S-ветлата страна на живота

В съня си рисуват земята...

ЛЕТЯЩИТЕ ХОРА

Летящите хора
в съня си рисуват земята,
тополи по нея,
които на четки приличат,
палитра, в която
разбърква боите си вятърът -
портрет да направи
на своето ново момиче.
Летящите хора
умират с пет лева във джоба
и тихо говорят
за земните работи строго.
И нищо, че често
изглеждат ви малко особено -
по мярка крилете им са -
като при Бога.
Те виждат перата
на птиците долу, че светят,
когато човекът
помъкне по стръмното кръста.
А птиците тук са
души на самотни поети,
които опипват
небето с изтръпнали пръсти.
Летящите хора
живеят в отделна държава -
и в нея не всичко
до хляба едничък се свежда.
Такива (безкрайно отдавна)
ги Господ направи -
да има в човешкия ад
и малко надежда.

Да те ухапе русенски комар..

"Благодаря Ви за това, че за поредна 3-та година не успях да заведа дъщеря си на море. Нито себе си."

Из филма The Guardian

"Явно...
...не мога да спя.

Разбира се, че не можеш.

Жена ти те е напуснала.
Най-добрия ти приятел е мъртъв.
Звучиш като кънтри песен.
Ако имаше куче, щеше вече
да е прегазено от кола.
Тя изпрати ли ти документите?

- Да.

Прочете ли ги?

Не, не съм.

Не мислиш ли, че трябва?

Знаеш ли,
че никога не е имало друга?

Глупости, Бен.

Ти си двуженец.
През цялото време
си женен за Бреговата охрана.
Дай да видя рамото.
Сигурно си го изкълчил опитвайки се
да докажеш, че си още на 19 г.
Права ли съм?

Кога, по дяволите, остаряхме?

Аз винаги съм била стара, Бен.
Но, знаеш ли какво?
Нямам нищо против.
Ако ме болят мускулите, това е
защото съм ги използвала.
Трудно ми е да изкачвам стълбите,
защото съм ги изкачвала всеки ден за
да легна до мъжа, който ме е обичал. /посочва портрета зад себе си/
Имам малко бръчки тук и там,
но съм лежала хиляди пъти
под небето в слънчеви дни.
Изглеждам и се чувствам така,
защото пиех и пушех,
и живях и обичах,
и танцувах, пях, потих се
и правех секс по време
на един доста хубав живот,
ако ме питаш.
Не е лошо да остаряваш, Бен.

01:07:57,907 --> 01:08:00,000
Да остаряваш, е заслужено."

:)

Предай нататък!

Не, няма да пиша анонси тук. Наскоро ми го припомниха... и се сетих накъде тръгна моето моделарстване навремето и как се промени гледната точка ...,а и света в частност. :)
И хората, които ме последваха.
Благодаря ви момчета и момичета, които направихте за другите нещо, макар и не кой знае колко значимо /като го погледнем от нашите кули/. Колкото можем- това е. :)
Оценките са не за резултата, а за старанието.
:)

“Предай нататък”- Учител дава на своите ученици задачата: „Измислете начин да промените света и го направете!” Звучи непостижимо, тъпо, инфантилно...

Eдно от децата хваща идеята си "за рогата" – да намери трима души, за които да направи по едно добро дело. Нещо, което ще го затрудни или постави в деликатна ситуация… Единствената "отплата" е да помоли хората, на които е помогнал,е
„да предадат нататък”, да помогнат безкористно на трима други.
Инфантилно.

Пирамида. Кат нашите известни фараонски. :)
Само дето.. да. :)
Света наистина може да се попромени. Има хора, които няма нищо да усетят. И ще си останат на менталната си плоскост. Дори и за тях си струва труда.
Има обаче и други. И заради всеки един от тях си заслужава.
Вярвайте ми. Виждал съм блясъка в очите на моите приятели моделисти. :)

Шарл. :)

лей бек

:)

До скорой встречи

:)

What It Is

"Мы ... - Волки, и нас
По сравненью с Собаками МАЛО.
Под грохот двустволки -
Год от году нас ...- Убывало.
Мы, как на расстреле,
На Землю ложились без стона,
Но МЫ ... - Уцелели,
Хотя и живем Вне Закона !!!
Мы - Волки, нас мало ...
Нас можно сказать - Единицы ...
Мы те же собаки,
Но Мы не хотели смириться.
Вам - блюдо похлебки,
Нам - проголодь в поле морозном,
Звериные тропки,
Сугробы, в молчании звездном.
Вас в избы пускают
В январские лютые стужи,
А Нас окружают
Флажки роковые все туже.
Вы смотрите в щелки,
Мы рыщем в лесу на Свободе.
Вы, в сущности, - волки,
Но вы изменили породе.
Вы серыми были,
Вы Смелыми были вначале,
Но вас прикормили...
И вы в Сторожей измельчали.
И льстить и служить -
Вы за хлебную корочку рады,
Но цепь и ошейник
Достойная Ваша награда !
Дрожите в подклети,
Когда на охоту Мы выйдем ...
Всех больше на свете
Мы - ВОЛКИ ... - Собак ... - Ненавидим !"

Удивительное рядом, но оно - запрещено!

:)


Ну а завтра спросят дети, навещая нас с утра:
"Папы, что сказали эти кандидаты в доктора?"
Мы откроем нашим чадам правду, им не все равно,
Мы скажем: "Удивительное рядом, но оно запрещено!"
;)



п.п. Не се вглеждайте в мръсното ми бюро в работилницата.
Поместих пепелника за да си освободя място. :D)))

Mockingbird

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ УМЕЕШЕ МНОГО НЕЩА

Сергей Лукяненко

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ УМЕЕШЕ МНОГО НЕЩА

Той не умееше много неща, но затова пък умееше да пали звездите. Та нали и най-красивите и ярки звезди понякога угасват, а ако някоя вечер не видим звезди на небето, ще ни стане малко тъжно... А той палеше звездите много умело, и това го утешаваше. Някой трябваше да се занимава и с тази работа, някой трябваше да мръзне, търсейки в облаците космическа прах угаснала звезда, после да се пари, разпалвайки огъня й с пламък, донесен от други звезди, горещи и силни. Каквото и да казваме, това беше трудна работа, и той дълго време се примиряваше с това, че не умее много неща. Но веднъж, когато звездите се държаха по-спокойно, той реши да си почине.
Спусна се на Земята, разходи се по меката трева (това беше градски парк), погледна за всеки случай към небето... Звездите успокоително му намигнаха отгоре и той се успокои. Направи още няколко крачки - и я видя.
- Ти приличаш на най-прекрасната звезда. - каза той. - Ти си по-прекрасна от всички звезди.
Тя много се удиви. Никой никога не й беше казвал такива думи. "Ти си симпатяга" - казваше един. "Ти ме привличаш" - казваше друг. А третия, най-романтичния от всички й обеща да отведе до синьото море, по което плава бяла платноходка...
- Ти си по-прекрасна от всички звезди. - повтори той. И тя не можа да отговори, че това не е така.
Малката къща в покрайнините на града му се стори като най-чудесния дворец във Вселената. Та нали двамата бяха там...
- Искаш ли да ти разкажа за звездите? - шептеше той. - За Формалгаут, приличащ на оранжево котенце, за Вега, синя и изгаряща, като къс разтопен лед, за Сириус, сплетен като гирлянда от три звезди... Но ти си по-прекрасна от всички звезди...
- Говори, говори. - молеше тя, хващайки края на прсътите му, горещи като пламък...
- Ще ти разкажа за всички звезди, за големите и малките, за тези, които имат гръмки имена, и за тези, които имат само скромни цифри в каталога... Но ти си по-прекрасна от всички звезди...
- Говори...
- Полярната Звезда ми разказа за пътешествия и пътешественици, за грохота на морските вълни и свистенето на хладните ветрове на Арктика, за платната, звънящи от ударите на ветровете... Никога няма да ти е тъжно, когато съм до теб. Само бъди с мен, та ти си най-прекрасната от всички звезди...
- Говори...
- Алтаир и Хамал ми разказаха за учени и пълководци, за тайните на Изтока, за забравени изкуства и древни науки... Никога няма да те боли, когато съм до теб. Само бъди с мен, та ти си най-прекрасната от всички звезди...
- Говори...
- Звездата на Барнад ми разказа за първите звездни кораби, носещи се сред космическия хлад, за стоновете на ударения от метеор метал, за дългите години между стоманените стени и първите мигове в чуждите, опасни и тревожни светове... Никога няма да си самотна, когато съм до теб. Само бъди с мен, та ти си най-прекрасната от всички звезди...

Тя въздъхна, опитвайки се да се измъкне от плена на думите му. И попита:
- А какво умееш?
Той трепна, но не падна духом.
- Погледни през прозореца.
Миг - и в черната пустота пламна звезда. Тя беше толкова далеко, че приличаше на точка, но той знаеше, че това е най-красивата звезда в света (без да броим, разбира се, тази, която се притискаше до рамото му). Хиляда планети кръжаха около звездата в невъзможен, невероятен танц, и на всяка планета цъфтяха градини и шумяха морета, красиви хора се къпеха в топли езера, вълшебни птици пееха тихи песни, а кристалните водопади звъняха по проблясващите самородни камъни...
- Звездичка в небето... - каза тя. - Като че ли я нямаше досега, но не съм сигурна... А какво можеш да правиш?

И той не отговори нищо.

- Как ще живеем? - разсъждаваше на глас тя. - В тази стара къща, където даже газова печка няма... А ти не можеш да правиш абсолютно нищо...
- Ще се науча! - почти закрещя той. - Задължително! Само ми се довери!
И тя му се довери.
Той вече не пали звезди. Той се научи на много неща, работи като астрофизик и печели добре. Понякога, когато излиза на балкона, за момент му става тъжно и той се бои да погледне към небето. Но звездите не стават по-малко. Сега ги пали някой друг, и добре ги пали... Той казва, че е щастлив, и аз му вярвам. Сутрин, когато жена му още спи, той отива в кухнята и мълчаливо спира до печката. Печката не е включена към газови бутилки, просто в нея горят две малки звезди, неговия сватбен подарък.
Едната е ярка, бяла, шипяща като електрожен и плющяща с протуберансите си, много гореща. Чайника кипва за минута и половина над нея.
Втората е тиха, спокойна, приличаща на топка червена вата, в която са пъхнали лампичка. На нея е удобно да се подгрява вчерашната супа и котлетите от хладилника.

И най-страшното е това, че той наистина е щастлив.

/тенкс Холи :) /


1988 г. Превод: З.П.

От разговор

Всъщност няма какво повече и да кажа от това в песента.
Затова приключмам. Тук и сега. :)
Не бре... :D))) С разговора само.
:)

Блока.

Стар е. Строен е от немци през 1948-ма. По немска си някаква технология наподобяваща "пълзящ кофраж". Нисичък.. със зеленина наоколо. Липи пред прозорците на балкона, катерички и парк наблизо. И достатъчно растояние до другите блокове.
Хората са особени. :) Или никак неособени, просто хора.
Понеже съм живял и в село със съседи /които ми отгледаха сина с прясно козе мляко/ по онея смутните борчески години, когато се опитвах да се отскубна от София. Нямах и грам притеснение за къщата или децата си, порастващи на двора в зеленина и въздух. Все някой има, който да види ако някой непознат се върти наоколо докато ни няма или да върне в рамките на двора детето, решило да отвори вратата към улицата ако сме влезли в къщата за минута.
Та за моите съседи. :)
Живеят тук от към 40-50 години. Аз само от 5-6. Познават се, сърдят се, помагат си, абе..обичайните неща. Една такава странно изтъкана общност от натрупани истории.
Та... това дето исках да кажа, ако не ме видят 2-3 дни все някоя от съседките наминава да звънне и да види да не се е случило с мен нещо. Възрастни. Да, нали сам живея... от към 2 години, а живота е шарен. :) Всичко се случва. Или като не видят колата паркирана пред блока...
Днес и за това ме питаха- де е колата, а аз ходя пеш. Щото по нея се ориентират, когато съм някъде командировка, или "момчето с хубавите самолети" е някъде по поляните :)
Всъщност исках да кажа, че всяка общност, се прави от хора дето дори и да не се обичат...се разбират.
Не, по имена не се знаем. Просто си казваме "добро утро", "добър ден" или "лека вечер". Или онова "здрасти комшу"! :)
Блок. Или село. :) Кво да го направиш... :)

Мусака

Ми..почти сама си се готви.
Порция кат за 4-6 души, зависи колкУ са гладни. Тавата е 30х20 сантима.
Нарязват се картофите на кубчета 1х1 сантим някъде. Както дойде. Около 800 грама.
Четвърт от глава лук наситнена. Тавата се слага на котлонЯ с около 30-40 грама олио.
Като се понапече се пуска кубчето 250 грама кайма. Раздробява се с дървена шпатулка на дребни части, и се изпържва докато побелее, като се прибавя и лука заедно с малко подправки. Не се прекалява с подправките... 3 са напълно достатъчни за всяка манджа. Черен пипер, чубрица, червен пипер. С червения пипер се внимава обаче- прибавя се накрая. Ако прегори докато се пържи, става горчив. Котлона се гаси 5-10 минути преди да е напълно побеляла каймата /усеща се като почне да става твърда/. Пуска се фурната на 230-250 градуса отгоре и отдолу.
В тавата се изливат къде 100 грама бира и в течността се разтваря 1 кубче бульон /телешки, пилешки, гъбен, зеленчуков...каквото имате под ръка/. Обърква се сместта. Както си е тавичката на котлона се бухват вътре картофите, доливат се 2 чаши вода /от по 200 гр./ или на око, за да се залее добре бъркоча, разбърква се пак адската смес и се оставя да си се топли алхимията, докато фурната се напече достатъчно, че да почне да лъха на жешко от прозорчето.
Тавата се поставя внимателно и се почва с чатенето, четенето на блогове и новините в интернет. След около 40 минути обаче требе да си погледнете фурната. ;)
Може да се поразбърка мусаката за да не се изпече твърде много горният слой.
Фурната се гаси и се пуска пак котлона.
В тенжурка се слагат къде 50-ина грама масло или маргарин и се заливат с около 150 грама олио /чаша и половина чашка за кафе/.
Като почне да се бримчи олиото се изсипват и 3 супени лъжички брашно с връх. Бърка се непрекъснато. Трябват около 1-2 минути...не е страшно. :D))
Като почне да балонясва брашното- пуска мехурчета, се изсипва половин литър прясно мляко или гъсто разбит айран. Не забравяйте супена лъжичка сол да сложите. Иначе ще е блудкаво. Както и да оцветите с малко червен и черен пипер и магданоз примерно.
Котлона се спира, пуска се пак фурната с напичане само отгоре. Тя за тези 5 минути не е истинала естествено. Като се сгъсти сместта в тенджурката /с непрекъснато бъркане/ се маха от котлона и вътре се чукват 2 яйца. Не тези, не на мъжа ви, не и тея на съседа...нека бройката да не ви обърква. ;)
Разбърква се добре с пружинка или вилица, вади се тавата от фурната /трябва да е топла/ и се излива върху тавата с мусаката.
Тавата се връща обратно във фурната и се дебне едно 10-ина минути докато почне да хваща кафеникава коричка.
Имайте впредвид, че тази заливка се надува едно 2-3 сантиметра и ако тавата е плитка може да поизлее мазнината навън. Като ви хареса цвета- тавата се вади навън за да истине бързо и да не остане мазнината извън продуктите.
Енджой. ;) С кисело мляко върви още по-мазно при гълтане.

Граница

На границе с Турцией или с Пакистаном -
Полоса нейтральная. Справа, где кусты,-
Наши пограничники с нашим капитаном,
А на левой стороне - ихние посты.

А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!

Капитанова невеста жить решила вместе.
Прикатила, говорит: - Милый, то да се... -
Надо ж хоть букет цветов подарить невесте -
Что за свадьба без цветов? Пьянка, да и все!

А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!

К ихнему начальнику, точно по повестке,
Тоже баба прикатила - налетела блажь,
И тоже "милый" говорит, только по-турецки,-
Будет свадьба, - говорит, - свадьба - и шабаш!

А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!

Наши пограничники - храбрые ребята -
Трое вызвались идти, с ними - капитан.
Разве ж знать они могли про то, что азиаты
Порешили в эту ночь вдарить по цветам?

А на нейтральной полосе цветы
Необычайной красоты!

Пьян от запаха цветов капитан мертвецки,
Ну и ихний капитан тоже в доску пьян.
Повалился он в цветы, охнув по-турецки,
И, по-русски крикнув: - Мать... - рухнул капитан.

А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!

Спит капитан, и ему снится,
Что открыли границу, как ворота в Кремле.
Ему и на фиг не нужна была чужая заграница -
Он пройтиться хотел по ничейной земле.
Почему же нельзя? Ведь земля-то ничья,
Ведь она - нейтральная!

А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!

1966.

Почему великаны деградируют

Думи.. "стань таким как все"
... с головой было труднее

Не пиши по звездното небе...

Вечна му памет и лека пръст над китарата....
;(

Между раем, землёй и адом

Между раем, землей и адом
Нет лазеек - сомненья прочь.
Правит ночь Гефсиманским садом,
Беспробудная, злая ночь.
Ночь усталым сомкнула вежды,
Тишиной напоила сад,
И соратники безмятежны,
И сподвижники крепко спят.

По челу разлита усталость -
Не услышат не помянут...
А Ему до беды осталось,
Может, пять с небольшим минут.

Он недвижен. Он ловит звуки.
На мгновенья разбиты дни:
Вот Пилат умывает руки,
Вот толпа, что кричит: "Распни!",

И Голгофа, и та осина,
Где Иуда прервет свой род...
До чего же невыносимо
Видеть ход вещей наперед!

Бесполезно учить чему-то -
Все уйдет, как вода в песок.
Бесполезно считать минуты -
Все исполнится точно в срок,

Все исполнится неизбежно:
Взят. К злодеям причтен. Распят.
А соратники безмятежны!
А сподвижники сладко спят!

И пока в тишине звенящей
Был слышен доспехов звон,
Все слова о какой-то чаше
Повторял беспрестанно Он.

Только нет в небесах ответа,
Ни движенья, ни звука нет.
Лишь мгновенья бегут, и это
Было принято как ответ.

У пророка одна дорога.
Суд над нею - лишь Высший Суд.
И осталось ему немного -
Слава Богу,
уже идут.

А мы на воле и нет ни гари, ни тоски..

Пpосвистела и yпала на столе.
Чyть поела и скатилась по золе
yбитых песен, да мне нечего теpять.
Миp так тесен, дай-ка бpат тебя обнять.

всюдy чеpти надави бpат на педаль.
Час до смеpти, да сгоpевшего не жаль,
А в чистом поле ангелочки, васильки.
Мы на воле нет ни гаpи ни тоски

А на небе встpетят Сашка да Илья,
хватит хлеба, да сто гpамм без них нельзя.
Что нам плакать, здесь не сpам чего стpадать.
Рай не слякоть, вьюга наша благодать.

все pасскажем пpо восход и пpо закат,
гоpы сажи и пpо гоpький маpмелад,
Что доели, когда закончили войнy.
Да как сели мы на Родине в пленy.

Пpосвистела и yпала на столе.
Чyть поела и скатилась по золе
yбитых песен, да мне нечего теpять.
Миp так тесен, дай-ка бpат тебя обнять.

Понеже рядко пиша за сина си

Но искам нещо да му кажа или да остане за него, преди материята, която мога да му оставя.

"Той е от типа мъже, които хората харесват.
Защото излъчва почтенност.
Той притежава неподправеният характер, предизвикващ доверие.
Мъж, около който жените биха искали да бъдат.
Защото усещат нежността в него.
Уважение...
Преданност...
Смелост...
А жените откликват на това.
Това го прави страхотен съпруг.
Виждам го като баща. Там той наистина ще е блестящ.
И когато погледне детето си в очите,
то ще знае, че баща му наистина го вижда.
А той наистина ще го вижда.
И детето му ще разбере, че баща му е прекрасен човек."

Макар и приблизителен цитат, от някой дето го е казал преди мен, ...това е.

Преди десетки години:

А аз само се нядявам да доживея до мига на "дядо Саше". :)

А мне бы узнать...

От днешният зодияк:
"Истинската любов е тази, която остава. И дори и да си отиде някой ден, една част от нея остава някъде дълбоко в сърцето и напомня за себе си с болката, и спомена за изживяното, или може би неизживяното."

CО МНОЮ ВОТ ЧТО ПРОИСХОДИТ

Со мною вот что происходит:
ко мне мой старый друг не ходит,
а ходят в мелкой суете
разнообразные не те.
И он
не с теми ходит где-то
и тоже понимает это,
и наш раздор необъясним,
и оба мучимся мы с ним.
Со мною вот что происходит:
совсем не та ко мне приходит,
мне руки на плечи кладёт
и у другой меня крадёт.
А той -
скажите, бога ради,
кому на плечи руки класть?
Та,
у которой я украден,
в отместку тоже станет красть.
Не сразу этим же ответит,
а будет жить с собой в борьбе
и неосознанно наметит
кого-то дальнего себе.
О, сколько
нервных
и недужных,
ненужных связей,
дружб ненужных!
Куда от этого я денусь?!
О, кто-нибудь,
приди,
нарушь
чужих людей соединённость
и разобщённость
близких душ!
1957

.....
И каждый раз навек прощайтесь,
Когда уходите на миг..

Dream Lover

;)
Бе всъщност... подпурите от "Смотаняци" ме подсетиха.
Чиърс!

"Милицейский протокол "

В.Высоцкий
:)))

Честит цветен празник!

С един любимец. :)

Оставете ни да играем! :)

Е, и друг клип ако ви се гледа...

Пролетно Авиошоу Казанлък 2010

Пролетно Авиошоу Казанлък 2010 from Mihail Vulchev on Vimeo.

Време за полети

Фокер DR-1




Нюпор 11


Е, и малко "паднал ангел" :D)
Чесна L-19

Some Like It Hot

или... "Някои го предпочитат горещо!" :D)))

Да познавате някой "идеален" случайно?! ;)

п.п. Ако все пак познавате... пратете ми мейл адреса му. :D))
Може и ферари с цвят червен, за другите не знам, но 1 за мен! :D))))

Открийте разликиките

;)




Не е в "итонга" по стълбите.. :D)))

Понякога "дъртите" знаем как! :)

We`re walking in the Air

We`re floating in the midnight sky..
And everyone who sees us
greets us
as we fly...

:))

Еееее..., писнА ми от

тая държава..
:D)))

Мноу мразим да се занимавам с административни дейности. 1000 неща са наизмислили тея наще упра...вници та ептем да ни оправят. :D)))
И се сещам как едно поне 7-8 дни в месеца ми отиват да се занимавам с глупости, дето не са ми работа. Добре бе..направете 1 нещо: "Те ви 1 сметка към бюджета, внасяйте 100 хх хилки у нея на месец, на година..както решите и пей сърце. Ние ш`е си я разпределяме вътрешно."
Да, ама не. След обичайните глупости с митниците, българските пощи /те тук не разбрах що са български, кат явно са частни/, НАП, евродупетатите ни и инициативите им.. ся и до НОИ опрях. Е може ли 3 сметки за 1 и също?! И понеже са ежемесечно 3 платежни- те ти добра комисьонна за банките /думата е с френски произход/. Ми да..щот къде почти 50% от тях са гръЦки.
Е писнА ми да съм абориген у моята държава.

Искам да съм си обикновен инженер! Може и "прост" такъв. Както са си инженери, инженерите у другите държави. ;((
Толкова много ли искам?!

Разрисувах се

на стари години...
повече от 20 и кусур години не бях пипвал молива. Нито боите, нито китарата...


Не е добра рисунката, не пипнах добре уморените очи, лявата буза с косата, пръстите, рамката..
Докато друга девойка на един мост във Верона я нарисувах за секунди. :)
Е, и там не е чисто, но поне е тя.

Всъщност, и на двете очите са си техните...останалото в картините съм взел за подробности.
Странното е, че прорисувах отново след 20 и кусур години.

Don't ask me where we're going.

Su di noi




UPON US

You would have bet on us
on us, you sell a smile to me
if you want to sing, dream, or hope like this.
our friends used to talk about us
no, you'll see,it's all wrong.
there's not even a cloud on us
love is a fairy tale on us
if you want to fly on us
don't ask me where we're going.

we are breathing in the same moment
to make love here and there.
you were close to me but I didn't realize
how much important you were to me
here we are, hurry up, I love you
don't waste any more time
there's not even a cloud on us
love is a fairy tale on us
if you want to fly on us
on us, just one more time
if you want to fly on us
I'll bring you to the cornfield
that is born inside of me.
In the forbidden dreams of two lovers
in the best place.
far from the world, carried by the wind,
breathe your freedom
playin around for a while just to meet each other
to make love here and there.
there's not even a cloud on us
love is a fairy tale on us
if you want to fly on us

you were close to me but I didn't realize
how much important you were to me
here we are, hurry up, I love you
don't waste any more time

upon us just one more time
upon us, I'm never tired of you.
upon us just one more time
upon us, I'm never tired of you.
Us, only us, on us, only us
us, only us, on us, only us.