събота, 23 май 2015 г.

НЕ СИ САМО ТИ!

автор: Пламен Петров

  • Мислиш си, че някой е разбил сърцето ти. Може и да е така. Но това се случва само на хората, които още имат сърца. Кървящите сърца са привилегия само на специален вид хора. Останалите нямат грижи. Но и сърце...

Лъжеш се, че болката е наказание. Всъщност, болката е доказателство – че ни има. И че в гърдите ни има нещо, което може и да кърви. Но може и да излъчва светлина...
Надяваш се, че времето лекува. Ако беше така – най-възрастните щяха да са и най-щастливи, не мислиш ли?! А най-щастливите, всъщност, са децата. И всички останали, които не са позволили на Времето да им постави пълна упойка. Преди лечението...
Ранена си и душата ти желае мъст. Това е само най-лесното решение – но не и най-правилното. Благородството да не сме отмъстителни и зли е като да си рус по рождение – дори да боядисаме косите си в много по-тъмен цвят, ние винаги ще знаем, че корените ни са светли.
Търсиш грешката в себе си. И се самобичуваш. Ами ако няма грешка?! Ако всичко е просто парче от пъзела? Ако – когато погледнеш на същото събитие след 10 или 20 години – се окаже, че това е бил най-ценният ти урок и най-важното ти решение? Совите не са това, което са. Животът ти – също. Честна, блогърска!
Чувстваш се неразбрана. Ами добре дошла в клуба! Исус Христос, Джордано Бруно и Синият светофар на Джани Родари са само част от видните му членове. Поне си в добра компания (нищо, че повечето от гореизброените са завършили по не особено завиден начин)...
Струва ти се, че си сама. Само така ти се струва! Всеки от нас може да се почувства мъничко самотен. Понякога. Но не сме чак толкова уникални, че да няма и други като нас. Всъщност има – и то доста. И това е най-хубавото. Просто още не си открила истинското си племе...
...но част от теб вече подозира, че не си грозно пате.
А красив бял лебед...

понеделник, 18 май 2015 г.

Чипровски шевици... ;)

четвъртък, 2 септември 2010 г.

неделя, 15 август 2010 г.

В съня си рисуват земята...

ЛЕТЯЩИТЕ ХОРА

Летящите хора
в съня си рисуват земята,
тополи по нея,
които на четки приличат,
палитра, в която
разбърква боите си вятърът -
портрет да направи
на своето ново момиче.
Летящите хора
умират с пет лева във джоба
и тихо говорят
за земните работи строго.
И нищо, че често
изглеждат ви малко особено -
по мярка крилете им са -
като при Бога.
Те виждат перата
на птиците долу, че светят,
когато човекът
помъкне по стръмното кръста.
А птиците тук са
души на самотни поети,
които опипват
небето с изтръпнали пръсти.
Летящите хора
живеят в отделна държава -
и в нея не всичко
до хляба едничък се свежда.
Такива (безкрайно отдавна)
ги Господ направи -
да има в човешкия ад
и малко надежда.

понеделник, 2 август 2010 г.

Да те ухапе русенски комар..

"Благодаря Ви за това, че за поредна 3-та година не успях да заведа дъщеря си на море. Нито себе си."

Из филма The Guardian

"Явно...
...не мога да спя.

Разбира се, че не можеш.

Жена ти те е напуснала.
Най-добрия ти приятел е мъртъв.
Звучиш като кънтри песен.
Ако имаше куче, щеше вече
да е прегазено от кола.
Тя изпрати ли ти документите?

- Да.

Прочете ли ги?

Не, не съм.

Не мислиш ли, че трябва?

Знаеш ли,
че никога не е имало друга?

Глупости, Бен.

Ти си двуженец.
През цялото време
си женен за Бреговата охрана.
Дай да видя рамото.
Сигурно си го изкълчил опитвайки се
да докажеш, че си още на 19 г.
Права ли съм?

Кога, по дяволите, остаряхме?

Аз винаги съм била стара, Бен.
Но, знаеш ли какво?
Нямам нищо против.
Ако ме болят мускулите, това е
защото съм ги използвала.
Трудно ми е да изкачвам стълбите,
защото съм ги изкачвала всеки ден за
да легна до мъжа, който ме е обичал. /посочва портрета зад себе си/
Имам малко бръчки тук и там,
но съм лежала хиляди пъти
под небето в слънчеви дни.
Изглеждам и се чувствам така,
защото пиех и пушех,
и живях и обичах,
и танцувах, пях, потих се
и правех секс по време
на един доста хубав живот,
ако ме питаш.
Не е лошо да остаряваш, Бен.

01:07:57,907 --> 01:08:00,000
Да остаряваш, е заслужено."

понеделник, 26 юли 2010 г.

:)

четвъртък, 22 юли 2010 г.

Предай нататък!



Не, няма да пиша анонси тук. Наскоро ми го припомниха... и се сетих накъде тръгна моето моделарстване навремето и как се промени гледната точка ...,а и света в частност. :)
И хората, които ме последваха.
Благодаря ви момчета и момичета, които направихте за другите нещо, макар и не кой знае колко значимо /като го погледнем от нашите кули/. Колкото можем- това е. :)
Оценките са не за резултата, а за старанието.
:)

“Предай нататък”- Учител дава на своите ученици задачата: „Измислете начин да промените света и го направете!” Звучи непостижимо, тъпо, инфантилно...

Eдно от децата хваща идеята си "за рогата" – да намери трима души, за които да направи по едно добро дело. Нещо, което ще го затрудни или постави в деликатна ситуация… Единствената "отплата" е да помоли хората, на които е помогнал,е
„да предадат нататък”, да помогнат безкористно на трима други.
Инфантилно.


Пирамида. Кат нашите известни фараонски. :)
Само дето.. да. :)
Света наистина може да се попромени. Има хора, които няма нищо да усетят. И ще си останат на менталната си плоскост. Дори и за тях си струва труда.
Има обаче и други. И заради всеки един от тях си заслужава.
Вярвайте ми. Виждал съм блясъка в очите на моите приятели моделисти. :)