Уморих се.

Не, снимката е с "бял брум". :) Това обаче не променя нещата.. Опаковката и съдържанието.
Все някога и толкова сив ще стана.

Уморих се от хорски съвети,
от учтивост да бъда обичан,
от уюта на скъпи предмети,
искам просто да бъда различен.

Уморих се да търся посоки,
уморих се да бъда приличен,
да раздавам усмивки широки,
чужди пътища все да пресичам.
Уморих се....

Накъдето ми видят очите,
по света аз да тръгна тогава,
изведнъж надживял суетите,
тази нищо, нищо не значеща слава,
към сърцето на някой приятел,
по безкрайният път на мечтите,
без часовник, без вчерашни дати,
накъдето ми видят очите.

Уморих се...

Всъщност не се и представих.
Саше.



Само ако знаете колко ми е писнало...
Мразя празниците!

"Да съм обич на дните в умората
дето топло спокойствие дава,
И да виждат навсякъде хората -
любовта как любов получава!"


Б@си.. Естествено, че всеки ден е от значение!Кво имаме да му крием?!