much important you were to me
here we are, hurry up, I love you
don't waste any more time
there's not even a cloud on us
love is a fairy tale on us
if you want to fly on us
on us, just one more time
if you want to fly on us
I'll bring you to the cornfield
that is born inside of me.
In the forbidden dreams of two lovers
in the best place.
far from the world, carried by the wind,
breathe your freedom
playin around for a while just to meet each other
to make love here and there.
there's not even a cloud on us
love is a fairy tale on us
if you want to fly on us

you were close to me but I didn't realize
how much important you were to me
here we are, hurry up, I love you
don't waste any more time

upon us just one more time
upon us, I'm never tired of you.
upon us just one more time
upon us, I'm never tired of you.
Us, only us, on us, only us
us, only us, on us, only us.

Dream A Little Dream Of Me

2009-12-22T14:57:00.000-08:00

Stars shining bright above you,
Night breezes seem to whisper, "I love you";
Birds singin' in the sycamore tree;
Dream a little dream of me...

Say "nighty-night" and kiss me,
Just hold me tight and tell me you'll miss me;
While I'm alone and blue as can be,
Dream a little dream of me...

Stars fading, but I linger on, dear,
Still craving your kiss;
I'm longing to linger til dawn, dear,
Just saying this:

Sweet dreams til sun beams find you,
Sweet dreams that leave our worries behind you;
But in your dreams, whatever they be,
Dream a little dream of me

Stars fading, but I linger on, dear,
Still craving your kiss;
I'm longing to linger til dawn dear,
Just saying this:

Sweet dreams til sun beams find you,
Sweet dreams that leave our worries far behind you;
But in your dreams, whatever they be,
Dream a little dream of me

Писмата на хартия

2009-12-17T15:59:00.000-08:00

Припомни ми едно другарче от 3о4о за тези забравени моменти.
Писма в плик

"Такива получавам само от монополистите. Напоследък и с "весела Коледа"..и вътре сметките. :D))
А мерси от такива "честитки" Laughting"

Да де...знам, че пак /или отново се шегувах/.
Не е така. Обичам хартията.
След 5 години казарма /нали бях във военен институт/ с много време за губене и липса на днешните комуникации, бях изписал тонове писма. И получавах тонове. ВКР-тата с интерес ги четяха...ама и те се умориха по едно време. :D
Занесох си вкъщи 3 найлонови плика. Препълнени. От онези дето искаш да си ги запазиш и някой ден да отвориш и да докоснеш хартията. И да докоснеш отново човека, с когото това къшче целулоза те е свързал по някакъв вълшебен начин.
Бяха интересни времена. Много от момчетата бяха дошли от селата, нямаха нито езика, нито изразните средства. А всеки от тях искаше поне за празниците да каже някак си малко по-особено това, което чувства към девойката дето е оставил някъде си там да го чака. Е така прописах... Заживявах в душите на колегите ми по живот и стая. Защото бяха близко до мен и ги познавах от корен. И знаех кой какво и как го мисли. Просто не можеха да изразяват в писмен вид. Sad Или в устен.. Спичаха се. Не, момчетата не си говорим за жени, похождения, "бройки"... както си мислят обикновено жените. Когато заговорим... говорим за именно това дето е дълбоко, дълбоко навътре. Нещото в което няма нищо сексуално. Само дето е трудно да го изкажем или дори напишем пред "противниковия" пол. Smile
Май от тогава ми е и тази откровенност, когато говоря за нещата. Научих се да говоря откровенно от името на другите, а след това и от свое име. Защото видях къде са и моите грешки. Аз също като тях не можех... Нищо че..изразните средства...
После се научих да рисувам. Портрети с молив. От мъничките снимки, които носеха в оня левия джоб на куртката без копче, а те никога не изпадаха от там за да се загубят. Подарък за рожденните дни. Малък, нищо не струващ, но явно много ценен. Така и не разбрах колко от момичетата са си ги сложили в рамка на стената. То и мойта бившата чак след 15-ина години търкаляне на кадастрона из прашасалите ъгли реши да го запази.
Но да се върнем на писмата. Един ден в изблик на някаква ярост, бившата взела и изсипала писмата в огъня...и добре се сгряла на спомените ми. Яд или болезнена ревност.. Сега са ми останали някъде около 700 по чудо спасили се в забравен плик заедно с "дневниците" от тогава. Интернета и блоговете са всъщност само продължение на това желание да споделиш с приятелите какво... Може би е и по-удобно. Четливо, можеш да се върнеш и да поправиш граматическите си грешки, може 1 писмо да се чете от 100-ици без да го преписваш за всеки.
Но...липсва ми онзи трепет докато чакаш пощата и извикат твоето име. Sad Сега нещата сякаш стават някак си мигновенно.. И именно това очакване липсва. Или изненадата..
Времена.

Мгновения

Още 1 песен за кози

2009-12-15T16:40:00.000-08:00

:D)))
Колко уникално е човешкото съзнание и още повече асоциациите по няква тема. :)))
Говоря за те това:
http://detstvoto.com/index.php?newsid=2241

Навремето имаше състезания между училищата за изпълнения на маршова песен, маршируване под строй, тинтириминтири... :))) Какви мога да ги разправям за тея времена... :))
И се назначаваше 1 дет да води строя.
Даскала по "физическо възпитание" /на него се падаше честта и справянето с тая тежка задача да ни вкара в релсите със строевата подготовка/ на една от тея тренировки вика: "Дай тон за песен!" Е обичайно я дава тоя избрания дет е отпред.
А на мен кво ми щукна у главата от някъде из по-задните редове да се провикна "О шери, шери!"
:D)))))

Е ясно де... Докато обикаляха с маршова стъпка и в строй съучениците ми, аз имах задачката да направя на бегом 30 обиколки на двора на даскалото за наказание. Обаче се скъсах от кеф и смях докато тичах. 8-)
"Усмихвайте се господа, усмихвайте се!" :D))))

Cuando una noche de amor desesperados...

2009-12-12T11:27:00.000-08:00

El Talisman

El talismán de tu piel me ha dicho
Que soy la reina de tus caprichos
Yo soy el as de los corazones
Que se pasean en tus tentaciones
El talismán de tu piel me cuenta
Que en tu montura caerán las riendas

Cuando una noche de amor desesperados
Caigamos juntos y en redados
La alfombra y el alrededor, acabarán desordenados
Cuando una noche de amor que yo no dudo
La eternidad venga seguro
Tú y yo, el destino y el corazón, seremos uno

Yo soy la tierra de tus raíces: el talismán de tu piel lo dice
Yo soy la tierra de tus raíces: lo dice el corazón y el fuego de tu piel
Yo soy la tierra de tus raíces: el talismán de tu piel lo dice
Yo soy la tierra de tus raíces: a ver que dices tú

El talismán de tu piel me chiva
Que ando descalza de esquina a esquina
Por cada calle que hay en tus sueños
Que soy el mar de todos tus puertos
El talismán de tu piel me cuenta
Que tu destino caerá a mi puerta

Cuando una noche de amor desesperados...

Yo soy la tierra de tus raíces...
Cuando una noche de amor desesperados...

:)
Винаги като съм я чувал в миналото..са ми се случвали все хубави неща.

Tалисманът от кожата ти ми каза,
че аз съм кралицата на твоите капризи
Че съм асото на сърцата,
които се разхождат из изкушеннията ти
Талисманът от кожата ти ми разказа,
че юздите на седлото ти ще паднат

Когато някоя нощ, отчаяни от любов
Паднем заедно, оплетени в любов
Килимът от цветя и околностите в края ще са в безпорядък
Която някоя нощ, с любов, в която не се съмнявам
В която вечността идва със сигурност
Ти и аз, съдбата и сърцето ще бъдем едно цяло

Аз съм земята на твоите корени, талисманът от кожата ти го казва
Аз съм земята на твоите корени, казва го сърцето и огъня на кожата ти
Аз съм земята на твоите корени, талисманът от кожата ти го казва
Аз съм земята на твоите корени, да видим какво ще кажеш ти

Талисманът от кожата ти ми подшушна
Да ходя боса, от ъгъл на ъгъл
По всяка улица, намираща се в сънищата ти (мечтите ти)
И че съм морето на всичките ти пристанища
Талисманът от кожата ти ми разказва,
Че твоята съдба ще падне пред моята врата

Still Breathing

2009-12-11T11:10:00.000-08:00

Един изключително приятен филм с Брендън Фрейзър.
За меркантилната същност и силите превъзхождащи.
:)

Наздраве!

Ангелите.

2009-12-02T15:50:00.001-08:00

Все сме чували за тях... а какво знаем за тях?! А за Любовта?
Един филм (метнат ми от Валентичка) се оказа страхотно попадение на научно и емпиристично обяснение на част от 1000-ите въпроси, които непрекъснато си задаваме.
Не знам дали има някъде превод, защото филмът е озвучен на руски. И едва ли младежите ще разберат за какво иде реч.
Тайните на Любовта.

Останалите от 8-те части на филма следвайте в линковете на видеото.
Особено полезно мисля да е за Тоти, дет непрекъснато задава подобни въпроси. И пак ще ме хока, че думите не са мои, а отново се опирам на една плеяда учени, духовници и изследователи. А аз просто не искам да обяснявам необяснимото. Аз си го знам.
:)

Моделисти в кухнята

2009-11-28T16:36:00.000-08:00

Такава една тема отвориха моделарчетата преди време...
Та днес се заформи около Бухтичките 1 питанка. :D

Бухти.
Продукти:

250 мл кисело мляко
1 яйце
2 с л разтопено масло
1 ч л ванилова есенция
140-150 г брашно
2 с л захар
1/4 ч л сол
1/2 ч л сода
1 ч л бакпулвер

Приготвяне:
• В купа се разбиват добре киселото мляко, маслото и ванилията.
• Отделно се пресява брашното, солта, содата и бакпулвера.
• Сега най-важното : изсипете сухите съставки към мокрите и объркайте, но само колкото сухите да се смесят с мокрите съставки.
• НЕ ТРЯБВА да се бърка до гладка смес.
• Тестото трябва да изглежда на буци (след "втасването" ще изчезнат).
• Оставете настрани за 15-20 минути.
• В намаслен и загрят тиган (трябва да е висок!) се изсипва доза с помощта на супена лъжица. В моя се хващат по 4.
Може да се направи и по-рядка сместта за да не станат твърде "въздушни" като горната рецепта. Аз по принцип си ги харесвам по-плътни.
Е..не е лошо в олиото да се капне мъничко оцет или алкохол за да не дърпат много от мазнината бухтите, а не кат тая вечер дет се отнесох.
Рецептата я копнах от 1 девойка из дебрите на нета щот прилича на това дет аз правя на око. Сори, не и знам името..
Та е я и темата:

Аз нали съм се овъргалял в работа и от бързане е кво стана тоя път:

Цитирай:
"Публикувано от Mateev
А бе хора, вие нямате ли си жени да ви готвят?
Аз през живота си веднъж пържих яйца и ги изгорих."

Отговора:
"Лично аз нямам. Разведох се преди 2 години или по точно ни разведоха нейните родители заради материални глупости. С 1 дума...оставих им и къщата и всичко материално, дето ме обвързва на земята. Не успяха с децата ми да ме разделят и именно това е най-ценното.
А за кухнята... мъжете готвят много по-добре от жените, защото го приемат като виртуозно предизвикателство. А не за ежедневно натрапено от някой задължение.
Именно рутината и балканският манталитет, че жената е тази дето ТРЯБВА да готви убиват желанието им /на жените.. и обикновено се чувстват като неясни подизпълнители на нещо/.
За всяко нещо, което правиш...трябва да има сърце вложено. Ако е по задължение...се чувстваш като роб. И резултата е... айде да го наречем посредствен.
Нещо като хобито. Ако някой ти го натрапи като задължение или работа...моменталически ще си го намразиш.
..... /тук има още думи, намесена е дори "Мотивацията" от Маслоу / но не е по темата съвсем.
А иначе.. в кухнята мъжа е доминант. Но в 1 кухня мъж и жена или 2 жени..заедно не могат да съществуват."
:D))))))))
Та да си попитам... Според вас правилно ли мисля? Или някъде из основи греша.

Всъщност за малкото момиче Millita

2009-11-27T19:47:00.000-08:00

Дано да назнайваш поне малко руски. За да разбереш от клипчето какво се опитвам да ти кажа. :)
Мъничките и крехки същества всъщност са много по-силни от всяка брутална сила. Само дето не го знаят... :)
The Spirits Within
Мисля..съм го казал горе в спота на блога.

----------------------------

А аз съм се залял в бачкане та ми се пука живота по шевовете.
И почти не виждам шанс да свърша в срок.
РД-то сигурно ще си го празнувам седмица след ...знам ли?!
И все пак остава място между камъните и пясъка да нелея по бира. :)
Макар и клипа с полета да е от преди месец-два.

Как ми липсва времето за приятелите, летенето или дори дребните житейски радости...
Шибаната новина е, че трябва и да се яде за да се живее. :D)))

"В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:
"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

Сбогом.

2009-11-17T13:39:00.000-08:00

Често ме наритваше една приятелка от 3о4о. /дори не сме се виждали.. все времето ни разделно е било и все на по 500 километра за да изпием по 1 и да си поговорим на маса/. Но още от времето в DIR.bg ме хокаше.. Преди 6-7 години ...и през годините все повтаряше.
Как не се промених за добро през толкова години..иди разбери.
Нещо като "опозит ми" или технолога в производството, дет трябва да каже на инженерите от развойното звено "СТИГА!"
Стига! Права е била...
Е това ми пускаше, за да се освестя и да стъпя на земята.

"мразя да съм лош пророк

Стриптийз

Как често във живота блудкав,
в отчаян миг или в позорен,
разголвах като проститутка
душата си пред чужди хора.

И търсещ помощ, търсещ вяра,
недочувайки дори как плаче,
аз я разхождах сред пазара,
да припечеля от зяпачи.

И те се трупаха и - моля:
„Насам! Насам! Сган лицемерна!“
танцуваше тя - тъжно гола
под собствената си латерна.

И капеха: сълзи в земята
и стъпки по пръстта нагряна,
и - срам и болки по снагата,
грошове - в капата съдрана.

Но свърши зрелището. Сълзи,
тълпи - изчезнаха. Сам. Вятър рошав.
И само тя, душата зъзне
насред площада гола още.

И най-последна я прибирам.
Душа ли? Имаш много здраве,
народе! Свърши панаира!
В балтон я пъхвам. Зид й правя!

Но през зида и през балтона,
през времето пак я напада
проклетият зъл вятър - оня,
останал още от площада.

23. VІ. 1988 г.
Дамян Дамянов"

Позна snowprincess, позна...
Нито аз ще се променя, нито света околен.
И се надявам това да е последният ми /уморен/ пост. Евър...

Изтрещяхте всите жени последните няколко години. Не, че и мъжете не ви последваха..
:(

Ну не меняться же мне из-за каждого идиота

2009-11-12T15:44:00.000-08:00

Тот самый Мюнхгаузен!
:)

Усмихвайте се! Усмихвайте се. :)

The Fall, 2006

2009-11-12T13:56:00.000-08:00

Трагичен, неистов и смайващ филм
Падането (The Fall, 2006), реж. Тарсем Сингх, сценарий: Тарсем Сингх, Дан Гилрой, Нико Султанакис по идея на Валери Петров; оператор Колин Уоткинсън; с Катинка Унтару, Лий Пейс, Джулиън Блийч, Лео Бил и др.

Накратко за Ситджес. 40-тото издание на филмовия фестивал в Ситджес започна на 4 октомври, денят на 50-тата годишнина от изстрелването на "Спутник". Извънземно, сюрреалистично и изключително като първото проникване в космоса е и ситджеското кино. Фестивалът официално се нарича "международен" и "каталонски", но всички го знаят заради специализацията му във фантастиката (не задължително научна) и ужаса (не задължително с писъци и кръв). Прожекциите на едно огромно количество винаги добре подбрани нови и класически заглавия се състоят в 4 зали при забележителен зрителски интерес (съседна Барселона масово се изсипва в малкия Ситджес през уикендите) – бившите казина "Ретиро" и "Прадо", както и няколкохилядният "Аудиториум" и уютната "Трамунтана" в централата на фестивала, огромният хотел "Мелиа". Основните секции на фестивала са "Фантастика" (конкурсната, с 23 заглавия тази година), "Премиери", "Нови визии", "Ориент експрес" (азиатско кино), "Анимат" и "Класика". Наградата "Мария" се дава за най-добър филм, режисьор, актьор, сценарий, саундтрак и така нататък. "Машина на времето" е ежегодното ситджеско почетно отличие за личности с особен принос в тези най-кинаджийски форми на киното. Тази година почит се отдава и на наскоро починалия Бергман, с прожекциите на онези негови заглавия, които се вписват в духа на събитието: "Изворът на девственицата" и "Часът на вълка". Освен с разнообразието, емоция и въображение, ситджеският фестивал се слави и с майсторските си класове, в които светила от различни области на киното разказват на желаещите да ги чуят каквото намерят за добре – кой житието-битието си, кой тънкостите на професията, кой следващия си филм. Тази година най-чаканата лекция е тази на Дъглас Тръмбъл, чиито са специалните ефекти в "Блейд рънър" (празнуват се 25 години от пускането му на екран и премиерата на дигитално подновеното му и окончателно коригирано от режисьора Ридли Скот копие). Най-интересната – два часа отговори на въпроси, с цялото търпение, скромност и учтивост на света – е на Тарсем Сингх, автор на "Падането", по-късно награден като най-добър филм на фестивала.

Йо-хо-хо и Тарсем Сингх. Неведоми са пътищата на целулоидните мечти. Преди 25 години на един индийски кинофестивал студентът по икономика Тарсем Сингх (1961) гледа българския филм "Йо-хо-хо" (режисьор Зако Хеския по сценарий на Валери Петров) и се влюбва в историята: в унила болнична атмосфера двама пациенти, мъж (Кирил Варийски) и момченце (Виктор Чучков), се сприятеляват и по някакъв начин спасяват взаимно – мъжът измисля дивните приключения на Черния пират и ги разказва на детето, което си ги представя с лицата, жестовете и думите на хората наоколо. Малко по-късно Тарсем отива да учи кино в САЩ: "Нямах пари, а баща ми отказа да ме подкрепи финансово за нещо толкова несериозно като ученето на кино, затова помолих един приятел да се запише вместо мен в колежа, та да не плащам 3000 долара като чужденец. Изкарах цялото си следване под неговото име, Ранди Марш.". Започва да снима реклами, скоро стига до поръчки от "Пепси", "Рийбок", "Ливайс", "Смирнов"... И мечтае за своята версия на "Йо-хо-хо". Събира идеи, оглежда местности, отсява варианти, нахвърля пасажи, все с идеята за бъдещите снимки на големия си план. Прави клипа на "Losing My Religion" на REM, печели награди, окончателно си затвърждава мястото на изобретателен, драстичен и ловък автор на странни къси форми. Режисира пълнометражния "Клетката" (2000, с Дженифър Лопес) като компромис. Но "Йо-хо-хо" не му дава мира. "Говорех за този филм постоянно, той беше първият, който исках да направя... Веднага, щом се видях с пари, го купих и му държах правата, докато не видях възможност да го започна... Веднъж брат ми (Аджит Сингх, изпълнителният продуцент, б. а.) каза: "Или ще приказваме как ще направим филма на живота си до края на живота си, или ще се хванем и ще го направим." Хващат се. Тарсем търси детето за главната роля под дърво и камък с години, знае, че може да започне основната част от снимките само ако намери изключителен актьор. Заръчва да му го търсят из училища в Щатите, Европа, Индия. На въпроса защо е сменил момченцето от българския филм с момиче, казва, че така се получило – попаднали на румънчето Катинка.

Премиерата на "Йо-хо-хо", доколкото се разбира от Мрежата, е на 5 октомври 1981, а аз гледам "Падането" на 5 октомври 2007. И това е част от огромната емоция покрай този нежен недетски филм, направен страстно и без уговорки. Направен така, както винаги ни се е искало хубавите идеи да бъдат разгърнати – не само с хъс и добри подръчни средства, а тотално. От "Йо-хо-хо" е останал само скелетът, но и така носи прекрасно всичко останало.

Действието се развива през 20-те години на ХХ век в Лос Анджелис. Рой (Лий Пейс) е каскадьор, паднал при опит за скок от влак върху кон и парализиран от кръста надолу. Александрия (Катинка Унтару) е пухкаво, тромаво 5-годишно момиченце, паднало, докато бере портокали. Той е отчаян, тя е самотна. Вмъква се в стаята му случайно. "Връзката" им започва отдалеч, в началото тя се вре в ъгъла и недоверчиво отговаря оттам, в края е покатерена на леглото му, пъпли с ръчички по лицето му, плаче и му говори несвързани, изумителни думи на любов и отчаяние. Той започва да й разправя история с приказни герои. Тя едвам приказва на английски, но намира думи да му обясни коя е, какво си има в кутията със съкровища и какво няма в живота. Той вижда в разказа си начин да я прилъже да му донесе от стаята с лекарствата бутилчица с морфин, за да се убие. Тя изпада в онова тихо, безусловно обожание, на което са способни само децата и мистиците. Внезапно зависят един от друг по абсолютен начин. Той я обайва. Тя попива всяка сричка и зареяно гризе горния край на гипса си с беззъбата си детска уста. Част от очарованието на филма се дължи на практически документалните сцени с детето – състоянията й, дребните й жестове без явно значение за фабулата, които обаче изведнъж я правят триизмерна. Понякога Александрия не разбира Рой, понякога той – нея. Често задават си въпроси, които се разминават във въздуха без възможен отговор.

Момиченцето не иска пиратски истории, нито боеве. Иска главните герои да пътуват и да оцеляват. Те са петима, всеки от тях е загубил нещо или някого по вина на губернатора Омразен и до един са се зарекли да отмъстят: Черният бандит, маскиран романтичен герой, е загубил своя брат близнак; италианският динамитчия Луиджи – работата и престижа си; бившият роб, чернокожият Ота Бенга – цялото си семейство; индиецът – красивата си съпруга; Чарлз Дарвин (придружен от маймунка, която му подсказва мъдри мисли за естествоизпитателския дневник) – животът на най-ценната си пеперуда. (Защо точно Дарвин е единственият персонаж, зает от реалността? "Защото е личният ми герой, това е", казва Тарсем.) По пътя към владенията на лошия петимата срещат и мистика, който живее в корубата на дърво и твърди, че е пълен с птици... Мистикът е в центъра на две от най-разтърсващите сцени във фантастичната нишка – моментът, когато кожата на тялото му се превръща в карта за пътешествието на героите под ритъма на балийския качак и този, в който го убиват, а птиците се разхвърчават от устата му. Измислените от Рой герои до края остават само щрихирани и това е друго от достойнствата на "Падането": фигурите им са условни, попълват се ту от мъжа, ту от момичето, лашкат се между двамата, но така или иначе са само инструмент във взаимното им очароване. А то е користно и от двете страни, и именно с това трогателно. Той се опитва да се самоубие, тя изобщо не схваща, той гълта ситните хапчета, тя услужливо му подава едно, паднало в гънките на одеялото.

Болницата на Тарсем е жестока, хората му са крехки и смъртни, при възможност пошли и неприятни, при друга – добри и щедри. Картините от фантастичната сюжетна линия са смайващи, снимани в 28 страни в течение на 5 години с разточителност от 1001 нощ: с изключение на болницата, нищичко тук не е студийна възстановка, син екран не е ползван, всичко е заснето така, както би могло да бъде заснето и преди сто години. Костюмите са дело на Еико Ишиока, дизайнерка на облеклата в прочутия с ексцентричността си канадски цирк Cirque de Soleil и носителка на "Оскар" за облеклата в "Дракула" на Франсис Форд Копола (1992). Според Тарсем това визуално пиршество има съвсем ясна причина: "Колкото си по-беден В Индия, толкова по-ярко се обличаш. Отчаянието е шарено..."

"18 години събирах сцени и някои използвах в рекламите си. Същото важи и за Седмата симфония на Бетовен, с която се открива филмът..." На срещата с журналистите и публиката Тарсем говори за вкусовете си, стратегиите, проектите, за сайта на "Падането", който трябва да се появи всеки момент. Широко образован, ироничен, свободен. "Един от любимите ми филми, казва, е "La jetée" на Крис Маркер". Други са "Евангелие от Матея" на Пазолини или неописуемите творби на чудака Алехандро Ходоровски (миналогодишният носител на "Машина на времето" в Ситджес). Оригиналната му идея за "Падането" била много по-мрачна, но трудната работа със свръхчувствителното дете го извело в различна посока. Синият град от приказното повествование в действителност е брахманско селище, в което е разрешено къщите да се боядисват само в синьо. Заради всеобщата бедност обаче стените не са виждали боя от десетилетия и са добили всякакви несини оттенъци. Три месеца преди снимките Тарсем предлага на който иска да си освежи фасадата, да го направи за негова сметка – триковете в "Падането" са от такъв сорт. И друг: по филма работят 30 човека, от първия до последния на еднакъв режим – работното време, заплащането и отношението са еднакви за всички от осветителя през актьора до монтажиста. "Нямате представа колко всеотдайни стават, като ги поставиш при такива условия." Разказва и как ги мами по равно, смее се: три месеца и половина целия екип вярвал, че Лий Пейс действително не може да ходи, вживели се по-добре. Дългата подготовка на "Падането" не го е изморила: "Повечето режисьори мразят снимането и обичат монтажа, при мен е обратното. Снимам 300 дни в годината..." Сега работи над нови два филма, единият – "уестърн в стил "Терминатор".

Усещането е странно. Много пъти, когато гледаш филм, си казваш: "Ех, ако еди какво си беше другояче, това можеше да бъде голяма работа. Ако актьорите се бяха раздали повече, ако камерата не беше една и купена на втора ръка, ако режисьорът беше имал средства да излезе от хола си и да снима наедро..." Е, тук случаят е съвсем различен: "Падането" е точно това, което може да бъде. Надезиково, наджанрово, надрасово. Забавното е, че тъкмо неговата пищност се увижда на някои критици – самият факт, че имат насреща си скъп и зрелищен филм предизвиква у половината неволни гнусливи реакции. След минаването на "Падането" през фестивала в Торонто, "Варайъти" излезе с настървена рецензия, в която го определяше като мегаломански проект на автора си без друг адресат, освен самата му суета, "инфантилен за възрастните и жесток и претенциозен за децата". В Берлин обаче Тарсем спечели Стъклена мечка на младежкото жури за най-добър игрален филм, а в Ситджес беше посрещнат с възторг и взе големия приз. "На хората им е трудно да харесат филм, който не могат да препоръчат на приятелите заради приликата с друг, казва Тарсем. Жанрът на "Падането" ли? Хайде, да речем – мистично пътешествие. Ако ме питате за кого е предназначен обаче, отговорът ми е – за всички."

Приятелчета от 3о4о ми го предложиха.
Гледайте го! Една истинска приказка. :)
Ако сте гледали "Йо-хо-хо" или "Англиският пациент" и филмите са ви харесали... гледайте го! :) Вашият филм е! :)

Был я молод...

2009-11-09T17:18:00.000-08:00

Было время, был я беден,
И копейке лишней рад...
На еду хватало меди
Только-только, в аккурат.
Было время, был я весел,
Без причины, просто так...
Износилось столько кресел
При вокзалах в городах -

Ночь яблоком стучит в окно,
А в округе теряется птицы крик...
Знаю, знаю, знаю одно -
Был душой я молод, а теперь старик
Было время, я при деле,
Остальное - трын трава...
Вот и годы отсвистели,
Отрезвела голова..
Сад шумит, я выйду к саду,
Я к деревьям до поры,
Ощутить щекой усладу,
Холодок сырой коры
............

Идея си нямам що толкова остарях напоследък.
Всъщност не, имам.

Those Magnificent Men in Their Flying Machines

2009-11-05T14:53:00.000-08:00

Боже, смял съм се кат тиква по нощите. :D)))
Тези уникални, уникални времена!
:)
Ако не сте гледали този филм...поправете се!
:)

Смилян

2009-11-03T19:08:00.000-08:00

Странно...как се намират хората. По пътища неведоми и през терзията на времето.
За едни все още непознати, но близки по душевност хора. :)

Живи и здрави да сте и малчуганите и вие. :) Щото и ние сме едни дечица във всичко дето правиме...
Все някога ще успеем да си стиснем ръцете! :))))
И тук да кажа "Наздраве момчета!"
:)

Murphy's War / Войната на Мърфи (1971)

2009-11-02T15:59:00.000-08:00

Голямата война на малкият човек!
Дълго го търсех този филм.
Е, намерих го! :)

В края на втората световна война, немска подводница торпилира и потапя британски търговски кораб до крайбрежието на Венецуелската джунгла. В разрез с всякакви военни правила, немския капитан започва стрелба по беззащитните моряци във водата и ги избива по най-жесток начин. Единственият оцелял от целия екипаж е ирландеца Мърфи, който се добира до брега и там го намира и спасява френския инженер Луис. Там той започва да крои собственото си отмъщение...Започва Войната на Мърфи.

http://zamunda.net/download.php/68076/Murphy%27s%20War%20%281971%29.torrent

БАЛЛАДА О КОРОТКОМ СЧАСТЬЕ

2009-11-02T08:23:00.000-08:00

Трубят рога: скорей, скорей!-
И копошится свита.
Душа у ловчих без затей,
Из жил воловьих свита.

Ну и забава у людей -
Убить двух белых лебедей!
И стрелы ввысь помчались...
У лучников наметан глаз,-
А эти лебеди как раз
Сегодня повстречались.

Она жила под солнцем - там,
Где синих звезд без счета,
Куда под силу лебедям
Высокого полета.

Ты воспари - крыла раскинь -
В густую трепетную синь.
Скользи по божьим склонам,-
В такую высь, куда и впредь
Возможно будет долететь
Лишь ангелам и стонам.

Но он и там ее настиг -
И счастлив миг единый,-
Но может, был тот яркий миг
Их песней лебединой...

Двум белым ангелам сродни,
К земле направились они -
Опасная повадка!
Из-за кустов, как из-за стен,
Следят охотники за тем,
Чтоб счастье было кратко.

Вот утирают пот со лба
Виновники паденья:
Сбылась последняя мольба -
"Остановись, мгновенье!"

Так пелся вечный этот стих
В пик лебединой песне их -
Счастливцев одночасья:
Они упали вниз вдвоем,
Так и оставшись на седьмом,
На высшем небе счастья.

http://www.v8video.ru/video/view.php?eID=ed06ee6ddc9bcd4f58492385619

Вече нищо не разбирам.

2009-11-01T13:59:00.000-08:00

Аман!

Превода е шибан. Да се чете "на ръба", "по острието" или както и да е ма не и "на върха".

Светът е за /поне/ двама...

2009-10-24T15:16:00.000-07:00

:)

А есента си дойде...

Парк, пицария, рожден ден, ...

Бе..тъжно и същевременно щастливо време настана....
Последният месец ни за щерката, ни за мен си имам време. Върнаха се едни стари времена с много бачкане. /п.п. Кинтите ги нема :D)) /. А след Есента иде Зима.
:)
"Да доживеем до понеделник"!

Rare Bird *

2009-10-22T14:43:00.000-07:00

* Рядка птица.

Sympathy

Now when you climb into your bed tonight.
And when you lock and bolt the door.
Just think of those, out in the cold and dark,
'cause there's not enough love to go round.

And sympathy is what we need my friend,
and sympathy is what we need.
And sympathy is what we need my friend,
'cause there's not enough love to go `round,
no there's not enough love to go round.

Now half the world, hates the other half.
And half the world, has all the food
And half the world, lies down and cries "We starve",
'cause there's not enough love to go round.

And sympathy is what we need my friend,
and sympathy is what we need.
And sympathy is what we need my friend,
'cause there's not enough love to go round,
no there's not enough love to go round.

И малко видео от акробатичният комплекс от ЕЛЕКТРОКУПА 2009.
Издуха ме вятъра на фигурите "Шапка" и "Хоризонтална осморка", но важното бе участието. :)) Бе то и мен от земята ме издуха..., кво ли остава за 300 и кусур грамовото самолеДче.. :D)))

Дебел пуловер, кожено яке, шушляково яке, шапооо да ми пази оплешивялата кратуна от вятъра и цайси против насълзяващият вятър. Обаче с ръкавици се не кара...та пръстите замръзнали треперят. Ейййй....дойде си зимата. :((( Е го, дойде си и "зимното часово разпределение" и след 2 дни в 16.30 вече ще е тъмница...
Ще събираме от закуските кинти, да си купим зала за полети! :D))
Мамка му и прасе! На свински жокеи ни обърна.

Слабо стискахте

2009-10-18T17:30:00.000-07:00

:D))))
Кучи студ, отвратителен вятър и дъжд...
Добре, че си бях облякъл под пуловера, коженото яке и второто яке жълтата фанелка със слънце на гърба... та дъжда спря. Но понеже категорично отказах да свалям каквото и да е от изброеното, слънце така и не се появи. :D)))

Цъкайте връз снимките.

Докато чаках слънцето да ме последва... /или поне дъжда да си отиде/

Чертая на капките дъжд на капака на колата "хоризонталната осморка", която Дандо вчера ни пусна на клип. А Дандо е момък, който преди 2 години започна при мен да се учи. :)
Сега със светлинни години е надминал учителя си и ни обра първите места в клас акробати. :D)))

Младежите "строени за инструктаж" :D)))

Всъщност...винаги клиповете говорят много повече от снимките! :)
Енджой!

На предпоследният кадър е Георги Миров, за поредна година шампион в клас F5B.
/София, Пловдив, Плевен, Дупница, Варна, ...не можах да ги изброя всичките... :)) /

Стискайте палци

2009-10-17T11:55:00.000-07:00

утре времето да е ...поне като днешното.
Че тоя дъжд ще ни провали всички планове и вместо да тигелим из небето, ще пушим тъжно по колите на завет и на сухо. Стига да можем да се доберем навътре в ливадата.. :D))
А ето от днес:
Як-54 акробат

И на бойната единица ME109D

Цъкайте връз снимките.

Con te partirò

2009-10-15T12:11:00.000-07:00

Иванчо...в час по литература.
-Искам да засегна още няколко поети и писатели..
Даскалицата:
Няма нужда! Ти ги "засегна" достатъчно...

;)
Един мъж, който ми е в топ листата :)
Независимо от "недостатъка" си
:)
/п.п. Облакова! Забележи, че и той не се е бръснал...ма не му пречи да е фейвърит таск оф дъ .." :)))) Нито да е прилично готин и желан.
Всички сме неидеални. 3-дневната брада е най-малкото. :)
И нищо от това не ни прави по-малко готини. Понякога дори само това ни е чара. :) /еле па Я, дет с друго не мога да се похваля... :D)) /
Con te partirò...

Je suis Malade

2009-10-13T13:19:00.000-07:00

:)
Отново в превод на прекрасното момиче vyara от 3о4о.

Уникалната Лара Фабиян.

Болен съм

Вече не спя. И да пуша престанах.
Без минало даже вече останал съм.
Мръсен и грозен се чувствам без теб,
като сираче от мрачното гето.

Не искам аз в този живот да се връщам.
Когато си тръгнеш от мене, той свършва.
И нямам живот и леглото ми също
мигом във гаров перон се превръща.

Болен съм, болен, както когато
излизаше майка ми, щом падне здрача.
Нейде в нощта, къде без да знам
и ме оставяше отчаян и сам.

Болен съм, болен и вече не зная
кога ли ще дойдеш при мене накрая.
И после къде ли пак ще заминеш.
Така ти постъпваш със мен от години.

Като за зъбер, като за грях
във теб съм се вкопчил и ме е страх.
И уморен съм, и изтощен
на щастлив да се правя ден подир ден.

И всяка нощ чаша след чаша обръщам.
На всяко уиски вкусът все е същият.
Където да ида, там винаги ти си.
И всички посоки със теб са надписани.

Болен съм, болен. Кръвта си преливам
в твоето тяло, да бъде то живо.
И като мъртва птица се чувствам,
когато заспиваш дълбоко в съня си.

Болен съм, болен, ти всичко отне ми,
красивите песни и чудни поеми.
Без думи останал съм вече за песни,
а имах талант преди да те срещна.

Любовта ме убива, и вече го зная,
със себе си сам ще умра аз накрая.
Като болно дете, своя глас все ще слушам
до радио тъжно сам ще се сгуша.

Болен съм, болен, както когато
излизаше майка ми, щом падне здрача.
Нейде в нощта, къде без да знам
и ме оставяше отчаян и сам.

Така е, аз болен съм, болен, отне ми
всичките песни и всички поеми.
Сърцето ми болно у мене се свива
стиснато силно в прегради горчиви.

Je suis malade
Je ne rêve plus je ne fume plus
Je n'ai même plus d'histoire
Je suis sale sans toi je suis laid sans toi
Je suis comme un orphelin dans un dortoir

Je n'ai plus envie de vivre ma vie
Ma vie cesse quand tu pars
Je n'ai plus de vie et même mon lit
Se transforme en quai de gare
Quand tu t'en vas

Je suis malade complètement malade
Comme quand ma mère sortait le soir
Et qu'elle me laissait seul avec mon désespoir

Je suis malade parfaitement malade
T'arrives on ne sait jamais quand
Tu repars on ne sait jamais où
Et ça va faire bientôt deux ans
Que tu t'en fous

Comme à un rocher comme à un péché
Je suis accroché à toi
Je suis fatigué je suis épuisé
De faire semblant d'être heureux quand ils sont là

Je bois toutes les nuits mais tous les whiskies
Pour moi ont le même goût
Et tous les bateaux portent ton drapeau
Je ne sais plus où aller tu es partout

Je suis malade complètement malade
Je verse mon sang dans ton corps
Et je suis comme un oiseau mort quand toi tu dors

Je suis malade parfaitement malade
Tu m'as privé de tous mes chants
Tu m'as vidé de tous mes mots
Pourtant moi j'avais du talent avant ta peau

Cet amour me tue et si ça continue
Je crèverai seul avec moi
Près de ma radio comme un gosse idiot
Écoutant ma propre voix qui chantera

Je suis malade complètement malade
Comme quand ma mère sortait le soir
Et qu'elle me laissait seul avec mon désespoir

Je suis malade c'est ça je suis malade
Tu m'as privé de tous mes chants
Tu m'as vidé de tous mes mots
Et j'ai le cœur complètement malade
Cerné de barricades t'entends je suis malade

Само хубаво време да дойде..

2009-10-12T12:09:00.000-07:00

Новото попълнение.

Само да спре дъжда и вятъра... /то от утре дават студ да ни залее/ ама и на студ се държи, стига времето да става за полети. Че ме сърбят ръцете да го поразходя из небето.
Иначе...предишната му версия си лети. Ама..както са казали хората "красивите самолети не летят". ;)
Та...искам да се уверя, че бъркат. :D))

Когато отсъстваш

2009-10-11T13:08:00.000-07:00

моментално ти намират заместник. ;)

Вчера яко се "оцветихме" в моделарският гараж, след подновяването на ескадрилите за състезанието на 17-ти 18-ти /след "терапията" поне вирусите си отидоха от нежното ми тяло :D)) /. Подготовка тече яко. Днес полети в кв. "Левски-Г", но аз...след като огладнях и си направих палачинки в 6 сутринта...спах до 5 следобед. :D)))
И ...са ми спретнали дроид заместник! :D)))

Ситуиран в неформалният "Център за управление на полетите" :)))

А клипчето е от вчера, докато духаше бесен вятър на малката полянка пред гаража.

"Усмивката"-ІІ

2009-09-29T10:44:00.000-07:00

Нали писах за усмивката.. :)
Но докато търсех линк за филма "Серендипити", попаднах на това чудо.
Изгледайте го! После ако искате се върнете и прочетете предишното...

"Усмихвайте се господа, усмихвайте се!"
Б.М.
;)

Моето "македонче" :)

2009-09-28T17:29:00.001-07:00

Как да го не обичаш това нежно същество с огън в косите?!
:)

Без 56 чифта обувки /и съответните чанти към тях/, без "ти днес къде беше?", "а девойки имаше ли?", само: "нали ние двамата сме важните!", без гримове и макиажи, без искуствени ноГти лепнати, естествена, мъничка, ранима, просто обичаща. :) Която няма как да оставиш далече от прегръдките си! :)
Питахте, кво му трябва на човек... Е не е онази реклама на бирата дет.. "и една красива жена". Трябва му бира /по възможност с мента/, здравословна /по възможност вкусна/ храна, приятели /може и рошави/,

може и не чак толкова рошави

(цъкайте връз снимките)
хоби и... някой дето да го обича! :) Ама така...истински! :)
И да му праща клипове като:

Наистина, какво му трябва на човек?!
:)

California dreamin

2009-09-27T16:40:00.000-07:00

http://capital.bg/show.php?storyid=789817

"Бастуни" в небето...

2009-09-24T15:46:00.000-07:00

:)
Малко по от рано...

"Ц Е Н Т Р А Л Е Н
А В И О М О Д Е Л Е Н
К Л У Б"

ДО: ВСИЧКИ АВИОМОДЕЛИСТИ
С ЕЛЕКТРОАВИОМОДЕЛИ

П О К А Н А

За участие в НАЦИОНАЛНО СЪСТЕЗАНИЕ ”ЕЛЕКТРО КУПА 2009” радиоуправляеми електроавиомодели, 17 - 18.10.2009 год., гр. СОФИЯ.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Имам удоволствието да Ви поканя за участие в НАЦИОНАЛНО СЪСТЕЗАНИЕ ПО АВИОМОДЕЛИЗЪМ “ЕЛЕКТРО КУПА 2009”, което ще се проведе на 17 и 18.10.2009 год. в гр. СОФИЯ. Стартовете ще се проведат на ливада близо до с. Мрамор, GPS координати N 42.7728, E 23.2660. Ливадата е с размери 800 Х 500 метра и до нея се стига по пътя за гр. Лом, след кв. Надежда с отклонение за с. Мрамор. Пресича се околовръстното и на 700 м (по пътя за с. Мрамор)., срещу червена нова сграда в ляво е отбивката към ливадата. Ливадата е окосена и е много подходяща за свободнолетящи авиомодели, RC-планери и електро.
Нощувка е осигурена в Мотел „ЮБИМ”(по пътя за Божурище, Калотина) на 15 мин.от ливадата. Цена на нощувката е 18 лева на легло (50% намаление специално за нас). Мотелът е нов и предлага много добри условия. Моля правете резервации на тел. 02/824 19 90 или 02/824 1991.
Програма...
http://http://rc-bulgaria.com/index.php?action=dlattach;topic=797.0;attach=9758

VІ. ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОГРАМА:

17.10.2009 год. - СЪБОТА

09.30 - 10.00 І задача F3K.
10.00 – 11.00І полет F5Bul.
11.30 – 12.00 ІІ задача F3K.
12.00 – 13.00 ІІ полет F5Bul.
13.00 – 13.30 ІІІ задача F3K.
13.30 – 14.30 ІIІ полет F5Bul.
14.30 – 15.00 ІV задача F3K.
15.00 – 16.00ІVполетF5Bul.
16.00 – 16.30 ІV задача F3K.
16.30 – 17.30 V полет F5Bul.
17.30 – 18.30 V и VІ задача F3K.

18.10.2009 год. - НЕДЕЛЯ

09.00 – 10.30 І кръг с “Депронки - комбат”.
10.30 – 11.30І полет F5B.
11.30 – 12.00 І полет с “Депронки - акро”.
12.00 – 13.00 ІІ полет F5B.
13.00 – 13.30 ІІ кръг с “Депронки - комбат”.
13.30 – 14.30 ІІІ полет F5B.
14.30 – 15.00 ІІ полет с “Депронки - акро”.
15.00 – 16.00 ІV полет F5B.
16.00 - 16.30 Финал с “Депронки - комбат”.
16.30 – 17.30 V полет F5B.

18.00 – Награждаване на победителите и закриване на турнира.

С цел подобряване на организацията на състезанието, моля правете заявки на телефон: 0896 658 990 – ВАЛЕНТИН БРАТКОВ.
Организаторът не поема ангажимент за нощувка на състезатели, които не са заявили предварително, че ще нощуват в мотела.

ПРАВИЛА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪСТЕЗАНИЕ
В КЛАС „ДЕПРОНКИ-АКРО”

1.Технически норми:
·Максимална разпереност 1050 мм.
·Максимално тегло 1000 гр.
·Задължително електрически двигател.

2.Комплекс от маньоври:
·Излитане
·Полет по права
·Фигура „Л”
·Лупинг
·Шапка
·Хоризонтална осморка с полутоно в средата
·Тоно
·Раверсман
·Приземяване

Правилата за „ДЕПРОНКИ-КОМБАТ” ще уточним на место.
__________________
Николай Пейчев - BG0215; BG35
Пловдив, 0888547385; weldtronic@abv.bg skype: nick.peichev
Ако Вие чувствате че всичко е под контрол, значи че още не сте набрали скорост.........
МОЛЯ, за допълнителна информация ползувайте телефон: 0896 658 990 - Валентин Братков. БЛАГОДАРЯ ВИ!"

И ние благодарим на Вальо! :)
Даже и се подготвяме вече съвсем сериозно.
;)
Макар и самолетите ни, построени със съвременни технологии от строително-изолационни материали и малко цветни или безцветни лепенки да са само в клас "Шоу" в неделя. :)
Просто взеха да ни вземат насериозно! :)

"Количествените натрупвания, водят до качествени промени!"
;)

По околовръстното, пресичайки кръстовището с "Ломско шосе" и караулката на КАТ, след около 6-700 метра има една червена нова сграда. Та след нея е пътя /чернозем/ на около 50-ина метра с ляв завой ако идвате от Люлин по околоМръсния с посока север, водещ до заветното място.
Що ли го казвам.. :D))

"Тъндърстрайк"

Bicentennial Man

2009-09-22T13:38:00.000-07:00

"200- годишният ЧОВЕК"
Защо прехвърляме по филмите, на роботите човешкото у човеците?! Тежка тегоба.. Да чувстваш, да обичаш, да си съпричастен, да се разбираш, да не си идеален, да правиш грешки, да...има с кого да си поприказваш?! Свършиха ли човеците?!

"Един и същи огън и изгаря, и мрака прогонва!"
Л. Д`Винчи

Уникално красиви филми за най-човешкото в нас!

Както и "Short Circuit" /"Късо съединение" 1 и 2/.
Все за роботи..

Явно нас ни няма.. или все по-рядко се срещаме.
;((

"СОВИТЕ НЕ СА ТОВА, КОЕТО СА ...."

2009-09-21T17:54:00.000-07:00

Даа.., знам. "Туиин Пийкс".
Култова реплика. Само дето околните знаят ли какви са всъщност совите!?
Не, нали! :)
"Совите са нощни птици, което ги прави почти невидими за хората. Денем те се прикриват толкова добре, че е почти невъзможно да бъдат открити, а нощем е трудно да се забележат, защото са безшумни летци. Крилете са покрити с гъсти и стегнати пера, които намаляват триенето. Совите са безобидни и безпомощни. Опасни са единствено за жертвите им- мишевидни гризачи, земеровки, дребни птици, насекоми."
И все пак те определено не са такива, каквито са...
Дали пък не знаят какво се случва и денем и нощем. Именно заради това, което са?!
Иди ги разбери.. :D)) Дееби и совите.. :D))

Докато мигнеш с клепачи- РЕСЕТ!

2009-09-15T14:40:00.000-07:00

Е те това е...тъкмо сина изкласи и е ся щерката е в 1-ви клас.
:D Само още 100-ина години огън остана.
И понеже за училище заговорих, те:

"Как наричаме гума,която използваме 10 години? - Goodyear!
A kak наричаме 365 гуми,използвани за една година? - Very good year!"

Ясно е, там.. в даскалото се учат и всякви други неща, освен традиционното образУвание. Аз поне не успях да пропуша там навремето.. :D)))
И секса, и пиенЬето и цигарите...
Гледах по двора днес докато посрещаха малчуганите и другите по-големите.
Бяхме 3-4 родители от цялата тълпа, които излязаха да пушат извън рамките на двора /некви 15 метра до вратата/ докато тече официалната част на празненството с речи, попско пеене, водосвет и т.н. салтанати.
Знам. Въпреки, че не научих цигарите нито в училището, нито в казармата, явно са ме "модулирали" навремето да изпитвам уважение към тази институция.
Може би още повече, че детето ми има неговия си първи ден в училището. И не бих се "изсрал" в пясъка дето ще си играе.
И докато пушех облегнат на перилата до улицата се замислих... Ми аз и в двора на детската градина не палех цигара, изчаквах да изляза извън оградата въпреки, че първата цигара сутрин е на-сладката. Въпреки, че кво..?! Двор, въздух.. дори не е обществена сграда, а двор.
Та се замислих за стотиците фасове, които чистачките ще сметат следобеда от двора /не, че утре децата няма да изпушат и изхвърлят същата бройка пак там/. Само че, как да имат уважение към тази институция, като гледат как ние родителите им нямаме такова?! Или...даскалите са длъжни да вземат и нашите роли във възпитанието?!
Не, че ще се спрат да пушат. Не затова ми е мисълта. Същото е и при пешеходните пътеки и войната по пътищата, същото е и със законите и отношението на държавата към теб и твоето към държавата, същото е и с отношенията между хората въобще.
Е..от кой да го научат тия нашите бъдещи?! Не ли от нас първо?!

Wish You Were Here

2009-09-12T14:58:00.000-07:00

;(
Отново изпращам приятелче далеч от мен. Знам, не е завинаги, но.. със сигурност задълго. "Всяка раздяла си е една малка смърт". Някъде в нас.
Няколко радости, няколко тъжнотии.. Нещата от живота за 1 ден. :)
Щерката беше по обяд на конкурс на стълбите на Народния театър. За малки "миски".
Знам, че е твърде глупаво начинание, а и организацията куцаше яко. Абе.. "женски глупости" :)
Но понеже сме в "принцесният си период", се сдобихме с лента : "Малка Мис фотогеничност". Е да...прилича на майка си външно, не очаквайте от мен някаква красота да е взела. :D))
Всъщност май много повече се зарадва, на моето присъствие там и на подаръка от онази заминаваща за дълто зад граница девойка, отколкото на лентата с надпис. Колко му трябва на човек... Пък и бяхме една камара народ: сина и проектоснахата, братО с племенницата, ученическата ми любов, бившата... /не ме позна ... мина кат фурия покрай мен и седна през 1 стол. Чак като запалих цигара погледна и ме видя :D)) /
После, бегом към Елин Пелин за да почета вуйчо ми, който на близо 50-тина години си взе момиченце на 5 месеца от дом за деца. Малка Мария. :) Набързо, колкото да ми видят очите... но все пак се появих. :)
И е те таз тъжната работа. С изпращането на мило другарче. Утре лети рано сутринта със сина и. Поне успях да и кажа "довиждане". Дано не е "сбогом".
И се сетих за една песен. Все седи в друг текст и аранжимент отдясно на блога.

БИХ ИСКАЛ ДА СИ ТУК

Значи мислиш си,
че знаеш що е рай и що е ад?
Що е болка? Що е синева?
А можеш ли да различиш зелените поля
От мъртвите железни релси?
Усмивката от лицемерната лъжа?
Можеш ли наистина?

Накараха ли те да замениш
героите си с привидения?
Гора за топла пепел?
Сух въздух срещу хладен бриз?
Промяната срещу студеното удобство?
И дали си разменила днес
Във войната дребна роличка
Срещу главна роля във кафез?

Как бих искал, бих искал ти да си тук.
Душите, вече изгубени, все се въртят
Досущ като риби в прозрачния съд.
Години, години и вече без сили
Същата стара земя прекосили
Какво сме открили?
Същия стария страх. Нито звук.
Бих искал да си тук.

(Пламен Марков)

Наздраве!
А днес ме чакат моделарчетата на летище "Черногорово". Даже и ми се карат що не съм отишъл. Ми ще ида бре. :) Туморооуу.
:P

Battle for Terra

2009-09-11T17:39:00.000-07:00

:)
Един уникално добър филм и за нас и за другите.
За симбиозата, не за асимилацията и войнстващият конфронтизъм.
Също и за Хората, дръзнали да премислят с главите си, не с униформените си каски.
Свят на обич и хармония...
Без нас. Или и с нас, ама без каските...

Влюбих се и аз в тези огромни зелени очи.
:))))

Ако не сте гледали тази анимация, изтеглете си я! :)
За романтиците от моята кръвна група определено си заслужава!

Любовта

2009-09-03T15:35:00.000-07:00

Имам си гости. И ме ..замислиха по едно време с коментарите си.
Ами че приятелите и познатите /а и бившото ми семейство/ все ме виждат в такива лежерни моменти, отдадени на пиене, хапване, смях и шегички... В тяхните очи следва да съм еб@си и пройдохата... :D))
Щот в "работно" състояние ме виждат само колегите...
И обикновено коментара е "абе ти живот си живееш!" :)
Да, така е. :) Живот си живея...в редките дни, когато успявам да изкрънкам /от себе си/ отпуска. :) И всъщност, искам точно в такива моменти да ме виждат приятелите и близките , а и аз да виждам тях! :))))))
И за Любовта говорихме. И тя наистина върви ръка за ръка с лудостта. Ако почнеш да правиш глупости заради "оня/онази" специалната тръпка.. значи вече си улетял истински. Дори проваляйки си собствения или на другите живот и реда в него.
Май по това се познава. :D)) Сумати житейски примери претеглих.
Та..наистина искам приятелите ми да ме познават само в моментите, когато ги целувам и прегръщам или изслушвам, не в моментите, когато трябва да съм "суров професионалист". За тези моменти има други хора, дето следва да ги виждат. :)
Когато страсти и чувства трябва да отстъпят пред хладнокръвната преценка на ситуацията, ясното съзнание, мигновенната реакция и правилната позиция на Sentinel, да предвидиш възможните щети и да ги сложиш на везната именно и точно в момента. И да направиш така, че най-лошите предвиждания да не успеят да се случат! :) За да стане света поне малко по-добър. Мразя тези моменти, но съм достатъчно разумен за да знам, че се случват и са неизбежност. И..всеки човек на този свят си има своята мисия. А именно те са предизвикателството към теб.. И са именно ТВОЕТО предизвикателство :)
There is no spoon..!
:)

Наздраве за Любовта и съпътстващата я лудост! :)
Явно винаги ще са ръка за ръка...
И дано в нея не се появявят "професионализъм", "хладен разум", "и теглилките..".. :)
Просто щот няма да И отива. :))

Извадка. ;)

2009-09-02T14:45:00.000-07:00

Изпъпчих се! Като тинейджър пред компютър не виждал слънце. :)

Така и изгубих този рзказ с продължениeто.. :)
И после след годините не ми се и дописваше.
...........
За скъсаният рисуван с молив портрет по снимка на връщане след училище, за търчането по вятъра да се събират парчетата пред супермаркет "Тео" в Младост /май така се казваше впоследствие/ и после да се лепят на кадастрон.. (заради 1 реплика от приятелките и) и след секунди осъзнаване .. какво е направила и въпреки току що изказаното от приятелките и, и именно и ВЪПРЕКИ. :) Без да се притеснява.
В отговор на невинен въпрос на същият този 1-класник дето помагаше за надписа "А кво стана с Deja?"

За елементарно простото /вече реално/ запознанство на кълбото катерушка пред блока и, когато извика след мен "ей! хубавецо!". За фланелката с "попската бяла яка", която носех точно тогава, и за пъпката излязла на брадата ми в най-неподходящият момент, която се опитвах да скрия зад железата на катерушката, за котката и, дето извеждаше на разходка в ефирна рокля пред блока /обожавам жени дето изглеждат като жени :) / , и за необикновенното и име Пролет! :)

Пъзел. :)

Припомнила си в тези няколко секунди сутрешният 15 метров надпис "Pepeliashke, I`m crazy Love urth you!", който до тогава дори и не знаех дали е изписан правилно с парче от гипсов панел, гепен от близкия строеж с онова първокласниче от блока.. /трябва си поддръжка и от тиловата служба ;) /.
За пенсионерите от 2-рия етаж дето се провикнаха "Ей! кво правиш там!"..
"Рисувам!" :)
И после се зачетоха в надписа и се прибраха смеейки се прегърнати навътре... /явно са знаели англ./.
За нейният портрет направен на компютърен модел писан на 2-ичен код на "Монитор" за Правец-82.

За правилният ми череп, наричан от мен в последствие "тиква", за който се притеснявах като е подстриган 0-номер. А всъщност се оказа..абе да го наречем красив.
Такива разкази не ми се довършват. :) Нека ги оставим на въображението на читателя ..
;)

"Това беше едно от най-хубавите усещания в живота ми. Оставаха ми около 2-3 седмици до казармата. Чувствах се неизбежно обречен и колкото и да е чудно свободен. Като че ли исках да изживея последните мигове от живота си както трябва. Бях се предал на удоволствията. Заглеждах се по всяко момиче, покрай което преминавах и мислех, че това е последния ми шанс преди да го пропусна.
Не беше пролет, но кой знае защо хормона ме беше ударил по всички части на тялото. Всяка моя фибра трептеше като първата струна на китара. Не ходех, а хвърчах. Такава свобода би чувствала само водородна молекула в безвъздушното пространство. Живееше ми се …хееййй!
Малките приятелчета от блока, които редовно водех на кино /като по-голям поемах отговорността да ги заведа и върна в пълен порядък-то и тогава родителите си бяха заети както сега/ решиха, че е супер време за плуване. Току що бяха отворили новия плувен комплекс ”Червена звезда”, а “Мария-Луиза” си беше също толкова мръсна и населена както преди. Решихме, че това е повод да си топнеме дупетата в новата и чиста вода, пък и басейна беше доста по-близо до вкъщи-можеше да отидем и пеша без да се озъртаме по рейсовете за контроли /все пак тумба от дванайсетина деца изглеждаше като трудно удържима фортуна за малко по-големия батко/. Първото впечатление беше поразително.
Никога не бях виждал кафяво тонирани стъклопакети с огледално покритие, в които светлосинята вода на кристално чистия басейн се отразяваше като в приказка. Бяхме попаднали в света на чудесата и пристъпвахме със зяпнали от удивление усти. Такава картина можеше да се види само в някои западни сериали от типа “Хотел Рай”, които се промъкнаха след време по екраните на социалистическата ни родина. Беше чудно лято с прекрасно слънце и малки бели кумулуси /вид облаци предвещаващи топло и хубаво време/, а ние деца. В същност групата беше доста разнородна от към 4 клас до към 7-ми и аз най-големия. Въпреки 17-те си години се чувствах не по-малко дете от тях. И щастливата усмивка се бе намъкнала трайно на физиономията ми. След няколко минути /докато се окопитиме/ определено взривихме басейна. Толкова радост в очите можеш да видиш само в детския поглед. Скачахме и плувахме на воля, а душите ни бяха изкочили от телата и правеха пируети от удоволствие около нас. Нямаше много хора, явно новината за басейна още не беше обходила малкото столичани останали през лятото в скучната София.
Явно привличахме вниманието на присъстващите и леко по леко към нас се присъединиха още три момичета дошли да поплуват. След поредния си скок изплувах на 20-ина сантиметра от едното от тях. След като успях да прогоня водата от миглите си и да отворя широко очи видях нещо, което напълно съвпадаше с картината наоколо. Прекрасно мило, леко триъгълно бяло личице с меки черти, красиво оформени устни и тъмнокафява къса косичка, очертаваща като прекрасна рамка това ангелско видение. Беше малко изненадана от внезапното ми появяване, но когато очите ни се срешнаха, на лицето и изгря най-милата усмивка, която бях виждал напоследък през живота си. Щях да потъна на място. Бях поразен от красотата на двадесет сантиметра от очите ми и не знаех какво да правя. Бях забравил да плувам, бях забравил да мисля, бях забравил да дишам..
Окопитих се чак когато водата заля зяпналата ми уста и започна да пълни ноздрите и ушите ми. Явно сработи инстинкта за самосъхранение, всичко друго в мен се беше предало. Около тялото ми се образуваха къси малки вълнички от бясно тупкащото ми сърце. За по-голяма безопасност се върнах до края на басейна и хванат за каменното перило наблюдавах красивото създание. Интересът ми беше повече от очеваден и двете и приятелки весело зашушукаха. Боже мой, исках да изляза и да направя скок от 10-те метра. Дори да се пльоснех по корем, пак щях да се чувствам щастлив.
......"

И е в такива моменти ми се ще да викам:
I want you so bad,
Honey, I want you. :)

Чудно ли Ви е защо съм се изпъпчил?! :)
На мен вече не.. :D))

Момчетата... :)

2009-09-01T09:52:00.000-07:00

Колко си приличат и все пак колко се отличават момчетата от днес и тези от едни далечни поколения.
Съвсем набързо влизам, за да метна това видео. :)

Bob Dylan - I want you

Цял следобед си тананикам... I want you
:))))))

Потвърдена е катастрофата на беларуски Су-27 в Полша

2009-08-30T12:12:00.000-07:00

Лошо!
:(((
Пълният текст тук: http://novini.dir.bg/2009/08/30/news4995771.html

Последната година се говори, за сваляне от полети на любимата ми машина Су-27.
Това е поредният камък в градината на ползвателите и конструкторите.
Предишните са от пилотски грешки при изпълнение на екстремни фигури и при тренировки за аерошоута или на самите аерошоута. Там е наистина напрегнато и всички дават максимума от себе си. Но ..а помислете си как се разминават 2 машини летящи 1 към друга с обща скорост 2 000 км/ч. То по пътищата с 200 се не разминават и стават мелета.... А кво ли в небето и на 10 м. един от друг /или и по-малко/.
Тоя сега..пак почти същото- птица в заборните устройства на двигателя. Ми...тях от птици няма как да предпазиш. За птиците е отговорен наземният персонал на летището с "птицегоните". Една гарга при тия скорости и нейното тегло е способна да намачка кабината и да влезе до "ба ли го" докъде.. А какво ли остава като се намуши в прецизната турбина. Ама там решетки няма как да се сложат.. а и решетката...ще е същата макина, просто преди да се сготви птицата, ще е резната на "гатер банцинг".
Затова по летищата...има те такива "птицегони". Пилотските "грешки" оставяме настрана. Щот...не са грешки. Винаги има количество отклонение около 0-та. Което се взима впредвид. И хората знаят какво рискуват. Еле пък с машина като тази, с която можеш да танцуваш из небето.
Машината...е уникална. Е, вярно вече има и доста по-добри, но тази е ..възможно най-невероятният самолет за времето на констуирането си и признавам си..."моя слабост". :)

Sail Away или... "плувай"

2009-08-29T15:37:00.000-07:00

;) спохождано от "лайно зелено" като определение, след заповедната форма на глагола. :D)))
На Жу се посвещава, че и тя се е сдухала напоследък! Па и на Сия. Щот и тя залита нанякъде дет не требе.
:)
Та "Sail Away" има и доста по-мил аранжимент на Дейвид Грей, който направо обожавам. :) И съвсем не означава "плувай", а..."ела да плуваме заедно" ;)
Нета е гола вОда тия дни въпреки, че не е валяло. Чак сега успях да вляза и да си довърша писанията.. Провайдераси! Хвани единя, удари другия. :D))

Имам работа, която върви.
Винаги като ми потрябват кинти се появявят отнякъде /дори не съм си и представял мястото (chuckle), но се появяват само и само да ми стигнат!
Намерих си след 2 години търпение момичето, което е "моето момиче" :) Бе доста търпение си трябваше. И още ако трябва..
Вярно, още не сме съвсем заедно физикално...но сме заедно всеки ден на едно друго ниво. Нека го наречем ментално.
С децата се обичаме и комуникираме, приятелите ми са същите... независимо дали имам кинти или не :)
Е това е важното!
Затова се радвам на всяко хубаво нещо, което се случва на близките ми по душица хора 8-)
И се кося заедно с тях, на проблемите им дето си мислят, че имат. Мислят си ..ама аз знам, че им тежат съвсем в материален дух. И колкото повече мислят за тях, толкова повече си ги привикват.
Майтапят се често другарчетата, че чертая по салфетките из кръчмите графики на природните закони. :) Ми...инженерче съм, обичам графично да са представени теориите. :D)))
Дето се вика: предмет, изложение, обосновка, заключение.
В литературата май не беше баш така..ма не ми се връща в 7-ми клас. ;)
Та..мислете си за положителните неща приятелчета! За това, което искате да Ви се случи, а не за евентуалните "миссъндърстендинги" или разминавания. Или цели дизастъри в личен план.
:) Нямате нужда от това!
Ако мога бих забранил на майките да се притесняват за това, което може да се случи на децата им. Знам..и аз съм такъв кат сме с щерката в парка. Докато майките пият кафета и си бъбрят, аз се въртя на пейката следейки къде са децата.. А те се бъзикат помежду си "споко, Deja гледа.." :D)) Кат пеленгатор съм.
Знам..и аз се притеснявам и понякога успявам да си "извикам" и проблема щото си го представям твърде материално.
И понеже туканка те е у блога може да се дават съвети, без потвърждение на теорията /нали се разбрахме, че от български език и литература не разбирам, еле па от конструкция на съжденията/, се пъна да поучавам на същото дет и мен ме мори :)
При мен обаче незнайно защо, успява и да се случи.
;)о

В нашем городе холодно...

2009-08-22T09:47:00.001-07:00

Бях за 2 дни при моето си македонче. Колко е хубаво да обичаш някого, който също те обича. А сега ми е носталгично и единственото дето ме разсейва е бачкането, което трябва да компенсирам за двата дни размазване от кеф. Е, и малко мръвки с лучец в тавичка дет си спретнах през почивките за по цигара..

/датата естествено не съм я настроил на камерата- класически мързел/
А в нашем городе холодно...
Мразя да съм далече!

Палачинките правят живота ведър.

2009-08-13T11:36:00.000-07:00

:D)) Кат се натъпчеш верно с палачинки и почва да ти изглежда света по-подреден и дружелюбен. :D Можеш дори да понесеш новините в 20.00

Нали бившата взе тигана за палачинки навремето /нищо, че ми е подарък от кумата/ въпреки, че правеше палачинки да речем 3 пъти в годината. Аз все не мога да си намеря подобен с 1 см. борд и дебела ламаринТа на дъното и бях отсвирил правенето на това тъй-елементарно щастие.
Да, ама днес се поогледах все пак в къщи за нещо полу-подходящо и открих. Тиганчето с диаметър около 20 см., в което понякога си пържа яйца или разни други дребни неща. Верно, малко е. Но пък от добра ламаринТа. :)
И понеже от вчера се бях наточил, забърках набързо класикал рецепт по Dejaйски.
Чаша за чай- брашно, метнато в купичката и оформено кат гнездо, поръсено леееко с ванилиева захар, кафена лъжичка нормална захар и щипка сол.
1 яйце разбито и уууп в гнездото. Газирана водица 100-ина грама, доливане с прясно мляко до гъстота на боза. Оставя се за 15-ина минути да шупне леееко и се долива ако трябва водичката газирана. Водата и млякото трябва да станат горе долу в 1 тегловен порядък, иначе ако е вода- стават твърде рехки, а само с мляко- мноУ дебели.
На котлона се сгрява 20 гр. маргаринче с лъжичка олио и хубаво се обмазва тиганчЕто докато е горещо, и смазката се излива в добре разбърканата смес. Така палачинката се не лепи за тиганчето. Не става и твърде мазна, щот мазнеца е малко.
Тиганчето се напича още и огъня се намалява на 2. И сЪ почва с алхимията.
Дозира се с чирпак смесичката та да се лейне хубаво и равномерно по дънцето и тиганчето се разклаща при сипването. Нали не искаме мекици, а тънички вкусни палачинки. ;) Естествено преди всяко дозиращо загребване, сместа се разбърква с чирпакантЪ.
Щом почне леееко да се надига, палачинката се боцва по краищата на допира с тиганя с дървена щпатулка, за да се раздвижи из отвътре. Моля, не използвайте за целта кощунствено метални предмети! :D Не, че не става с тях, но всеки уважаващ себе си сготвачин, ползва дървени ннннТакива. Както и мммБира за възстановяване на Ph средата междувременно. Перорално дет сЪ казва с медицинска терминология.
Обръща се. За не повече от половин минута би трябвало да е готова. Ако трябва лееко се проверява цвета отдолу за онази вкусно изглеждаща точкообразна шарка и се мята в чинийката за яденЬе. Захлупва се с втора такава чинийка да си тлее вътре.
На 4-5 палачинки /то си личи кога/ се сипва по половин капкомер олийце в тиганчето и се разгонва добре с шпаклата за превенция на сандвич тип "палачинкотиган", който не бихме искали да си имаме в кухнята.
Кат свършим пъкленото дело с цялата смес, измиваме тарикатските посуди дето сме ползвали и обръщаме палачинките да си легнат в чинията дето похлупва. Тарикатски номер, а!? :)))) Отхлупваме бившата вече основна чиния и почваме да мажем и да се омазваме от кеф.
И установих, че така изработените късички палачинки в мойто ситно тиганче, всъщност предлагат по-добра физикомеханична якост при навиване и сладкото не се лее от краищата преди да излапаш палачинката, просто щот не увисват кат на дъъългата палачинка краищата през пръстите.
После си облизваш пръстите и отиваш да си пишеш в блога, преди да си довършил чертежите за утре. :D)))
През това време вече си тананикаш "Ода на радостта" или поне "Victory" на Бонд.
:))))

От таз порция остана половината и за утре. Та...ако е за повечко хора удвоявайте продуктите. Или там по броя на хората...

п.п. Бившият сисадмин те до сега беше тук /01.00 часа приблизително..."Персеидите" пак пропуснах да видя/ по работа, и омаа със замах останалите за утре. Странно..и на него му подействаха щастливо. :) А е женен от 1000 години, а според теорията му от 3 години не е хапвал такива. Баща му му ги е правил..ма човека на възраст и... няма го вече.
Кво да кажа за жените. :D)))
А сисадмина е поне със 7 години по-възрастен от мен. И жена му го магери с думите "Ти си ДЛЪЖЕН да ме гледаш! Аз защо съм се омъжила за теб!"
Развали се нещо и младото и по-старото поколение Ора /хора...ма явно Орки са станали :D)) та затова "Ора"/. Станаха все меркантили и забравиха малките радости, които в себе си не включват "СПА".
Щот обикновено ..."не спа". :D)))
;)
:P

Libertango

2009-08-11T14:35:00.000-07:00

:)))
Днес сутринта трябваше да пътувам пак за Варна. Да обсъждам идейните проекти за поредният бетонов възел около плажната ивица. От едната страна Лужков, от другата страна Батков.
А иначе беше плаж. :D Лужков поне има идеи .. Ниско строителство, много зеленина и алеи. За Батков не знам. Макар и доста дървесина да трябва да се извади от месторождението си.
Обаче с /не/радост установих, че имам точно 14 кинта кеш пари у джЕба и къде няколко хиляди лева "междуфирмена задлъжнялост" дет "имам да взимам" :D)))
Всъщност ако ги взема, бих затворил офиса до догодина по това време и ще четете само за полети, нови самолети и разходки из чукарите.
Познайте от 3 пъти какво направих. :D
Не! Няма да пътувам. :) Не, че с моето нежелание да проектирам жиците в бетона би се променило нещо, то така или иначе идейните проекти съм ги сготвил, а бетона така или иначе ще го излеят. Само дето не мисля да им ги пратя проектите. Щото колкото по си добър, толкова по те ..хххх. От днес ще се правя на лош капиталист. :D))
И ще си Libertango-тя докат имам желание да живея днес и сега. :)
А спасяването на света ще го оставя на някой друг. Поне докато не ми мине умората.
Може да го шерна на ББ. :D)) Той поне има още силици. ;)

Видеото е от Валентичка ...с нейните емоционални уклони към свободата и полета на мисълта. Колкото и златни клетки да са ти нахлузили на кратунката.
;)
Наздраве! Пресушавам 2-литрово "Принско".
А утре, т.е. днес..квот ми кефне.
И без това спота под аватара в скайпа съм си го настроил на
"Живей спокойно. Забавлявай се. Няма неща които ТРЯБВА да направиш. Има само неща, които ИСКАШ да направиш."

А в момента единственото дето ИСКАМ да направя е:

:)
:)
:)
п.п.

Приятните, добри мъже са грозни.

Красивите мъже не са приятни и добри.

Красивите и приятни мъже са гейове.

Красивите, приятни и хетеросексуални мъже са женени.

Мъжете, които не са чак толкова красиви, но са приятни, нямат пари.

Мъжете, които не са чак толкова красиви, но са приятни и при това с пари, смятат, че ги преследваме заради парите.

Красивите мъже без пари преследват нашите пари.

Красивите мъже, които не са чак толкова приятни и са донякъде хетеросексуални, не смятат, че сме достатъчно красиви.

Мъжете, които ни смятат за красиви, които са хетеросексуални, донякъде приятни и имат пари, са прасета.

Мъжете, които са донякъде красиви, донякъде приятни, имат достатъчно пари и - слава Богу! - са хетеросексуални, са стеснителни и НИКОГА НЕ ПРАВЯТ ПЪРВАТА КРАЧКА!

Мъжете, които никога не правят първата крачка, автоматично загубват интерес, когато ние поемем инициативата.

Това извадено от женски профил де. :D))
Иди ги разбери жените /еле па мъжете :D)) /
п.п.2 Еле па аз не разбрах къФ съм. :D))
Най-вероятно грозен, без пари и катил пишещ по форумите. :D)))

В приятелството няма многоточие.

2009-08-10T14:39:00.000-07:00

:)
Гергана Шутева (Белоснежка)

Без многоточие

Приятел си.
Но търсиш моите зеници.
Дихание докосва
бялата ми длан.

Желания безумни
в лунна огърлица
нанизват мислите.
Целувката е блян...

Кога ли те проклех
с любов неосъзната?
Безсрамно погледът
ме разсъблича.

Защо не премълча!
Боли от истини душата,
а всъщност
винаги си ме обичал.

Приятел си.
Но как
да продължим?

Не ме губи
със мислите порочни.

Изтрих надеждите.
Прости.

В приятелството
няма многоточие.

30.03.2008 г.

Присетих се от един кратък разговор по нощите. :)
А пустите му чертежи и проекти ми морят очите...

Човешката воля.

2009-08-08T15:55:00.000-07:00

Не. Въображението. :) То е най-силният "механизъм". Помислете си...защо децата се обучават с игри. Чак след това минават в сферата на задължителното зазубряне на постулати. Първо е игровият елемент и той дава най-бързо и най-коректно работещите механизми на поведение. Спомнете си. За колко време се оформихте като личност и колко още време ви трябваше, да назубрите "нещата от живота". Кога и за колко време. ;)

Както винаги не обичам да давам директни отговори, а да задавам въпроси, за да може отговорите да си намерите сами за себе си. Всичко натрапено отвън е..булшит.
:)

Чиърс! :)

Гергана.

2009-08-08T14:51:00.000-07:00

Едно име днес ми напомни за нещо отдавна отминало...
:)
Пак онези...късите разказчета. ;)

"Пети клас. Времето когато ще не ще, момчето започва да обръща внимание на момичетата. Аз съм на море в Китен. Времето е чудно, пълно е с деца, плажа е на 10 метра от станцията и въобще всичко предразполагаше към …влюбване.
Тя беше дъщеря на колега на баща ми. Не знам защо я харесах, дали защото беше красива или защото беше с гипсирана ръка. Може би и двете. Наистина беше красива и крехка. Още тогава имах странното предчувствие, че ще харесвам крехките създания за да ги защитавам. Беше с късо подстригана кестенява права коса /толкова мека и финна/, че и в тълпата от курортисти можех да я зърна с едно оглеждане. Или може би ръката. Някак жал ми стана, че е с тежкия гипс и не може да поплува в морето. Дори се срамуваше да играе с децата заради гипса. Още на втория ден се сближих с нея и стояхме до късно през ноща приказвайки си за най-различни интересни детски неща. Забавлявахме се и ни беше приятно. Не бяхме и чували за думата Любов, но усещахме привличане каквото до сега не бяхме срещали. Вечерта естествено приключи със скандал. Родителите разтревожени ни търсели. Ние бяхме на съвсем, съвсем видно място, но така се бяхме кротнали в приказките си, че и натовската авиация да беше прелетяла над главите ни едва ли щяхме да и обърнем внимание. На другия ден още със ставането тръгнах да я търся. Уж така на разходка. Беше ме засрамяло от подбивките на родителите. А нея я нямаше. Помислих си, че техните са се изплашили от вчерашната случка и са я отвели или са си тръгнали /а смяната едва сега започваше/. Почувствах се безкрайно самотен и невероятно тъжен за 11 годишно хлапе.
Нещата се оказаха по-простички. Заболяло я зъб и тръгнали да търсят зъболекар. А то по онези времена къде да го намериш. Прибраха се към 17.30. Тя изглеждаше малко уплашена и изморена, но като ме видя седнал на стълбите пред входа на станцията да я чакам лицето и грейна. Усмихна се малко кривичко /сигурно от болката/, но за мен тази усмивка означаваше много. Означаваше, че тя ми се радва, означаваше, че родителите и нямат нищо против моето присъствие и че тази вечер бихме могли да повторим лунния разказ. А аз бях щастлив, че отново ще мога да бъда с нея. Детското ми сърчице биеше неудържимо в гърдите ми. Аз бях “Магьосникът от ОЗ”, ”Айвънхоу”, “Сандокан” или всичките взети накуп. Вечерта седнахме на люлките /в същност ги окупирахме/, показахме на родителите къде ще прекараме времето до утрешния ден и пак сладко се заприказвахме. Говорихме си за училището, за приятелите от квартала, за това как бихме могли да се срещнем и после, за луната, за звездите и живота в космоса. Мисля, че бях срещнал истинската си първа Любов с която така добре се разбирахме.
Един ден, малко преди края на смяната реших да си направя майтап. Откъснах едно цвете, скъсах дръжката му близо до цвета и го хванах на мястото на скъсаното. Поднесох и го театрално пред другите деца. Тя естествено взе дръжката, а аз повдигнах цвета към носа си и казах: “Ооо, как хубаво мирише!”. Тя се врътна обидено и си тръгна. После се върна с вид на бясно момиче, което е решило непременно да удари ШАМАР на нахалника, който си позволява такъв бъзик и то пред другите. Аз усетих накъде духа вятъра и със същата скорост се изнесох от мястото. Започна една гоненица из двора, докато накрая не се вмъкнах в мъжката съблекалня между плажа и станцията. Реших, че това е напълно подходящо убежище както срещу удрянето на шамар, така и срещу гузната ми съвест. Свих рамене в най-далечния ъгъл и зачаках съдбата си. Тя се поколеба няколко минути, но накрая влезе. Часът беше такъв, че едва ли в съблекалнята имаше някой друг освен мен. Влезе с маршова стъпка готова да ме зашлеви най-накрая, но като ме видя как виновно съм се заврял в ъгъла се стъписа. Последните крачки ги взе с инерцията от влизането. Изправи се на една педя от мен и аз тихичко и се извиних за глупостта, която направих. Беше ме наистина срам и яд, че съм я обидил. Тогава тя ме целуна по бузата. После се прегърнахме и толкоз. Но аз бях получил целувка от нея. Излязохме сдобрени и видяхме останалите наредени пред съблекалнята да чакат развръзката от историята. Приличаха на лешояди. Гладни и настръхнали за сензации. Понякога децата са толкова зли. Явно не беше имало шамари, значи се бяхме целували. И това се разду и започнаха да се подиграват. Това продължи до края на смяната. А тя си тръгна два дена преди това. Мисля, че не издържа. И двамата бяхме огорчени от отношението на другите и от неразбирането на родителите ни. Защото приказките бяха стигнали и до тях. Аз бях готов да понеса всичко, стига да сме заедно. Не се срещнахме повече. Може би и тя си е спомняла понякога за мен.
И до сега съжалявам, че тогава и аз не я целунах. Поне щеше да има истинска причина за това което се случи."

Мда... Хубаво си ни беше детството.

За няколко пробити (cash) повече

2009-08-07T17:06:00.000-07:00

Бившата е на моренце с новото си гадже -фабрикант. Бе човека сигурно е готин, някви бисквити произвежда около София. А аз се кося, че покрай последната командировка Русе-Варна се срещнах по пътищата с кви ли не тарикати "само/и масови" убийци на 2-4 колела. А с новозастъпилата "двойка" е и щерката. Редно е да се притеснявам.
Уникални експонати бяха 3 жени с джипове за не повече от 15-ина минути време една след друга /минута е много..немам цип с иконка :D)) /, които излизаха иззад камиони, рейсове или друга такава паплач у мойто платно със замах за по малко от 10 милимунди /1-хилядна от секундата/. Предполагам само онези 1-милион километра дет ми стоят зад гърба кат шофЬорин и Джудайската Сила позволяват да си говорим у момента. Опита си е опит и подушвам отдалече гамените. Еле па тия с изрусените къдрици над празната си тиква. Ама някой ден и "лед дъ ФорЕст би уит ю" шъ мъ подведе.
Е те там У тоя момент се притеснявам кат вози "бившото ми семейство" фабриканта. Не сЪ ме запознавали с него..не го знам що за Фтица е и как си кара колата. Мога само да стискам палци.

Аз мога да кажа/покажа само как си карам самолеДите. Не, че не се изкушавам да закрепя камера на таблото на колицата ..и после записите у КАТ или БНТ. Но у тея моменти си спомням една заповед на кмета на Чикаго от 72-ра.
"Автоматичното оръжие се държи само в багажника!" Вместо да стреляш от купето..да имаш 10-ина секунди да премислиш, докато идеш отзад и го извадиш.
Присетих се, щото девойките с джиповете са 1, но ..един катил с някъв дървен опел в дъжда, незапалил си дори фаровете да го виждат насрещните освен, че изпревари някъв рейс срещу мен в нанагорнището с минимална скорост, но вместо да се прибере обратно, сви волана към лявата /моята лента/ белким ме "изплаши". И да ме "накаже" явно за присветването с фаровете аджеба поне тях да се сети да си включи, щото мъглата от изпаряващата се влага от нагорещеният асвалт намаляваше видимоста на 30-40 метра.
И те тогава се замислих. Девойките правят рискови маневри от глупост или от липса на елементарен опит. А мъжете..от ловен инстинкт- да покажат кой е "ЦАРО". И двете са еднакво глупави. Само дето не мога тая мъжка "страница в профайла" да разбера.
Ами ако на мен ми е все тая кво ще стане следващата секунда? Ами ако и аз съм "другаря ЦАР" и свия и аз у лево?
Е затова попитах после познати девойки малки сладки.. /седейки си на кротко пред компа/:
"Добре де. А кво правим с оня паралията дето си избрала, мечтаният.. кат почне да те бие?!"
Щот нали.."лошите момчета" :D))

Та! Наздраве с бира и леко половин сантиметър ментичка за овкусяване в чашата.
И..дано не срещаме мечката у гората. Не да не ни е страх от нея!
:)

Да трийнеш спама...

2009-08-02T14:51:00.000-07:00

:D))

На всеки му се случва. И да получи и да трие. Явно тези, които го прерпращат обаче са гледали клипчето:

;)

Спомням си в началото на епохата на мейловете и регистрираните потребители. И до ден днешен обаче се срещат тъй наречените "албански вируси". :D

"Вие току-що получихте първият албански вирус! Тъй като тук не сме много напреднали с компютрите, това е ръчен вирус! Ще ви помолим:
1 - Моля изпратете същото писмо на всичките Ваши познати, които имат e-mail адрес.
2 - Влезте в команд-промпт и напишете format C:
3 - натиснете "Enter"

Благодарим ви за съдействието,
Албнски хакери "

Е същото е и с акълЯ. Лошите спомени лесно някак се изтриват и почваш да помниш само хубавите моменти. Като наркотик е. Ама тоя "спам" с лошите спомени... не трябва да се трие. Обица на ухото...иначе все сме у матрицата. Няма да разпознаем същите белези на предишното, ако сме затрили лекциите и уроците си. А с тях израстваме.
;)

Разводът нанасял трайни вреди на здравето

2009-07-29T12:25:00.000-07:00

Открихте "Америка" :D))

"Разводът оказва трайно негативно влияние върху здравето, което дори след повторен брак не може да се възстанови напълно, съобщи Би Би Си, позовавайки се на резултатите от американско изследване, обхванало 8652 души на възраст между 51 и 61 години.

Авторите на проучването от университета на Чикаго са установили, че разведените хора страдат от 20% повече хронични заболявания в сравнение с тези, които никога не са се женили, както и в сравнение с брачните двойки. Числото спада до 12% за тези, които сключват повторен брак.

Специалистите обясняват, че хората навлизат в зряла възраст със "здравен запас", който се запазва или се руши под въздействието на семейния опит."

Някъф цитат непълен от проучването изнесен в ДИР-ника.

Естествено, че нанася. Най-вече на децата. А и също по менталната коравина на този със здравия разум у връзката дет се разпада. След време и у другия, предполагам.

Искам да оставим настрана явно неразрешимите случаи с мъж /или жена/ побойник, физически или емоционален насилник, постоянно безработен лентяй, "мамино синче или синкя- знам ли как е женския вариант :D)) " или подобни екстраполации на зависимости от родители и други подобни.
Особено за последната категория си има издадени доста добри книги с елементарно-човешки разказвателни елементи от рода на "Отровните родители" и "Отровните роднини".
Ще ми се да вляза в дебрите на онези, макар и явно малко проценти на фона на общата вакханалия "разводи поради женска глупост". А всъщност може и никак да не са малко тези %-ти. Най-характерната черта в тях е комплексното наличие на природно слабоумие в съчетание с яростна амбиция.
"Тресе се от амбция" е народнопсихологически термин, придобил "гражданственост".
Защо ли? Защото за другите сценарии опит нямам.

Преди време:
Аз бачкам кат изуглавен, жената гледа децата докат са малки, има в изобилие квото искаш и за нея и за децата освен времето за моето присъствие. За мен няма..то е ясно- бачкам и когато мога се опитвам да почивам. Ясно е, че отсъствам доста от почивките, но и затова заплатата ми е примерно 20 пъти нейната. Нее, не съм работохолик... Обичам да си седя в къщи, да готвя, да си играя и да си гледам децата. Ама разумното палеативно решение е, да изкарвам кинти, щото това мога най-добре. Виж ако ме турнеш да гладя... бедна ви фантазия :D)) Не, че не мога, - мразя!

Обаче ИМА, децата са обгрижени, Велинград е почти втори дом по уикендите /макар и понякога без мен/ или с мен по къснините след работа, имаме къща, която наричаме дори "свой дом", ако мен ме няма, приятели заместват сложните операции по придвижване забавление и прочее. Жената има вече 3-та подарена кола за да се чувства самостоятелна и независима. С децата се виждаме макар и малко преди лягане и докато ги развозвам сутрин към детска градина/училище. Ежедневно. Знам, и моя мечта не е било липсата на повече време за децата. Нито липсата на повече време за жената. Но трябва и да се яде.

Сега:
Аз пак си бачкам от сутрин до здрач. Бившата също. Щерката...на отглеждане пред ТВ-то, щото тъщата не може да изпусне 4-те сериала дневно. Няма кой да разходи щерката до парка освен ако не е при майка ми. Сина е на почти 19 /чуваме се по скайпа през вечер, но това не е общуване между родител и дете/. Но пък и той е вече самостоятелна единица. За него поне съм горе долу спокоен, че поне нещо е възприел от мен.
НЯМА. Ни за мен, ни за нея, а камо ли за децата. Щото аз почвам на - 700 кинта всеки месец заради наемите и репарациите след развода въпреки, че направих къща за НАС, а нейната професия е такава, че по дифолт няма. Скъсва се от бач- това искаше... без да знае колко се "плаща" за това.
Е вчера кат си взимах щерката от къщата, тъста бичеше некви дъски по двора да достроява /непрекъсната мания/ нещо си по "лятната кухня", а от 2-рия етаж на нашата къща се носеще пронизителен звук от ТВ-то от поредния сериал. Тъщата е с професионално придобита глухота и вместо да си носи слуховия апарат, бримчи ТВ-то на МАХ. Дреме и за околните. Те с тъста и без това са си самодостатъчни. А в комплект с нашата къща са си направо и на кяр. :D)) Вива ла бившата женица!!! :D)) Щот тя им сервира нашата къща кат същински "троянски кон". А тя вчера изглеждаше смачкана и изплюта. Както и къщата, щот кат няма кой да се грижи..нещата се сгромолясват с пълна сила.

Дреме ми за мен си. Мен и преди кучета ме яли. Аз си живея под наем в почти същият квартал дето е 5-стайният апартамент на тъщовищата /ама те се прибират там "гат сняг забръска" и се ситуират на чист въздух на двор в ранна пролет/, успявам и да се радвам по уикендите понякога на нещо като почивки. Често се радвам и на присъствието на децата си. Приятелите си останаха същите.

Аз..сигурно съм се променил /доста по-рядко имам усмивка на лицето/. Предполагам затова приятелите ми изпадат във възторг, когато ме видят усмихнат. :)
И затова BBC са 100% прави. Бившата също се е променила. Но още не съм убеден, че е разбрала нещата от към естеството им. Децата...за сега успяваме да не усещат най-тежките страни на битието.

И ми се щеше вчера да я питам бившата "аджеба постигна ли си онуй лелеяно лично щастие"? Работохолизма и амбицията донесоха ли ти нещо повече от това, което имаше, колко изгуби и каква цена платиха всички около теб?
Спестих и въпросите, защото се вижда и с невъоръжено око.
Само се питам...що децата ни "ручат жабета" заради нашите болни амбиции.

Лирическо отклонение беше това. От утре отово ще наблегна на позитивните постинги в блога. :) На миналото това му е хубавото- че е минало! :)
Еле пък в 6 сутринта, когато щерката проверявайки с протегнато краче към корема ми дали съм до нея в леглото разказва: "Тати, сънувах, че сме на морето...".

А аз слънце мое сънувах, че ми пенсионират КО-пилота на космическия истребител след 26 годишна служба /робот/. Нали живеем средно по около 800 години и докато "отбиваме военната служба" сменяме по 7-8 от тези "домашни любимци" в корабите си. :))
R2D2
:)

И съвсем не намясто и никак във връзка с темата е клипчето:

Не, няма да се върна. Това е просто песен на Любе, харесала ми за клипа с полета.

Жега!

2009-07-26T17:08:00.000-07:00

:)
Летище "Черногорово". Уикенда на 43 градуса С.
Е, верно.. къде 19.00 часа пристигнахме, но пак си беше яка жега. 3 часа полети в светлото, после маса с "пийка и ядка", сладки приказки с клубарите, нощна скара на двуслойно барбекю, изгорял ледогенератор, UPS и ..добре, че лампата осветяваща купончето работеше поне.
Много смях и шегички. Вятър, бубулечки от ливадите, еднослойна палатка с антикомарин, хъркане кат за световно след препиване и препушване. Абе..тея 3 неща. :))) И кафето сутринта с много вятър. :)
Какво му трябва на човек?! :)

Шаг от пропасти до таких вершин,
Что опять захотелось жить!

И "моето македонче" :)
"Цъкайте" връз снимките, за да ги видите у пълния им блясък.

Да емигрираш

2009-07-19T15:05:00.000-07:00

без да напускаш границата...
Май от себе си емигрирах. Палнах си подметките за да се срещна с 1 момък от моя бранш през уикенда. "Чуваме" се само по мейла докато си препращаме чертежи. Щот сме на 2-та края на БГ. Отдавна се каним да го направим и този път ей така на шега взехме, че го направихме. Условно по средата на пътя.
Същия кат мен! :D)) Плешив, шегаджия, артистичен и готин.

"Хотелски комплекс "ЯЕВ" се намира в китното с. Соколица сред полите на Стара планина на 7 км от гр.Карлово, 47 км от Пловдив и 135 км от София."
Носих си лапитопито да поработя за доклада в понеделник. Само го отворих за да видя WiFi покритието и му хлопнах обратно капака. Даже не ми се и чатеше... :)

И още със слизането от колата припалих самолеДя. ;)

2 дни се размазах от кеф, плаж, пиене, спане и кискане. А па какви "каки" се въртяха наоколо...жалко, че много младички. ;) Да бях 20-ина години по-млад... друго щях да пея сега в блога. :D)))
Трябва да се натиска понякога копче "Reset". Макар сега да съм каталясал от почивка и нищо да не ми се прави. :))

flagumdei

2009-07-16T15:00:00.000-07:00

автор: flagumdei
:)

Самовлюбен брътвеж на замогнати задници,
стадо лепкави блудници с празни очи,
из чиниите - фасове, пръсти - по чашите,
пошло-модни парфюми, омесени с дим.
Как попаднахме тук, обич моя неправедна -
аз - реален до болка, ти - скрита във мен?
Ще притворя очи, да се махнем нанякъде,
а на тях ще оставя своя действащ макет.
Той от малък е свикнал на тъпи компании,
може дълго да спори със някой боклук
за живота, за бизнеса, Вагнер и Кафка
с отегчена усмивка и тон на гуру.
Ще го виждат изцяло какъвто им трябва -
лъскав, пийнал, уверен и свеж;
процъфтяващ - с мъжете и палав - със дамите,
ходещ символ на техния смешен Успех...
Да се махаме, искаш ли? Дай ми ръката си -
доверчива и топла като малко врабче.
Усмихни се - и хитро, и светло, и пагубно,
зарови под яката ми хладно носле.
Нежността също имала срок на годност,
а пък моята дълго стои без клиент;
комплексира се, стана горчива и болна...
Ти я искаш, нали? (Излъжи ме поне!)
После..После внимавай с ръцете ми...
Ще заместя с целувки всички дрехи по теб,
ще се спускаме в шеметни водовъртежи,
ще изригват вулкани (е, ще видим, добре...)
И ще можем спокойно да бъбрим за глупости,
да разменяме липси, страхове и вини,
да се смеем над себе си, да обичаме другия -
уязвими, несигурни и добри...
Вече можем да тръгваме, искаш ли?
Или...моля те...чакай...ела...
Боже господи, ТОЙ е макетът ми,
АЗ съм аз...
Или всъщност...
Не знам.

---------------
Рових се някъде назад в историята... :) Търсех едни очи.

Любе

2009-07-16T05:14:00.000-07:00

За да са ми под ръка.

Любэ, Свои

В углу губ папироска подрагивала,
Он давился, но пил -
нам ,счастливым, назло.
Вся честная пивная понять не могла,
Отчего его так развезло.

"Это душу не жизнь искалечила,
Не с обиды, братишка, я пью!
Я искал в этом городе женщину,
Ту, единственную свою!

Я искал в этом городе женщину,
Ту, единственную свою!

Поначалу ,наверное, молод был-
Много было сам знаешь чего...
Были встречи и были проводы.
Не хватало всегда одного.

От судьбы получая затрещины,
Вот я сам не свой на своём стою!
Я ищу в этом городе женщину,
Ту, единственную свою...

Я ищу в этом городе женщину,
Ту, единственную свою..."

Даже тени обрыдлой тоски не нашёл,
Когда вывернул наизнанку нутро.
Пустота,и такая, что нехорошо,
Словно зря сорок лет прошло.

Как яйцо, в руке раздавил стакан
И провел всей ладонью в стекле да в крови
По лицу моему..."Чуешь, какой обман
В тех, которые не свои?"

И от всей души на весь зал заржал
Так, что скулы чужим от обиды свело!
Каждый биться желал, потому что не знал,
Отчего его так развезло.

"Я уже любой настоящей рад!
С мясом рву лады,
Режься в кровь, струна!
Понимаешь ,брат, ты всё понимаешь,брат, -
Без своих нам здесь всем хана!

Понимаешь брат, ты всё понимаешь ,брат-
Без своих нам здесь всем хана!

Подожди..."- он скамью отстранил и встал
Заплатил,отвернувшись, меня за плечо потрепал
И побрел, как домой, на ближайший вокзал,
Будто верный маршрут не знал.

Что-то встало, как ком, поперек души,
Вдруг мне некуда стало спешить...
Шаг от пропасти до таких вершин,
Что опять захотелось жить!

Я хотел окликнуть его ,догнать,
Чтобы верный спросить маршрут
Женщин тех, что хотят и умеют ждать,
Тех ,которые ищут и пьют.

От судьбы получая затрещины,
Вот он я сам не свой на своём стою...
Я ищу в этом городе женщину,
Ту, единственную свою!

Я ищу в этом городе женщину,
Ту, единственную свою!

Stumblin In

2009-07-15T14:17:00.000-07:00

Ех тези сладури... :)) И СузитУ и Смо`китУ

Моят "дует" нещо се губи из "западните покрайнини". :)
Stumblin In

Динозаври.

2009-07-13T14:04:00.000-07:00

Летящите легенди... онези очи със спомени, онези другите очи с възхищение.
Защо ли ми напомнят ДНЕС. Едните помнят нечий блясък...други очакват "блясъка" да отлепи от рульожката...

Знам. Нямате идея колко "летящи легенди" сме създали като нация, нито колко още бихме създали.. Странно защо инженерите /енджин- двигател ...явно на прогреса/ прогресират зад граница, а тук се наричат с умалителното "инженерчето".... И то от доста дълго време.

87-ма година, когато правех проучване за "патентна чистота" на ротационния си "боксерен" двигател с уравновесени вибрации от І-ви и ІІ-ри род, подходящ за вътрешно, външно горене /Стирлинг/, еле па в потенциално експлузвни среди, и за който професора и доцента дето бяха "думите" в двигателите по това време казаха, че не само не са виждали, но не са и чували за подобно изобретение.. Е, беше просто курсова работа в 3-ти курс във военният институт. И докато 3-ма професори ходеха да ходатайстват да изляза "градска" не в укенда, а през седмицата ..щот ИНРА не работи по събота и неделя :D , ротния, взводния и командира на батальона се кискаха "че съм щял да ходя по девойки" ;) Добре бе зависници дърти! :D))) Ми убавец си бях тогава.. :D)))
Имаше още доста време до настъпването на "дУмокрацията".

И така и не ме пуснаха де. :D Използвах 1 от дните, в които трябваше да съм на тренировка в Локото /джудо и самбо/ за да се "отклоня" от маршрута и да обезпокоя лелките в библиотеката. А те като видяха онова момче с униформа и пламнал поглед направиха чудеса от храброст. :)
Минало. :)

Защо се присетих... заради онзи млад рапър-депутат. Тодор Йосифов, 26 г., лидер на МГЕРБ в Бургас.
Абе той е на половината на моите години почти. Един.
Напомни ми на мен ...някога. Макар и в друга визия и светлина.
Е защо пък да няма поне 1 такъв?!
На други 240 къв опонент ще е?! С какво застраши устоите на парламентаризма?!

"Няма нищо по постоянно от промяната!"

Или да цитирам нещо от "Новите 50 закона на Мърфи":
"Закон на Джери:
От това че всичко е станало друго, изобщо не следва, че нещо се е променило. "

Е това ме боли.. И за инженерите и за "енджините" и за младите... Все едни и същи стари муцуни ще си гледаме. Не го знам тоз юнак що за стока е. Ама..поне 1 не следва ли да е там някъде си... Аре нека и да не е той. Нека да е някой дет по Еврофондовете е следвал. Или някой дет е олимпиец по математика, физика, там квото си изберете...
Докато ние си джапаме и у калта и се кефиме на безвремието си.
Аз бих се припознал в обаче в някой, дет ни "навира джапанките у носа". Знам..нас дъртите ще ни боли.
Именно! :))

SHUT UP AND FLY!

За Бло! :)

2009-07-09T15:22:00.000-07:00

Че нещо явно се е "скапала" ;)

Както казваше баба ми, "и това ще мине!" ;)

п.п. Превод от РЕМ- 3о4о :)

Съществителното име е човек, място или предмет. Глаголът е дума изразяваща действие.
Макс?! Имаш ли нещо да споделиш с класа? Дай да видим. Благодаря ти!

О, колко уморен съм от тази непоносима отдалеченост помежду ни,
как жадувам (отново) за гласа на звънеца...
Нима си ме забравила?!
Нима съществото ти се е изпълнило с безразличие към мен?!
Кажи ми, че словата ми не потъват в бездна или сърцето ми ще се превърне в такава...
Благодаря РЕМ! :)

Beth, ..

2009-07-05T07:12:00.000-07:00

Beth, I hear you callin
But I cant come home right now
Me and the boys are playin
And we just cant find the sound
Just a few more hours
And Ill be right home to you
I think I hear them callin
Oh, beth what can I do
Beth what can I do

You say you feel so empty
That our house just aint a home
And Im always somewhere else
And youre always there alone

Just a few more hours
And Ill be right home to you
I think I hear them callin
Oh, beth what can I do
Beth what can I do

Beth, I know youre lonely
And I hope youll be alright
cause me and the boys will be playin
All night

:)

Да кажеш "Обичам те!"

2009-07-04T18:59:00.000-07:00

Макар и по твоя си начин... Еле па в деня на изборите.
Избрал, казал! Точка. Дот ком..дет съ майтапят ени приятели сисадмини. :D))

(rock)

Идеята беше.. не е трудно да го кажеш, когато си убеден.
Въпреки отговорността, която носиш след това.
Въпроса е ..да не закъснееш да го кажеш /макар и по своя си начин/.
ЗАЩОТО ВСЕКИ ДЕН Е ЗАКЪСНЕНИЕ И МОЖЕ ДА Е ВЕЧЕ КЪСНО...
Примерно с 800 дни.. /знам, че е майтап ама..болезнен/
Не искам да ги чакам! И искам да спукам няколко ребра с мечешката си пргръдка!

Chan Chan - Си лежам...

2009-07-04T11:06:00.000-07:00

- Вие мъжете сте толкова груби! Само за секс мислите. А на нас жените ни е нужно внимание..
- Добре. Внимание! Сега ще има секс...

За някои Chan Chan, за нас Чанч Чанч.
Както и да гледам прогнозите за утре.. и тройната ламя и почти десните /ако въобще се съберат/ са на кантар. Ще са с почти едни и същи проценти, малко под 45.
Та...идеята за съставяне на правителство ще зависи май само от това, кой НЕ иска да управлява страната в криза, за да извлече дивидентите догодина, когато нещата яко ще са се оакали. За да може обичайно за БГ политиката да сочи с пръст и вика "...."
Сори майна, на тоя полуостров сме. :D))

И пак онова прословуто клипче:

За 1-ия път, когато без Любов..

2009-07-03T18:03:00.000-07:00

Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.
А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал…

:) Камелия Кондова!

И пак от онези къси разказчета...

"Пак там някъде, в далечното минало. Аз съм на море в любимия си курорт-Шкорпиловци.
Тогава това не беше курорт в смисъла на това, което виждаме сега. Беше просто едно село и няколко бунгала на различни заводи в подножието на завършека на Стара планина. Без заведения, без кръчми, без навалица. Имаше една единствена дискотека и нещо като пазар-от онези със сергиите за цветни пластмасови джунджурии, въртележки, пуканки и захарен памук и естествено стрелбище. Имаше и кино. Лятно-без покрив, но за сметка на това пълно с огромни комари, които на група по четири можеха да те извозят до вкъщи ако успееш да се разбереш за цената на комарски език. Когато гледах филми там, приличах на извънземен: облякъл шушкава спортна грейка /не пропускаше не само комарите но и дъжда, когато успееше да ни изненада насред прожекцията/. Ръцете пъхах в джобовете, а в чорапите прибирах края на крачолите. Единственото незащитено място оставаше лицето, но и за него бях измислил рецепта-маска за подводно плуване и добре пристегната качулка. Романтика.
Самия плаж беше просто прекрасен. Най-чистата вода по цялото черноморие-там бяха и плантациите за миди на БАН. Освен ефирния пясък имаше и два скалисти носа, които преграждаха дългата плажна ивица от север и юг. Чудесно място не само за плуване, скачане и водна топка, но и за гмуркане. Потапяйки се под водата, попадаш в съвсем различен и красив цветен свят.
Около прибоя имаше група гладки скали покрити с фин като мокет мъх и подобни на големи легла на половин педя под водата. Често се излежавах върху тях, когато бях уморен от жегата на плажа, но не ми се плуваше. Ако имаше някакъв възможен релакс-то това беше най-очарователния.
Запознахме се почти на шега. За да стигна до плажа минавах покрай бунгалата на други предприятия. Едно от тях беше някакво старозагорско ЗММ или нещо подобно. Няколко девойки се бяха кротнали на пейките пред бунгалата и явно скучаеха в жаркия следобед под сянката на дърветата. С приятелчето се връщахме от плажа и минавахме покрай оградата, когато една от мацките ни подхвана. Постепенно в разговора се включиха и другите, а ние вече се бяхме лепнали като котараци на телената ограда. Незнайно защо се отприщихме да говорим на завален и мек диалект. Казахме, че сме от Перник. И един-два пъти сме ходили в София при това до ЦУМ. Вързаха ни се. А когато стана техен ред да се представят, казаха че са “Софиянки”. Само една от тях каза: аз съм от Враца. Не знам защо насочих вниманието си към нея. Всичките бяха хубави. Може би заради тона, гордостта с която каза от къде е или просто защото не искаше да се перчи с нещо което не притежава. Приятелчето продължаваше да ухажва останалите /до една се оказаха от Ст.Загора-беше ни ясно, но си го признаха на втория ден, когато разбраха от къде сме в същност/, а аз се заприказвах с моята избранница. Беше с 10-ина сантиметра по-ниска от мен, стройна, но с всички дадености, които интересуват един юнак на моята възраст. Всичко беше в чудесни пропорции и разпределено точно на нужните места по тялото. Имаше малки, добре очертани мускули-явно тренираше нещо. Косата и леко опираше в раменете, без някаква определена прическа, но и отиваше на лицето. Изглеждаше така, сякаш знае колко струва и какво иска. Поканата за дискотека дойде от самосебе си и беше изречена от двама ни почти едновременно.
По късно се оказа с две години по-голяма от мен, а аз я бях подлъгал с малките мустачки, които си бях оставил. Правеха ме по-възрастен. Е, не че беше някаква пречка.
Не чакахме чак до вечерта. Беше още светло, а ние се отправихме към дискотеката. Може би това беше само повод да излезем, не толкова за самото танцуване. Повъртяхме се около час, влязохме, потанцувахме и излязохме. Местните ергени явно не харесаха стила ми на танцуване-беше излязла нова стъпка /след време се танцуваше в брейка/, която въобще не им хареса. Твърде атрактивна и привличаше погледите на останалите мацки, въпреки факта че съм с момиче до мен. Мисля, че навреме усетих неприязънта на местните хиени и си тръгнахме преди някой да даде заявка за въргал. Просто нямаше да имам никакъм шанс сам срещу няколко мъжаги.
Идеята беше да се разходим до далечния скалист нос, бавно и тържествено. И без това в шумната дискотека нямаше как да си говорим. Разхождахме се дълго, седяхме на скалите и единствения ни свидетел беше почти кръглата луна. Явно забележителности от този род не бяха на мода за останалите почиващи, а най-малко пък за местните жители. Не знам точно какво си говорехме. Не беше нещо важно за да го запомня. Но помня добре това, което ми беше подарено на връщане.
Минавахме покрай скалите с вид на водно легло. Аз толкова разпалено и заговорих как си лежа на тях и се припичам вместо да се пържа на плажа. В този момент тя се обърна към мен, сграбчи ме и каза: А ми да ги пробваме!
След това работата е ясна. Нагушкахме се хубаво, нацелувахме се хубаво, използувахме естественото водно легло и на двамата ни се искаше още и още.
Сексът във водата е един от най-приятните, особено ако имаш опорна точка / :D /. Интересното идва после. Все някога трябваше да се измъкнем от водата и тези около 7-8 метра до брега ми се сториха най-големия наклон, който някога съм катерил. Мацето най-невъзмутимо ме хвана през кръста и ме измъкна без капчица умора в движенията си, виждайки жалките ми опити да издрапам извън водата. Седях поне половин час на ивицата докато придобия дъх за връщане в бунгалото. След това се оказа, че и дупето ми е пълно с пясък /освен ушите ми/. И ако мислиш, че повторихме.. Нее. Явно тя се е похвалила на останалите девойки, щото скалите се оказаха заети в следващите нощи.
Е, поне в едно нещо да съм първооткривател.
Това си остана нещо като екзотичен спомен. Дори няма някакви подробности, които да направят историята по-подробна и напудрена, а дори и да има, са някакви дребни и незапомнени. Дори нямаше някаква кой-знае каква любовна тръпка. Не. Това си беше чисто и просто натурален, необвързващ секс, нямащ нищо общо с чувствата освен красивата нощна романтична картина. И на раздяла нямаше някакви слъзливи истории. Двамата бяхме на мнение, че сме си подарили една прекрасна почивка и няма нужда да се правим на влюбени.
Изпратихме си картички за нова година. Дори се чухме по телефона. Тя си имаше сериозно гадже, аз тъкмо бях подхванал едно.
Мисля, че няма нищо лошо в това добри приятели да си подаряват понякога някоя и друга прекрасна вечер."

Ей за това си говорехме с дама..
Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
...
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
.....
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...

Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?
:)

За късите нощи и дългите вечери, сам. Напоследък все така ми се случва... А съм след кръчма с другарчета и кумата! И невероятно вкусна кухня! 8-) И може би към половин кило ракия домашна... :-D)))

Международен ден на неидентифицираните летящи обекти

2009-07-02T09:56:00.000-07:00

И такъв ден си имаме. ;)
Въпроса е да има поводи за наздравица! :D)))

"През 2001 г. Хактан Акдоган, създател на Международния музей на НЛО в Истанбул, Турция, публикува предложение за честването му. Годишнина от инцидента в Розуел, САЩ (юни-юли 1947), където е намерено катастрофирало НЛО.

Инцидентът в Розуел е станал през нощта на 4 юли 1947 г. когато нещо се разбило в близост до градчето Розуел, щата Ню Мексико. Собственикът на ранчо "Мак" открил нещо като летяща чиния, която се била разбила се в имота му. В нея се намирали телата на четирима от пътниците, трима от които мъртви. Всички били ниски, със сива кожа, големи глави и огромни черни очи. Човекът се обадил в близката военна база, откъдето поели контрол над нещата." ДИР.БГ

Клипа е възстановка, не го приемайте 1:1. Или поне така си мисля...

Ако някой се съмнява...нека да прочете историите за планирането на мисията на Аполо-11 и самото пътешествие. Ще се натъкне на доста "нелогизми" в планирането и осъществяването от гледна точка на ...дори на сигурността на полета, връзката с екипажа а защо не и евентуално връщането му. Твърде много "нелогични" неща в едно планиране говорят, че планираното не е това, което совите си мислят, че са. Сега е минала еуфорията на хората и почват да правят доста по-трезви анализи на случилото се.

На всички песимисти сигурно им се струва шега, но направилите си труда да размислят над фактите /еле последните години след стъпването на Луната/ ...определено ще си отговорят с онези прословути думи на Карл Сейгън: “Ако сме сами във Вселената, би било страшна загуба на пространство!” ;)
Е не сме. Моята чуденка е защо сега? Дали защото срока на декласифициране на информация от този сорт е 50 години и "дедлайна" наближава /1969/ или просто почват да си ни подготвят за "близки срещи от 3-ти вид". :D)))
Една от най-динамично развиващите се области...изведнъж спря след онази "малка крачка". Не на мен тия. :D))

А колкото до мечтите, илюзиите и т.н. Има един човек, който сме чели в детството си...Писал е нещата преди 200 години и почти всичко от неговите книги вече го виждаме около нас. :) Даже капитан Немо джиткаше таксиметров шофьор из Сф. преди време. ;)
За Никола Тесла и дума няма да отварям как е правил хората на "щайги" /лаф: "шЪ тЪ прая щайга"/ преди 100-ина години. :D "Лост инвентори" май и до сега се мота из нета в четлив вид даже със сканираните полицейски доклади и бележките на агентите от фбр.
Та...истината е някъде там! :D))))

Същият този, Барон Мюнхаузен! :)

2009-07-01T15:18:00.000-07:00

"Разбах къде ни е проблема. Ние сме твърде сериозни. Умното изразително лице, все още не е признак на разум, господа! Всички глупости на земята се правят именно с това сериозно изражение. Усмихвайте се господа, усмихвайте се! :)))) "

Барон Мюнхаузен не е известен с това дали е летял до Луната или не е, а с това, че винаги говори истината! :)
Колкото и невероятно да Ви се струва.

Темата е за жените. Или да перефразирам Барона: "Усмихвайте се девойки, усмихвайте се!" :)

Парадокс: Съвременнта жена си боядисва косата, слага си фалшиви ноГти и мигли, прави си корекции на фигурата, опъва си кожата на лицето, слага си силиконови гърди, пълни си устните с ..кво ли не, боядисва се с всичко, освен спрей с надпис "автоемайл лак" и то щото просто и мирише на бензоли, а не на "Пако Рабан"...
И се оплаква, че в днешно време е трудно да се намери истински мъж.

Добре бе девойки малки сладки! Кажете ми защо АЗ трябва да харесвам това "произведение на изкуството", особено в частта му "модернизъм", вместо естественото момиче с бръчките, което виждам пред себе си, както и Вие естественото момче с бръчките, което виждате пред себе си?!
За кво ви са тия "СПА", кат може и "да не спа"...ама под звездите.
За какво ви са тези милиони сценарии от измислени истории, които се свеждат до 4-5.. Които, си разказвате толкова убедително, че почвате и вие самите да си вярвате.

Да, мъжете сме еднопластови и елементарни. Тогава?!
Значи всичко е театър за пред другите...девойки. Не, вие не се борите, гримирате, обличате и т.н заради мъжете, които са на сърцето ви, а за да спечелите надмощие над конкурентките ви. Борите се помежду, а не ЗА!
Най-малкото защото мъжете Ви харесват голи, без грим и...без конкуренция. :)

Остава да уточним какво точно разбирате под "истински"... ;)
Знам, че пак няма да ме разберете. :)
И..цъкайте на снимките, за да ги видите в пълният им "блясък" или поне в реален размер.. Не кат "ония" 20 сантиметра :D))

Джулая! :)

2009-06-30T14:52:00.000-07:00

Не знам дали има нещо хипарско в мен. От филма "Коса" винаги ми настръхват космите на песента "Let the Sunshine In".
Да..трябваше вече да съм на плажа в Каварна опънал палатката с бандата моторджии..
Вместо това, утре трябва да се разхождам костюмиран, все едно се женя или умиргам. Щот само тогава сменям визията на "Саше с тишърка". Рядко природно явление.
Живота дет се вика е сУрав и кУрав...и все по-такъв ще става. И тази година пропускам този празник заради глупости- работа.
Пропускам...да го изживея по моя си начин. :) Иначе го не пропускам. :)
Най-малкото, защото моята ученическа Любов е родена на този ден. И държа винаги да съм първият поздравил я...обикновено в тъмните часове на деня :D))) Малко, преди изгрева.
28 години... кога минаха. Останахме си едни от най-добрите приятели и семейни такива. Тя имаше навремето 2 избора и направи по-добрия! :)) Аз бих я посъветвал да го прави отново и отново, както и всяка година. :)

Джулая морнинг от мен слънце, макар и да не четеш тук!
То и името и е едно такова слънчево и светло. ;)

Джулая! На всички, които почитат или не почитат този слънчев празник!
(beer) :)
п.п. А някои казват, че Любовта била изчезвала... Пълна глупотевина. Няма как да изчезне нещо, дето го е имало. Ако изчезне..значи го е НЯМАЛО!
Този блог пак изостава с чЕсовника, но вие си знаете. ;)

За изборите и случайността..

2009-06-22T13:59:00.000-07:00

Днес си говорих с 1 приятелка...по женски. ;) За мъжете естествено..и какви боклуци били. И я питам аз "добре бе сУънце...а що всеки път един и същи избор правиш? Нали ти си ги избираш...и все едни и същи?! После такива били, онакива били... :D))
Ами такива ще са. Щото не е само тази приятелка така. Не излизаме от "матрицата на изборите си", докато не си научим уроците за този живот. За другия...ще видим. :D

Е те тогава я попитах да ми обЕсни що си седя сам /ще станат сигурно вече 2 години/, при толкова девойки около мен.. :D Ами..аз също съм в "МАТРИЦАТА". :D)))

Какая, в сущности, смешная вышла жизнь,
Хотя, что может быть красивее,
Чем сидеть на облаке - и, свесив ножки вниз,
Друг друга называть по имени!

Но ето Тоти в темата си за "продажбата" на приятелчето си го е синтезирала много добре.
http://totenlicht.wordpress.com/
"ако откривате себе си в някоя от долупосочените категории:
абсолютно ненормален кретеноид
емоционален и физически използвач
противен плужек
всякакви други подобни и производни

моля не се колебайте да оставите координати, за да ви свържем.

а ако случайно сте:
необвързан;
образован;
интелегентен;
симпатичен;
заинтересован;
положително настроен към женския род като цяло индивид

то можете да и купите бира, цигари и салата по желание, да я гледаде влажно и да прекарвате нощите си в чудене защо не ви обръща и грам сексуално внимание."

Та...пак се присетих за едно от онези къси разказчета от миналото..

"Далечната 1986-та година. Аз съм курсант във военно училище. По стечение на обстоятелствата съм и някакъв спортист. Заминахме на лагер-школа на Златните пясъци, уж тренировка. Тренера го видях първия ден /даде ни купоните за ресторантите/ и последния, явно да ни провери дали сме все още живи. 20 дни купон. Бях си освободил три от четирите изпита за семестъра, за да отида спокоен на тази почивка. Последния изпит ми беше "БКП” –разбирай Българска Комунистическа Партия. Тогава такива неща учехме. По един политически изпит на семестър.
В същност ми оставаха безкрайно дългите 4 години до завършването на института, а 4 години казарма за свободолюбивия ми дух бяха равносилни на вечност. Почти нямаше значение дали ще се удавя или ще се върна в “родната казарма”.
Та седя си на плажа, пльоснал се по корем с дебелата червена книга пред себе си и се опитвам да вкарам няколко лозунга в оперативната си памет. Горката ми стара глава, имам я от доста дълго време и все добре ми служеше. Невроните ми се опъваха и отказваха да освободят дори и няколко бита памет за голословията от учебника. Мислите, които се опитвах да запомня, със скърцане се промъкваха досущ като остарял трамвай из главата ми. За това допринасяше и жегата.
Точно когато очаквах бушоните да ми гръмнат от претоварване, слухът ми беше погален от изключително мелодична реч- Френски.
Бях учил няколко години френски в училище, но единственото изречение, което бях запомнил принадлежеше на учителката и беше на чист български: “Александре! Стига с тия момичета! Ще те преместя на първия чин.”.
Вдигнах глава и забелязях пред мен двойка възрастни французи, които кротко си дробаха на майчиния език. Заслушах се в мелодията на речта и неволно се замечтах. Представях си, как вместо тези френски пенсионери пред мен са застанали две хубави, млади френски девойки и весело си бъбрят на “тайния” си език за Аполона до тях. Тогава изглеждах доста добре. С широки рамене, добре оформени мускули, никакви тлъстини по тялото, висок и привлекателен. Не се оплаквах от липса на обожателки и понякога се налагаше да отказвам малко по-грубичко на по-настоятелните дами.
Както си мечтаех зареял поглед в нищото се случи чудо. Явно “гадния брадат старец” беше решил да ми даде някакъв шанс, само и само да ми покаже какъв мизерник съм. Пред мен се чуха забързани стъпки, две-три думи прозвучали като флейтата на Орфей и едно прекрасно същество с тъмна косичка, прическа “а ла гарсон” и детско личице се излегна на хавлията пред мен, разтвори си някаква книжка, погледна моята голяма дебела книга /явно реши, че е някой хубав и дълъг роман за да го нося на плажа/ и се зачете. Стояхме един срещу друг на половин метър растояние, а аз бях онемял. Лежах с дебелата книга в ръце и не смеех да мигна, да не би с клепачите си да изтрия тази прекрасна картина. Сигурно така бих изглеждал ако точно пред мен се стовареше изневиделица извънземен космически кораб. В този момент нямаше нищо на този свят, което да ме накара да си тръгна от този плаж.
В последствие се оказа, че е внучка на симпатичните старци. Сигурно са я взели на лятната си екскурзия заради отличните и оценки в училище, а и нали е внучка /при това толкова мила/.
Намам представа колко време съм зяпал с отворена уста докато се окопитя. Сега трябваше да взема някакво разумно решение как да привлека вниманието на видението. След кратко колебание реших: загладих с ръка огромното растояние от половин метър между нас и нарисувах ухилената физиономия на розовата пантера Пинко. Помислих си, че този знак е достатъчно интернационален за да направи впечатление и достатъчно неангажиращ за безкрайни обяснения на политически възгледи на непознат език. Момичето беше заинтересовано още при първите ми движения поглаждайки пясъка. Правих го бавно и внимателно. Сега от кулата на 33-те ми години си мисля, че поглаждането е изглеждало и малко сексуално. Все пак това беше за нея и галейки пясъка в същност съм галел нея. Като свърших с творението си, тя вдигна поглед към очите ми и ме дари с такава усмивка, щото половината лед от полярните шапки се стопи за секунди. Ако се е чуло нещо за покачване на морското равнище по това време-било е от нейната усмивка.
След това, тя остави книжката си настрани и до моята картинка нарисува Айфела. Явно и това беше достатъчно интернационален символ. Не изтри моята, явно мислеше да я занесе заедно с парчето пясък в скучната си Франция за да и се радва.
След това се захласнахме в приказки показвайки слънцето, морето, части от телата си и изговаряйки названията им всеки на своя език. Бяхме останали сами на многолюдния бряг: тя-красива корабокрушенка, аз-интелигентен туземец. В този момент се молех да стане някаква огромна повреда в енергото, та часовника на живота да спре да отброява неумолимите секунди. Чувствах се щастлив, какво ти щастлив-бях на 7-мото небе от щастие и дърпах Зевс за брадата. Мисля, че и тя споделяше моите чувства. Това беше невероятно приятно привличане, бих казал Любов. При това от пръв поглед.
Бабата и дядото явно решили, че обичната им внучка попаднала в добрите ръце на интелигентния младеж с голямата червена книга се чувства чудесно и в безопастност, бавно се затътриха към морето. Гледайки след тях си помислих, че няма нищо по-хубаво от това, когато станем на тяхните години, да се върнем отново на същия този плаж от който сме тръгнали.
Всичко изглеждаше толкова прекрасно.
До момента, когато трябваше да задам главния въпрос. И тогава започнах да се въртя, да сумтя, да се чеша по врата като прародител на човека, седнал замислен пред малка дупка в дървото пълна с термити, как да се добере до вкусния деликатес. Последвалите събития сигурно са изглеждали доста странно в нейните очи. И до днес едва ли е успяла да си даде разумно обяснение на случилото се.
Както бяхме седнали в пясъка, обърнати един към друг, тя хвана ръцете ми и с напевния си гласец започна да ми говори нещо. Говори дълго. Може би за това как се чувства, за това че и тя ме харесва, може би за родителите си, може би правеше някакви планове за бъдещето си или за нашето бъдеще. А може би просто ме псуваше на японски с усмивка на уста, за да не разбера смисъла на казаното. Безкраен наниз от непознати думички, от които успях да хвана смисъла само, че тя утре си заминава. И това е последният и ден тук. Може би е казвала колко и е тъжно, че сме се срещнали чак накрая.
Стана ми безкрайно чоглаво заради езиковата бариера. Изведнъж върху мен се стовари скалата на отчаянието: езикът на тялото и есперантото на жестовете нямаше как да ни помогне дори едно писмо да си напишем. А как да и обясня, че мечтаех да изживея живота си с нея. И как точно щях да получавам писма във военното даскало пълно с ВКР-та /военно контра разузнаване/ от капиталистическата Франция. И колко време ще мине, докато науча този проклет език, за който бях изгубил години, а не разбирах. И пред очите ми се превъртя ужасната картина на раздялата, когато тя трябва да си тръгне. И как чакайки вест от мен и евентуалната ни среща след минимум 4 години постепенно ще ме превърне само в приятен спомен. Все едно земята се разтвори под краката ми и най-страшните огньове от пъкъла засвяткаха около мен.
Опитах се да и задам въпроса.
Усетих, че всъщност само измънках нещо неразбрано в нейна посока. Тя ме гледаше учудено и очакваше да продължа с опита си. Тогава избухнах.
Скочих проклинайки съдбата си, тъпотията си, неграмотността си, абсурда на ситуацията, подигравката на боговете. Не можех повече да я гледам в очите. Дори и сбогом нямаше как да и кажа. Това си беше бягство.
Втурнах се към морето само и само да избягам от ужаса който ме обземаше. И от срама. Сякаш топлата солена вода можеше да отмие неприязънта ми към самия себе си. Пътьом теглих злобен шут на БКП-то и страниците му се разлетяха по плажа. Сега освен всичко друго ме болеше и палеца на десния крак.
По мизерно бих се чувствал само ако падна в тоалетна.
Плувах дълго по протежение на плажа към залива с яхтите.

Върнах се обратно в късния следобед /или вечер/. Плажа се беше обезлюдил.
Нямаше я. Бяха си тръгнали отнасяйки и част от душата ми със себе си.
Някой ми беше чопнал хавлията. При безкрайната загуба, която преживявах това беше твърде незначителен факт. Но от това се почувствах още по ограбен. От самия себе си.
Нямаше хора наблизо. БКП-то стоеше самотно забодено в пясъка. Някой старателно беше събрал страниците. Нямаше ги и рисунките. Пясъка беше загладен и на мястото на ухиления Пинко имаше само “?”.

Помня я и до днес. Прекрасна, крехка, нежна. С очи, в които можеш да потънеш.
Сега и насън да ме бутнат, въпросът го знам: “Кель е вотр адресс?”.
Твърде късно."

Сори, малко дългичка стана темата...ама тая тема така или иначе я дъвчем след всяка прекъсната връзка. :)))

4 акорда на китара...

2009-06-21T09:17:00.000-07:00

Напоследък се бях заровил в работа..а и тя в мен. Естествено, в петък следобед отново ме изненадаха с нова таквази... Но разумът ми надделя над дребните житейски проблеми и скочих до отдавна планираното празнуване на 2-ен рожден ден на две девойки от планинарското ми отрядче. Така или иначе...трябваше да вместя част от навалицата в колата... и ако не бях отишъл, щеше да се прецака голяма част от организацията.
И тъй, в събота 13.00 се ситуирах на мястото на срещата, изпих по кафе с цигара на балкона..и потеглихме. :)
Пътищата на Витоша след "Златните мостове" стават единствено за джипара...или БТР. Е не, че до там са хубави... Но последните няколко километра до хижата се пълзят на първа или на полусъединител.

Някои вече бяха пристигнали и заседнали под чадърите пред хижата. Макар и слънчево, беше леееко хладно на високото, но нали сме с гореща кръв.. ;)

След почти час, шеги и закачки и "обедна закуска" потеглихме в лек тръст към "Черни връх" с идеята да се разходим по сравнително равното за около час и да се върнем за още толкова назад за купона.

Групата дръпна напред, а аз останах да правя компания на моето Лове /духовната ми близначка/ заради болките и в колената придобити от катерене на планини, падания и ..возене на моторите на разни "младежи" с колена срещу вятъра.. :D Така или иначе..за никъде не бързахме. А и често спирахме за снимки.

Хубава си ни е планината... а и е близо.

По някое време облаците взеха да се скупчват с въртеливо движение над върха, а ние бяхме около торфените местности. Но така или иначе...1-ят час изкачване си го бяхме взели. Там се срещнахме и с основната група, която се връщаше от малко по-високото място, до което бяха планирали да стигнат.

И вървейки зад Ловето изведнъж прозрях защо толкова мъже я искат за муза. :)))
Ами е те този надпис си носеше на дупето! :D

Чак след 1 час разходка покрай и зад нея се загледах... :D ))) То с нея сме толкова еднакви, че никога нищо не може и да има между нас. Като близнаци. :)

Последва малко екстриймно пресичане на реки /връщахме се по друга пътека- по кратка/..а и купона ни чакаше. ;)

И...се почна! :))) 16 човека се скупчихме по масите.

Танци, смях, каминка, мръвки... :))) Абе за всекиго по нещо. DJ-я изпълняваше желания с 24 каратова усмивка.

Малко "брейк" с наборче, на което е абсурд да дадете моите години. :))

Или пиянско хоро на чалга..

Интимни блусове..

Или не чак толкова интимни /на 1 ръка растояние :D))) / с Ловето.

Та дори и "испански танци" тип "джипси флейм" ;)

Страхотно си изкарахме! Нещо като да си натиснеш бутон "Ресет". А аз за мен си установих...тръгвам по мъже!
:D :D :D :D :D

За всички приятелчта, които не бяха на купона, но искаха да са там. :)
Наздраве!