Колко вярвате в силата на въображението си? А някога замисляли ли сте се, че най-доброто обучение е ИГРАТА. А да развихрите фантазията на децата си и те...да си повярват? :)
Не е "режисьорска измислица". :)) Нито елемент от "Animated Dream Works". ;)
"Do not try and bend the spoon, that's impossible. Instead only try to realize the truth...that there is no spoon."
Единственото, което трябва да имаме в предвид... e :) Нещата се случват, не когато ги искаме, а когато сме готови те да се случат. :) Макар и с леко смешен акцент от вълшебниците в TED, изгледайте го. :)
Don't Look Back In Anger :) Лесно да се каже... трудно да се изпълни. Утре сина ми е абитуриент. Мигнеш 3 пъти с клепачите, децата пораснали, а ти остарял. :D)) Ще трябва да се съберем барабар с крадливите родители на бившата, в двора на къщата дет построих, и която отнесоха кат куцо пиле домат. На сина там са му приятелите, там отрасна и стана мъж, там иска да си празнува изпращането. Дано на бастуните им е поне толкова неприятно че се виждаме, колкото и на мен. :D))) Сина си обаче трябва да изпратя по пътя му в живота.. :))
Нее, зачеркнал съм тези материални придобивки от живота си. Само аз си знам колко са ми стрували, но явно не са били за мен. Явно и за моето семейство не са били, нито за децата ми. Но знам, че някои неща трябва да се случат, за да може да се случат други. :)
Неделя. Прогноза за слаб дъжд след 15.00, но иначе слънчево и топло. Планинарското ми отрядче от частта "От кол и въже- лайт", заради единя ден почивка се отправи на къса разходка в западната част на Витоша. Не бях стъпвал там ...да си призная. Все от към Бистрица-Железница до сега.. Каньон, река, полянки около реката...хора на пикник. Едно 10-15 километра страхотно приятна местност. Идеята беше да се качим в най-високото село в софийско- Чуйпетльово и да хапнем шкембе чорба. Уж била най-хубавата в региона. Това добре...ама като пристигнахме към обед и като видяхме как се е ширнала планината осветена от слънцето...и зарязахме масата и юруш нагоре по склона в лека разходка. :) След час изкачване стигнахме до едно мостче над реката /половината от групата беше по обувки за разходка из "Витошка", не по Витоша/ та и бавно се придвижвахме по наводнената пътека от топящите се все още снегове по върховете. Веднага се разпръснахме на "групи по интереси" :D)))
Като се върнахме в кръчмата, тя се беше напълнила вече с навалица. Собственика се оказа дървен шоп-перничанин, който освен, че гледаше зло.. :D)) явно не искаше да се мори да обслужва още навалица. Та..теглихме по 1 майна и слязахме в предишното село по пътя. Хапнахме, поиграхме волейбол, полафихме си с добро настроение, даже аз покарах самолета дето носех на достатъчно широкото площадче под смаяните погледи на местните. Кво повече му трябва на човек.. :)))
Каква находка! :))))) Реших най-накрая да изслушам какво имам по старите касетки от време оно... Някои на повече от 20 години. Пъхам първата попаднала и е това започна да звучи:
Бях забравил, че съществува тази песен. I'm In Love
I'm in love, I'm in love, I'm in love
I was alone, all on my own today No one to phone, No one to share my way Suddenly you came into my life Oh baby what can I do?
I'm in love - oh, what can I do? I'm in love - oh, what can I do? Now I'm down on my knees And I'm begging you please Can't you see that I'm so much in love
I'm in love (I'm in love) - Oh, what can I do? I'm in love (I'm in love) - Oh, what can I do? For sometimes I feel glad And sometimes I feel blue Won't you let me know that you will love me too?
Running around, Searching you night and day Where did you go? Won't you come back and stay? Could it be love or just an affair? Would it be love - oh, show me you care! Give me your call, And I promise I'll be there
I'm in love - oh, what can I do I'm in love - oh, what can I do Now I'm down on my knees And I'm begging you please Can't you see that I'm so much in love
I'm in love (I'm in love) - oh, what can I do? I'm in love (I'm in love) - oh, what can I do? I'm so lonesome tonight And I can't see the light Won't you let me know that you will love me too? I'm in love
I'm in love, I'm in love, I'm in love
I'm in love - oh, what can I do I'm in love - oh, what can I do Now I'm down on my knees And I'm begging you please Can't you see that I'm so much in love
I'm in love (I'm in love) - oh, what can I do? I'm in love (I'm in love) - oh, what can I do? I'm so lonesome tonight And I can't see the light Can't you see that I'm so much in love
I'm in love (I'm in love) - oh what can I do? I'm in love (I'm in love) - oh what can I do? You're the queen of my heart, Don't you tear me apart Can't you see that I'm so much in love? I'm in love
Най-накрая се проведе... 9-10 Май. Това бяха и първите наистина хубави за полети дни от месец насам. То беше отлагане, беше...ама ча па толкова..
Посъбрахме се към 50-ина човека на смени на летище "Черноговоро". Щото уикенд...ама всеки си има и други задачки. Аз например се изстрелях към вкъщи на втория ден малко следобед поради прозаични неща като готвене, пране, чистене...и пропуснах естествено най-интересната част- битката. Е..и раздаването на грамотите за участие. :D)) Вечерта в събота яка кръчма и много смях, полети и кеф!
В подготовка на видео/контрол центъра "Хюстън" за полета на "Предатора". За тези дето не знаят, това е безпилотна разузнавателна машина /UAV или Drone/ Моята флотилия... Тази година по-скромничко...само с 5. :D))) Полет на лекия /100 и кусур грамов/ Нюпорт-17.
Полет без част от колесника... Ами оказа се, че за твърдо окачване карбоновата ос 0,8 мм е твърде малка и крехка за резки удари. Сменена е вече с тел /типично по български :D)) / и вече всичко е наред.
Всъщност това му е първия полет и първи настройки с това оборудване. После за другите ..закрепих колесника с топлийка. И си излиташе и си кацаше на колесника. По-гот и държелива се оказа от карбона.
А ето го и него Споко...целя се ниско по неподвижна мишена...не по самолеДите. Бяха домъкнали и въздушни пушки за състезанието "Мама, татко и аз.." :))) Дебют направи най сетне и Як-54-ката, която купих преди година близо. Първите два полета бяха адски адреналинови...не, самолета си лети готино и спокойно, но като не си го правил сам...не знаеш какво да очакваш от него . Иначе ми стана смешно като видях как са закрепили колесника, като се откъсна на 4-то приземяване.. Полет
Падна ми кабината след рязко "тоно". Барабар с камерата закрепена в нея за снимане на "поглед от вътре" :D)) Е, тоя клип не стана... Има кадри от следващия с по-спокоен пилотаж, но още не съм го направил на клипче. Споко, и това ще стане. ;)
Така добре съм се заредил с положителни емоции и видеоматериал...че ще ме тресе месец поне. Едно от най-хубавите неща на този свят е да си сред приятели и хубави хора! :)) И..още доста снимки и клипове ще има. :D)))
Е, има време до тогава...но нещо намирам себе си в текста..
Мъжът на петдесет без страх разбира, че повечето път е извървян, че вече е в последната квартира на този свой живот; не е пиян от виното на млади обещания, а трезвен и понякога суров — не бърка мимолетните желания с едничката, съдбовната любов.
Мъжът на петдесет е стара служба: изял си е войнишката чорба и вече опит чужд не му е нужен да разбере, че всичко е борба,
Мъжът на петдесет по-нараним е, обидата преглъща трудно той. И не прежалва лесно чест и име, не прави често в пътя си завой; недоверчив е към прибързаната слава, страни от амбициозния глупак… Той няма време вече да прощава, да се разделя и да почва пак.
Мъжът на петдесет е стара служба: изял си е войнишката чорба и вече опит чужд не му е нужен да разбере, че всичко е борба, че хляб и свобода, и идеали не се постигат с кротост и покой. Мъжът на петдесет не чака жалост, а безпощадност от живота свой. а безпощадност от живота свой....
:) Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора. Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче. Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина. Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш. Да пишеш писма на руско другарче. Да идеш на градска баня. Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път. Да сложиш тебешир в кафето на даскалицата. Да ти напишат забележка: Ходи с дънки на училище. Да цомбиш девойките по коридорите. Да си копаеш пещара в Южния парк. Да играеш на водна война и да се пръскаш с пръскачка от биберон. Да запалиш огън в мазето. Да събираш червеи след дъжд и да ги хвърляш в прозорците на партера. Да слушаш Лили Иванова на…. плоча. Да играеш физическо по шорти. Да имаш пионерско поръчение - да си мил и вежлив. Да си носиш ключа от вкъщи на ластик на врата. Да си оставяш Балканчето без заключалка пред супера да върнеш ресто от хляба на баба. Да си влизаш вкъщи през прозореца. Да плашиш кокошките на подуенския пазар. Да се изпишкаш в ма(й)зето на съседа… Бележка на вратата: “бабоу, кючът е под пьочата”. “На ти две лукчета, че нямам да ти върна.” Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца. Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели… Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/. Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си. Да гледаш на черно-бял телевизор “Студио Х” всяка събота, след 23.30 часа. Да скачаш на ластик на улицата пред блока. Да участваш в Ленински съботник. Да гледаш в неделя сутрин “Бързи, смели, сръчни”. Да слушаш рано сутрин: “Дела и документи” и приказката. Да гледаш Лека нощ деца. Да изгледаш цялата “Всяка неделя” заради Розовата пантера. …и списание Дъга Да имаш “видео”. Да ти се роди брат! Да си лягаш в 19:30 в деня преди родителска среща. Да викаш на вашите дъртаци, а те да са на сегашната ти възраст. Да нямаш мобилен телефон. Да имаш много приятели. Войната да е просто игра на карти. Да ходиш на театър хванал вашите за ръка. Да си купиш боза за 6 стотинки. Да четеш книги, а не pdf-и. Да ми викат “цайс”. Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи. Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик. Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото. Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив. Да ядеш луканка по празници. Да си “дежурен” до вратата на класната стая и да викаш “Клас стани! Клас мирно!”. Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях. Ох, бях забравила за салфетките…имаше едни вървежни, на които им викаха копринени… Да ридаеш на тати за 60 цента за копринени салфетки от кореком. Да си менкаш салфетките с другарчетата. Да се фукаш, че имаш джапанки от автомобилна гума от куба. Да ривеш като магарица, че те прибират в 8 вечерта. Да играеш на 21 и народна топка на “Аспарух” и “Раковска”. Да те водят на алианс. Детското по радиото в 7 без 10 след “откога сееее, мила моя..” Най-тежката заплаха: “ще кажа на баба ти”. Да направиш котка парашутист. Да държиш книжка под учебника и да заспиш с разтворен учебник на лицето… Да те изправят пред цялото училище и да те накажат. Да гледаш 87 пъти Междузвездни войни. Да страляш на стрелбище с въздушна пушка. Да записваш най-новия диско хит с два касетофона един срещу друг. Да ходиш на село през лятото. Да се научиш да плетеш и това да не те прави педал в очите на приятелите ти. Да се обръснеш за първи път. Да те целуне за пръв път момиче. Да те снимат във филм (при мен 2 клас и филма е: Затлъстяването при децата). Да имаш едни маратонки и да не ти пука. Да пуснат в ефир “руската телевизия”. Да ядеш банани само по Коледа и Нова година. И да прочетеш “ян бибиян” през лятото!!! Да се прибираш от вън, за да гледаш поредната серия на Синьо лято. Да скачаш по дърветата и да викаш: “Джена телепортирай ме!”. Да тръгваш на училище 1 час по-рано, за да скачаш на ластик. Да тичаш в междучасията за един фас в “пушкома”. Да си бродираш буква на якичката, на престилката. Да чакаш рождения си де, защото тати ще ти купи джинси от кореком за 16$. Да се правиш на заспал на Нова година, за да издебнеш, кога ще дойде Дядо Мраз. Да се пързаляш с найлонов чувал на кварталния хълм. Да караш колело Балканче. Да пътуваш седнал до кенефната врата във влака. Да няма по-вкусно от баничка с боза. Да ходиш много пъти до Шипка 6, защото там има нещо дето е било в Космоса. Да знаеш, че няма Дядо Мраз ама да продължаваш да вярваш в него щото ти е кеф. Да крадеш дини от плод и зеленчука. Да завираш картофи в аспусите на колите. Да няма нито една кола по тротоарите. Да ходиш до Бакалията за Загорка - зелена бутилка. Да пиеш мляко Ягода в пликче само за 6 ст. Да чакаш с нетърпение да ходиш на лагер, бригада или на Военно. Да ядеш Морени в опаковка от станиол. Да ходиш на кино на :”Банда БМХ” и после да си тунинговаш Балканчето. Да играеш на фунийки. Да имаш 2 варианта за сладолед - Ескимо бял или с шоколад. Да се събираме на “видео” на “Дърти дансинг”. Да си счупиш зъбите с дъвка ИДЕАЛ. Да събираш снимки на Модърн Толкинг и СС Кеч по стрелбищата. Да ревеш в планетариума, защото си представяш, че излиташ с ракета и тя се взривява. Да правиш кестенови човечета с клечки за зъби в парка. Да дефилираш с пембяна рокля и токчетата на мама до бакалията и обратно уж, за да си купиш “байкалче”. Да избягаш от къщи…. и връщането….малееййй. Да имаш касетофон. Да имаш само дрехи с ластици, без копчета. Да изяждаш по 12 “ескимо-та” едно след друго. Да играеш на стражари и апаши цял ден и после да бълнуваш цяла нощ” стражарска марка бум печат…”. Да ти се събере лентата на касетката и да я навиваш с молив. И да викаш духове Да пускаш хвърчила. Да викаш: Ехооооооо - дори и там където няма ехо. Да ходиш на екскурзия и в една чанта и лютеницата и гуменките. Да свириш на китара на Витошка. Да те викат при директора на училището щото носиш хипарски дънки. Да трябва да пишеш съчинение, какво е искал да каже автора рисувайки картина. Да осъзнаеш, че брат ти е брат след като му счупят ръката, а ти си дете. Да ревеш като магаре на “Белият Бим черното ухо.” Да играеш тенис на маса в парка. Да слушаш приказки от плочи.
Не, снимката е с "бял брум". :) Това обаче не променя нещата.. Опаковката и съдържанието. Все някога и толкова сив ще стана. Уморих се от хорски съвети, от учтивост да бъда обичан, от уюта на скъпи предмети, искам просто да бъда различен.
Уморих се да търся посоки, уморих се да бъда приличен, да раздавам усмивки широки, чужди пътища все да пресичам. Уморих се....
Накъдето ми видят очите, по света аз да тръгна тогава, изведнъж надживял суетите, тази нищо, нищо не значеща слава, към сърцето на някой приятел, по безкрайният път на мечтите, без часовник, без вчерашни дати, накъдето ми видят очите.
Уморих се...
Всъщност не се и представих. Саше.
Само ако знаете колко ми е писнало... Мразя празниците!
"Да съм обич на дните в умората дето топло спокойствие дава, И да виждат навсякъде хората - любовта как любов получава!"
Б@си.. Естествено, че всеки ден е от значение!Кво имаме да му крием?!
Незабравко... Добре, че времето днес се смени със слънчево - ветровито. Иначе пак броя самотните си дни с бутилки /но не пълни с пясък/. От малък мразя празниците. Еле пък във военния институт. Винаги ми се падаше да съм наряд.
