Stars shining bright above you, Night breezes seem to whisper, "I love you"; Birds singin' in the sycamore tree; Dream a little dream of me...
Say "nighty-night" and kiss me, Just hold me tight and tell me you'll miss me; While I'm alone and blue as can be, Dream a little dream of me...
Stars fading, but I linger on, dear, Still craving your kiss; I'm longing to linger til dawn, dear, Just saying this:
Sweet dreams til sun beams find you, Sweet dreams that leave our worries behind you; But in your dreams, whatever they be, Dream a little dream of me
Stars fading, but I linger on, dear, Still craving your kiss; I'm longing to linger til dawn dear, Just saying this:
Sweet dreams til sun beams find you, Sweet dreams that leave our worries far behind you; But in your dreams, whatever they be, Dream a little dream of me
Припомни ми едно другарче от 3о4о за тези забравени моменти. Писма в плик
"Такива получавам само от монополистите. Напоследък и с "весела Коледа"..и вътре сметките. :D)) А мерси от такива "честитки" Laughting"
Да де...знам, че пак /или отново се шегувах/. Не е така. Обичам хартията. След 5 години казарма /нали бях във военен институт/ с много време за губене и липса на днешните комуникации, бях изписал тонове писма. И получавах тонове. ВКР-тата с интерес ги четяха...ама и те се умориха по едно време. :D Занесох си вкъщи 3 найлонови плика. Препълнени. От онези дето искаш да си ги запазиш и някой ден да отвориш и да докоснеш хартията. И да докоснеш отново човека, с когото това къшче целулоза те е свързал по някакъв вълшебен начин. Бяха интересни времена. Много от момчетата бяха дошли от селата, нямаха нито езика, нито изразните средства. А всеки от тях искаше поне за празниците да каже някак си малко по-особено това, което чувства към девойката дето е оставил някъде си там да го чака. Е така прописах... Заживявах в душите на колегите ми по живот и стая. Защото бяха близко до мен и ги познавах от корен. И знаех кой какво и как го мисли. Просто не можеха да изразяват в писмен вид. Sad Или в устен.. Спичаха се. Не, момчетата не си говорим за жени, похождения, "бройки"... както си мислят обикновено жените. Когато заговорим... говорим за именно това дето е дълбоко, дълбоко навътре. Нещото в което няма нищо сексуално. Само дето е трудно да го изкажем или дори напишем пред "противниковия" пол. Smile Май от тогава ми е и тази откровенност, когато говоря за нещата. Научих се да говоря откровенно от името на другите, а след това и от свое име. Защото видях къде са и моите грешки. Аз също като тях не можех... Нищо че..изразните средства... После се научих да рисувам. Портрети с молив. От мъничките снимки, които носеха в оня левия джоб на куртката без копче, а те никога не изпадаха от там за да се загубят. Подарък за рожденните дни. Малък, нищо не струващ, но явно много ценен. Така и не разбрах колко от момичетата са си ги сложили в рамка на стената. То и мойта бившата чак след 15-ина години търкаляне на кадастрона из прашасалите ъгли реши да го запази. Но да се върнем на писмата. Един ден в изблик на някаква ярост, бившата взела и изсипала писмата в огъня...и добре се сгряла на спомените ми. Яд или болезнена ревност.. Сега са ми останали някъде около 700 по чудо спасили се в забравен плик заедно с "дневниците" от тогава. Интернета и блоговете са всъщност само продължение на това желание да споделиш с приятелите какво... Може би е и по-удобно. Четливо, можеш да се върнеш и да поправиш граматическите си грешки, може 1 писмо да се чете от 100-ици без да го преписваш за всеки. Но...липсва ми онзи трепет докато чакаш пощата и извикат твоето име. Sad Сега нещата сякаш стават някак си мигновенно.. И именно това очакване липсва. Или изненадата.. Времена.
:D))) Колко уникално е човешкото съзнание и още повече асоциациите по няква тема. :))) Говоря за те това: http://detstvoto.com/index.php?newsid=2241
Навремето имаше състезания между училищата за изпълнения на маршова песен, маршируване под строй, тинтириминтири... :))) Какви мога да ги разправям за тея времена... :)) И се назначаваше 1 дет да води строя. Даскала по "физическо възпитание" /на него се падаше честта и справянето с тая тежка задача да ни вкара в релсите със строевата подготовка/ на една от тея тренировки вика: "Дай тон за песен!" Е обичайно я дава тоя избрания дет е отпред. А на мен кво ми щукна у главата от някъде из по-задните редове да се провикна "О шери, шери!" :D)))))
Е ясно де... Докато обикаляха с маршова стъпка и в строй съучениците ми, аз имах задачката да направя на бегом 30 обиколки на двора на даскалото за наказание. Обаче се скъсах от кеф и смях докато тичах. 8-) "Усмихвайте се господа, усмихвайте се!" :D))))
El talismán de tu piel me ha dicho Que soy la reina de tus caprichos Yo soy el as de los corazones Que se pasean en tus tentaciones El talismán de tu piel me cuenta Que en tu montura caerán las riendas
Cuando una noche de amor desesperados Caigamos juntos y en redados La alfombra y el alrededor, acabarán desordenados Cuando una noche de amor que yo no dudo La eternidad venga seguro Tú y yo, el destino y el corazón, seremos uno
Yo soy la tierra de tus raíces: el talismán de tu piel lo dice Yo soy la tierra de tus raíces: lo dice el corazón y el fuego de tu piel Yo soy la tierra de tus raíces: el talismán de tu piel lo dice Yo soy la tierra de tus raíces: a ver que dices tú
El talismán de tu piel me chiva Que ando descalza de esquina a esquina Por cada calle que hay en tus sueños Que soy el mar de todos tus puertos El talismán de tu piel me cuenta Que tu destino caerá a mi puerta
Cuando una noche de amor desesperados...
Yo soy la tierra de tus raíces... Cuando una noche de amor desesperados...
:) Винаги като съм я чувал в миналото..са ми се случвали все хубави неща.
Tалисманът от кожата ти ми каза, че аз съм кралицата на твоите капризи Че съм асото на сърцата, които се разхождат из изкушеннията ти Талисманът от кожата ти ми разказа, че юздите на седлото ти ще паднат
Когато някоя нощ, отчаяни от любов Паднем заедно, оплетени в любов Килимът от цветя и околностите в края ще са в безпорядък Която някоя нощ, с любов, в която не се съмнявам В която вечността идва със сигурност Ти и аз, съдбата и сърцето ще бъдем едно цяло
Аз съм земята на твоите корени, талисманът от кожата ти го казва Аз съм земята на твоите корени, казва го сърцето и огъня на кожата ти Аз съм земята на твоите корени, талисманът от кожата ти го казва Аз съм земята на твоите корени, да видим какво ще кажеш ти
Талисманът от кожата ти ми подшушна Да ходя боса, от ъгъл на ъгъл По всяка улица, намираща се в сънищата ти (мечтите ти) И че съм морето на всичките ти пристанища Талисманът от кожата ти ми разказва, Че твоята съдба ще падне пред моята врата
Все сме чували за тях... а какво знаем за тях?! А за Любовта? Един филм (метнат ми от Валентичка) се оказа страхотно попадение на научно и емпиристично обяснение на част от 1000-ите въпроси, които непрекъснато си задаваме. Не знам дали има някъде превод, защото филмът е озвучен на руски. И едва ли младежите ще разберат за какво иде реч. Тайните на Любовта.
Останалите от 8-те части на филма следвайте в линковете на видеото. Особено полезно мисля да е за Тоти, дет непрекъснато задава подобни въпроси. И пак ще ме хока, че думите не са мои, а отново се опирам на една плеяда учени, духовници и изследователи. А аз просто не искам да обяснявам необяснимото. Аз си го знам. :)
Такава една тема отвориха моделарчетата преди време... Та днес се заформи около Бухтичките 1 питанка. :D
Бухти. Продукти:
250 мл кисело мляко 1 яйце 2 с л разтопено масло 1 ч л ванилова есенция 140-150 г брашно 2 с л захар 1/4 ч л сол 1/2 ч л сода 1 ч л бакпулвер
Приготвяне: • В купа се разбиват добре киселото мляко, маслото и ванилията. • Отделно се пресява брашното, солта, содата и бакпулвера. • Сега най-важното : изсипете сухите съставки към мокрите и объркайте, но само колкото сухите да се смесят с мокрите съставки. • НЕ ТРЯБВА да се бърка до гладка смес. • Тестото трябва да изглежда на буци (след "втасването" ще изчезнат). • Оставете настрани за 15-20 минути. • В намаслен и загрят тиган (трябва да е висок!) се изсипва доза с помощта на супена лъжица. В моя се хващат по 4. Може да се направи и по-рядка сместта за да не станат твърде "въздушни" като горната рецепта. Аз по принцип си ги харесвам по-плътни. Е..не е лошо в олиото да се капне мъничко оцет или алкохол за да не дърпат много от мазнината бухтите, а не кат тая вечер дет се отнесох. Рецептата я копнах от 1 девойка из дебрите на нета щот прилича на това дет аз правя на око. Сори, не и знам името.. Та е я и темата:
Аз нали съм се овъргалял в работа и от бързане е кво стана тоя път:
Цитирай: "Публикувано от Mateev А бе хора, вие нямате ли си жени да ви готвят? Аз през живота си веднъж пържих яйца и ги изгорих."
Отговора: "Лично аз нямам. Разведох се преди 2 години или по точно ни разведоха нейните родители заради материални глупости. С 1 дума...оставих им и къщата и всичко материално, дето ме обвързва на земята. Не успяха с децата ми да ме разделят и именно това е най-ценното. А за кухнята... мъжете готвят много по-добре от жените, защото го приемат като виртуозно предизвикателство. А не за ежедневно натрапено от някой задължение. Именно рутината и балканският манталитет, че жената е тази дето ТРЯБВА да готви убиват желанието им /на жените.. и обикновено се чувстват като неясни подизпълнители на нещо/. За всяко нещо, което правиш...трябва да има сърце вложено. Ако е по задължение...се чувстваш като роб. И резултата е... айде да го наречем посредствен. Нещо като хобито. Ако някой ти го натрапи като задължение или работа...моменталически ще си го намразиш. ..... /тук има още думи, намесена е дори "Мотивацията" от Маслоу / но не е по темата съвсем. А иначе.. в кухнята мъжа е доминант. Но в 1 кухня мъж и жена или 2 жени..заедно не могат да съществуват." :D)))))))) Та да си попитам... Според вас правилно ли мисля? Или някъде из основи греша.
Дано да назнайваш поне малко руски. За да разбереш от клипчето какво се опитвам да ти кажа. :) Мъничките и крехки същества всъщност са много по-силни от всяка брутална сила. Само дето не го знаят... :) The Spirits Within Мисля..съм го казал горе в спота на блога.
----------------------------
А аз съм се залял в бачкане та ми се пука живота по шевовете. И почти не виждам шанс да свърша в срок. РД-то сигурно ще си го празнувам седмица след ...знам ли?! И все пак остава място между камъните и пясъка да нелея по бира. :) Макар и клипа с полета да е от преди месец-два.
Как ми липсва времето за приятелите, летенето или дори дребните житейски радости... Шибаната новина е, че трябва и да се яде за да се живее. :D)))
"В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. "Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща." И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък." Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
Често ме наритваше една приятелка от 3о4о. /дори не сме се виждали.. все времето ни разделно е било и все на по 500 километра за да изпием по 1 и да си поговорим на маса/. Но още от времето в DIR.bg ме хокаше.. Преди 6-7 години ...и през годините все повтаряше. Как не се промених за добро през толкова години..иди разбери. Нещо като "опозит ми" или технолога в производството, дет трябва да каже на инженерите от развойното звено "СТИГА!" Стига! Права е била... Е това ми пускаше, за да се освестя и да стъпя на земята.
"мразя да съм лош пророк Стриптийз
Как често във живота блудкав, в отчаян миг или в позорен, разголвах като проститутка душата си пред чужди хора.
И търсещ помощ, търсещ вяра, недочувайки дори как плаче, аз я разхождах сред пазара, да припечеля от зяпачи.
И те се трупаха и - моля: „Насам! Насам! Сган лицемерна!“ танцуваше тя - тъжно гола под собствената си латерна.
И капеха: сълзи в земята и стъпки по пръстта нагряна, и - срам и болки по снагата, грошове - в капата съдрана.
Но свърши зрелището. Сълзи, тълпи - изчезнаха. Сам. Вятър рошав. И само тя, душата зъзне насред площада гола още.
И най-последна я прибирам. Душа ли? Имаш много здраве, народе! Свърши панаира! В балтон я пъхвам. Зид й правя!
Но през зида и през балтона, през времето пак я напада проклетият зъл вятър - оня, останал още от площада.
23. VІ. 1988 г. Дамян Дамянов"
Позна snowprincess, позна... Нито аз ще се променя, нито света околен. И се надявам това да е последният ми /уморен/ пост. Евър...
Изтрещяхте всите жени последните няколко години. Не, че и мъжете не ви последваха.. :(
Трагичен, неистов и смайващ филм Падането (The Fall, 2006), реж. Тарсем Сингх, сценарий: Тарсем Сингх, Дан Гилрой, Нико Султанакис по идея на Валери Петров; оператор Колин Уоткинсън; с Катинка Унтару, Лий Пейс, Джулиън Блийч, Лео Бил и др.
Накратко за Ситджес. 40-тото издание на филмовия фестивал в Ситджес започна на 4 октомври, денят на 50-тата годишнина от изстрелването на "Спутник". Извънземно, сюрреалистично и изключително като първото проникване в космоса е и ситджеското кино. Фестивалът официално се нарича "международен" и "каталонски", но всички го знаят заради специализацията му във фантастиката (не задължително научна) и ужаса (не задължително с писъци и кръв). Прожекциите на едно огромно количество винаги добре подбрани нови и класически заглавия се състоят в 4 зали при забележителен зрителски интерес (съседна Барселона масово се изсипва в малкия Ситджес през уикендите) – бившите казина "Ретиро" и "Прадо", както и няколкохилядният "Аудиториум" и уютната "Трамунтана" в централата на фестивала, огромният хотел "Мелиа". Основните секции на фестивала са "Фантастика" (конкурсната, с 23 заглавия тази година), "Премиери", "Нови визии", "Ориент експрес" (азиатско кино), "Анимат" и "Класика". Наградата "Мария" се дава за най-добър филм, режисьор, актьор, сценарий, саундтрак и така нататък. "Машина на времето" е ежегодното ситджеско почетно отличие за личности с особен принос в тези най-кинаджийски форми на киното. Тази година почит се отдава и на наскоро починалия Бергман, с прожекциите на онези негови заглавия, които се вписват в духа на събитието: "Изворът на девственицата" и "Часът на вълка". Освен с разнообразието, емоция и въображение, ситджеският фестивал се слави и с майсторските си класове, в които светила от различни области на киното разказват на желаещите да ги чуят каквото намерят за добре – кой житието-битието си, кой тънкостите на професията, кой следващия си филм. Тази година най-чаканата лекция е тази на Дъглас Тръмбъл, чиито са специалните ефекти в "Блейд рънър" (празнуват се 25 години от пускането му на екран и премиерата на дигитално подновеното му и окончателно коригирано от режисьора Ридли Скот копие). Най-интересната – два часа отговори на въпроси, с цялото търпение, скромност и учтивост на света – е на Тарсем Сингх, автор на "Падането", по-късно награден като най-добър филм на фестивала.
Йо-хо-хо и Тарсем Сингх. Неведоми са пътищата на целулоидните мечти. Преди 25 години на един индийски кинофестивал студентът по икономика Тарсем Сингх (1961) гледа българския филм "Йо-хо-хо" (режисьор Зако Хеския по сценарий на Валери Петров) и се влюбва в историята: в унила болнична атмосфера двама пациенти, мъж (Кирил Варийски) и момченце (Виктор Чучков), се сприятеляват и по някакъв начин спасяват взаимно – мъжът измисля дивните приключения на Черния пират и ги разказва на детето, което си ги представя с лицата, жестовете и думите на хората наоколо. Малко по-късно Тарсем отива да учи кино в САЩ: "Нямах пари, а баща ми отказа да ме подкрепи финансово за нещо толкова несериозно като ученето на кино, затова помолих един приятел да се запише вместо мен в колежа, та да не плащам 3000 долара като чужденец. Изкарах цялото си следване под неговото име, Ранди Марш.". Започва да снима реклами, скоро стига до поръчки от "Пепси", "Рийбок", "Ливайс", "Смирнов"... И мечтае за своята версия на "Йо-хо-хо". Събира идеи, оглежда местности, отсява варианти, нахвърля пасажи, все с идеята за бъдещите снимки на големия си план. Прави клипа на "Losing My Religion" на REM, печели награди, окончателно си затвърждава мястото на изобретателен, драстичен и ловък автор на странни къси форми. Режисира пълнометражния "Клетката" (2000, с Дженифър Лопес) като компромис. Но "Йо-хо-хо" не му дава мира. "Говорех за този филм постоянно, той беше първият, който исках да направя... Веднага, щом се видях с пари, го купих и му държах правата, докато не видях възможност да го започна... Веднъж брат ми (Аджит Сингх, изпълнителният продуцент, б. а.) каза: "Или ще приказваме как ще направим филма на живота си до края на живота си, или ще се хванем и ще го направим." Хващат се. Тарсем търси детето за главната роля под дърво и камък с години, знае, че може да започне основната част от снимките само ако намери изключителен актьор. Заръчва да му го търсят из училища в Щатите, Европа, Индия. На въпроса защо е сменил момченцето от българския филм с момиче, казва, че така се получило – попаднали на румънчето Катинка.
Премиерата на "Йо-хо-хо", доколкото се разбира от Мрежата, е на 5 октомври 1981, а аз гледам "Падането" на 5 октомври 2007. И това е част от огромната емоция покрай този нежен недетски филм, направен страстно и без уговорки. Направен така, както винаги ни се е искало хубавите идеи да бъдат разгърнати – не само с хъс и добри подръчни средства, а тотално. От "Йо-хо-хо" е останал само скелетът, но и така носи прекрасно всичко останало.
Действието се развива през 20-те години на ХХ век в Лос Анджелис. Рой (Лий Пейс) е каскадьор, паднал при опит за скок от влак върху кон и парализиран от кръста надолу. Александрия (Катинка Унтару) е пухкаво, тромаво 5-годишно момиченце, паднало, докато бере портокали. Той е отчаян, тя е самотна. Вмъква се в стаята му случайно. "Връзката" им започва отдалеч, в началото тя се вре в ъгъла и недоверчиво отговаря оттам, в края е покатерена на леглото му, пъпли с ръчички по лицето му, плаче и му говори несвързани, изумителни думи на любов и отчаяние. Той започва да й разправя история с приказни герои. Тя едвам приказва на английски, но намира думи да му обясни коя е, какво си има в кутията със съкровища и какво няма в живота. Той вижда в разказа си начин да я прилъже да му донесе от стаята с лекарствата бутилчица с морфин, за да се убие. Тя изпада в онова тихо, безусловно обожание, на което са способни само децата и мистиците. Внезапно зависят един от друг по абсолютен начин. Той я обайва. Тя попива всяка сричка и зареяно гризе горния край на гипса си с беззъбата си детска уста. Част от очарованието на филма се дължи на практически документалните сцени с детето – състоянията й, дребните й жестове без явно значение за фабулата, които обаче изведнъж я правят триизмерна. Понякога Александрия не разбира Рой, понякога той – нея. Често задават си въпроси, които се разминават във въздуха без възможен отговор.
Момиченцето не иска пиратски истории, нито боеве. Иска главните герои да пътуват и да оцеляват. Те са петима, всеки от тях е загубил нещо или някого по вина на губернатора Омразен и до един са се зарекли да отмъстят: Черният бандит, маскиран романтичен герой, е загубил своя брат близнак; италианският динамитчия Луиджи – работата и престижа си; бившият роб, чернокожият Ота Бенга – цялото си семейство; индиецът – красивата си съпруга; Чарлз Дарвин (придружен от маймунка, която му подсказва мъдри мисли за естествоизпитателския дневник) – животът на най-ценната си пеперуда. (Защо точно Дарвин е единственият персонаж, зает от реалността? "Защото е личният ми герой, това е", казва Тарсем.) По пътя към владенията на лошия петимата срещат и мистика, който живее в корубата на дърво и твърди, че е пълен с птици... Мистикът е в центъра на две от най-разтърсващите сцени във фантастичната нишка – моментът, когато кожата на тялото му се превръща в карта за пътешествието на героите под ритъма на балийския качак и този, в който го убиват, а птиците се разхвърчават от устата му. Измислените от Рой герои до края остават само щрихирани и това е друго от достойнствата на "Падането": фигурите им са условни, попълват се ту от мъжа, ту от момичето, лашкат се между двамата, но така или иначе са само инструмент във взаимното им очароване. А то е користно и от двете страни, и именно с това трогателно. Той се опитва да се самоубие, тя изобщо не схваща, той гълта ситните хапчета, тя услужливо му подава едно, паднало в гънките на одеялото.
Болницата на Тарсем е жестока, хората му са крехки и смъртни, при възможност пошли и неприятни, при друга – добри и щедри. Картините от фантастичната сюжетна линия са смайващи, снимани в 28 страни в течение на 5 години с разточителност от 1001 нощ: с изключение на болницата, нищичко тук не е студийна възстановка, син екран не е ползван, всичко е заснето така, както би могло да бъде заснето и преди сто години. Костюмите са дело на Еико Ишиока, дизайнерка на облеклата в прочутия с ексцентричността си канадски цирк Cirque de Soleil и носителка на "Оскар" за облеклата в "Дракула" на Франсис Форд Копола (1992). Според Тарсем това визуално пиршество има съвсем ясна причина: "Колкото си по-беден В Индия, толкова по-ярко се обличаш. Отчаянието е шарено..."
"18 години събирах сцени и някои използвах в рекламите си. Същото важи и за Седмата симфония на Бетовен, с която се открива филмът..." На срещата с журналистите и публиката Тарсем говори за вкусовете си, стратегиите, проектите, за сайта на "Падането", който трябва да се появи всеки момент. Широко образован, ироничен, свободен. "Един от любимите ми филми, казва, е "La jetée" на Крис Маркер". Други са "Евангелие от Матея" на Пазолини или неописуемите творби на чудака Алехандро Ходоровски (миналогодишният носител на "Машина на времето" в Ситджес). Оригиналната му идея за "Падането" била много по-мрачна, но трудната работа със свръхчувствителното дете го извело в различна посока. Синият град от приказното повествование в действителност е брахманско селище, в което е разрешено къщите да се боядисват само в синьо. Заради всеобщата бедност обаче стените не са виждали боя от десетилетия и са добили всякакви несини оттенъци. Три месеца преди снимките Тарсем предлага на който иска да си освежи фасадата, да го направи за негова сметка – триковете в "Падането" са от такъв сорт. И друг: по филма работят 30 човека, от първия до последния на еднакъв режим – работното време, заплащането и отношението са еднакви за всички от осветителя през актьора до монтажиста. "Нямате представа колко всеотдайни стават, като ги поставиш при такива условия." Разказва и как ги мами по равно, смее се: три месеца и половина целия екип вярвал, че Лий Пейс действително не може да ходи, вживели се по-добре. Дългата подготовка на "Падането" не го е изморила: "Повечето режисьори мразят снимането и обичат монтажа, при мен е обратното. Снимам 300 дни в годината..." Сега работи над нови два филма, единият – "уестърн в стил "Терминатор".
Усещането е странно. Много пъти, когато гледаш филм, си казваш: "Ех, ако еди какво си беше другояче, това можеше да бъде голяма работа. Ако актьорите се бяха раздали повече, ако камерата не беше една и купена на втора ръка, ако режисьорът беше имал средства да излезе от хола си и да снима наедро..." Е, тук случаят е съвсем различен: "Падането" е точно това, което може да бъде. Надезиково, наджанрово, надрасово. Забавното е, че тъкмо неговата пищност се увижда на някои критици – самият факт, че имат насреща си скъп и зрелищен филм предизвиква у половината неволни гнусливи реакции. След минаването на "Падането" през фестивала в Торонто, "Варайъти" излезе с настървена рецензия, в която го определяше като мегаломански проект на автора си без друг адресат, освен самата му суета, "инфантилен за възрастните и жесток и претенциозен за децата". В Берлин обаче Тарсем спечели Стъклена мечка на младежкото жури за най-добър игрален филм, а в Ситджес беше посрещнат с възторг и взе големия приз. "На хората им е трудно да харесат филм, който не могат да препоръчат на приятелите заради приликата с друг, казва Тарсем. Жанрът на "Падането" ли? Хайде, да речем – мистично пътешествие. Ако ме питате за кого е предназначен обаче, отговорът ми е – за всички."
Приятелчета от 3о4о ми го предложиха. Гледайте го! Една истинска приказка. :) Ако сте гледали "Йо-хо-хо" или "Англиският пациент" и филмите са ви харесали... гледайте го! :) Вашият филм е! :)
Было время, был я беден, И копейке лишней рад... На еду хватало меди Только-только, в аккурат. Было время, был я весел, Без причины, просто так... Износилось столько кресел При вокзалах в городах -
Ночь яблоком стучит в окно, А в округе теряется птицы крик... Знаю, знаю, знаю одно - Был душой я молод, а теперь старик Было время, я при деле, Остальное - трын трава... Вот и годы отсвистели, Отрезвела голова.. Сад шумит, я выйду к саду, Я к деревьям до поры, Ощутить щекой усладу, Холодок сырой коры ............
Идея си нямам що толкова остарях напоследък. Всъщност не, имам.
Странно...как се намират хората. По пътища неведоми и през терзията на времето. За едни все още непознати, но близки по душевност хора. :)
Живи и здрави да сте и малчуганите и вие. :) Щото и ние сме едни дечица във всичко дето правиме... Все някога ще успеем да си стиснем ръцете! :)))) И тук да кажа "Наздраве момчета!" :)
Голямата война на малкият човек! Дълго го търсех този филм. Е, намерих го! :) В края на втората световна война, немска подводница торпилира и потапя британски търговски кораб до крайбрежието на Венецуелската джунгла. В разрез с всякакви военни правила, немския капитан започва стрелба по беззащитните моряци във водата и ги избива по най-жесток начин. Единственият оцелял от целия екипаж е ирландеца Мърфи, който се добира до брега и там го намира и спасява френския инженер Луис. Там той започва да крои собственото си отмъщение...Започва Войната на Мърфи.
Трубят рога: скорей, скорей!- И копошится свита. Душа у ловчих без затей, Из жил воловьих свита.
Ну и забава у людей - Убить двух белых лебедей! И стрелы ввысь помчались... У лучников наметан глаз,- А эти лебеди как раз Сегодня повстречались.
Она жила под солнцем - там, Где синих звезд без счета, Куда под силу лебедям Высокого полета.
Ты воспари - крыла раскинь - В густую трепетную синь. Скользи по божьим склонам,- В такую высь, куда и впредь Возможно будет долететь Лишь ангелам и стонам.
Но он и там ее настиг - И счастлив миг единый,- Но может, был тот яркий миг Их песней лебединой...
Двум белым ангелам сродни, К земле направились они - Опасная повадка! Из-за кустов, как из-за стен, Следят охотники за тем, Чтоб счастье было кратко.
Вот утирают пот со лба Виновники паденья: Сбылась последняя мольба - "Остановись, мгновенье!"
Так пелся вечный этот стих В пик лебединой песне их - Счастливцев одночасья: Они упали вниз вдвоем, Так и оставшись на седьмом, На высшем небе счастья.
:) А есента си дойде... Парк, пицария, рожден ден, ...
Бе..тъжно и същевременно щастливо време настана.... Последният месец ни за щерката, ни за мен си имам време. Върнаха се едни стари времена с много бачкане. /п.п. Кинтите ги нема :D)) /. А след Есента иде Зима. :) "Да доживеем до понеделник"!
Now when you climb into your bed tonight. And when you lock and bolt the door. Just think of those, out in the cold and dark, 'cause there's not enough love to go round.
And sympathy is what we need my friend, and sympathy is what we need. And sympathy is what we need my friend, 'cause there's not enough love to go `round, no there's not enough love to go round.
Now half the world, hates the other half. And half the world, has all the food And half the world, lies down and cries "We starve", 'cause there's not enough love to go round.
And sympathy is what we need my friend, and sympathy is what we need. And sympathy is what we need my friend, 'cause there's not enough love to go round, no there's not enough love to go round.
И малко видео от акробатичният комплекс от ЕЛЕКТРОКУПА 2009. Издуха ме вятъра на фигурите "Шапка" и "Хоризонтална осморка", но важното бе участието. :)) Бе то и мен от земята ме издуха..., кво ли остава за 300 и кусур грамовото самолеДче.. :D)))
Дебел пуловер, кожено яке, шушляково яке, шапооо да ми пази оплешивялата кратуна от вятъра и цайси против насълзяващият вятър. Обаче с ръкавици се не кара...та пръстите замръзнали треперят. Ейййй....дойде си зимата. :((( Е го, дойде си и "зимното часово разпределение" и след 2 дни в 16.30 вече ще е тъмница... Ще събираме от закуските кинти, да си купим зала за полети! :D)) Мамка му и прасе! На свински жокеи ни обърна.
:D)))) Кучи студ, отвратителен вятър и дъжд... Добре, че си бях облякъл под пуловера, коженото яке и второто яке жълтата фанелка със слънце на гърба... та дъжда спря. Но понеже категорично отказах да свалям каквото и да е от изброеното, слънце така и не се появи. :D)))
Цъкайте връз снимките. Докато чаках слънцето да ме последва... /или поне дъжда да си отиде/ Чертая на капките дъжд на капака на колата "хоризонталната осморка", която Дандо вчера ни пусна на клип. А Дандо е момък, който преди 2 години започна при мен да се учи. :) Сега със светлинни години е надминал учителя си и ни обра първите места в клас акробати. :D))) Младежите "строени за инструктаж" :D)))
Всъщност...винаги клиповете говорят много повече от снимките! :) Енджой!
На предпоследният кадър е Георги Миров, за поредна година шампион в клас F5B. /София, Пловдив, Плевен, Дупница, Варна, ...не можах да ги изброя всичките... :)) /
утре времето да е ...поне като днешното. Че тоя дъжд ще ни провали всички планове и вместо да тигелим из небето, ще пушим тъжно по колите на завет и на сухо. Стига да можем да се доберем навътре в ливадата.. :D)) А ето от днес: Як-54 акробат
Иванчо...в час по литература. -Искам да засегна още няколко поети и писатели.. Даскалицата: Няма нужда! Ти ги "засегна" достатъчно...
;) Един мъж, който ми е в топ листата :) Независимо от "недостатъка" си :) /п.п. Облакова! Забележи, че и той не се е бръснал...ма не му пречи да е фейвърит таск оф дъ .." :)))) Нито да е прилично готин и желан. Всички сме неидеални. 3-дневната брада е най-малкото. :) И нищо от това не ни прави по-малко готини. Понякога дори само това ни е чара. :) /еле па Я, дет с друго не мога да се похваля... :D)) / Con te partirò...
:) Отново в превод на прекрасното момиче vyara от 3о4о.
Уникалната Лара Фабиян.
Болен съм
Вече не спя. И да пуша престанах. Без минало даже вече останал съм. Мръсен и грозен се чувствам без теб, като сираче от мрачното гето.
Не искам аз в този живот да се връщам. Когато си тръгнеш от мене, той свършва. И нямам живот и леглото ми също мигом във гаров перон се превръща.
Болен съм, болен, както когато излизаше майка ми, щом падне здрача. Нейде в нощта, къде без да знам и ме оставяше отчаян и сам.
Болен съм, болен и вече не зная кога ли ще дойдеш при мене накрая. И после къде ли пак ще заминеш. Така ти постъпваш със мен от години.
Като за зъбер, като за грях във теб съм се вкопчил и ме е страх. И уморен съм, и изтощен на щастлив да се правя ден подир ден.
И всяка нощ чаша след чаша обръщам. На всяко уиски вкусът все е същият. Където да ида, там винаги ти си. И всички посоки със теб са надписани.
Болен съм, болен. Кръвта си преливам в твоето тяло, да бъде то живо. И като мъртва птица се чувствам, когато заспиваш дълбоко в съня си.
Болен съм, болен, ти всичко отне ми, красивите песни и чудни поеми. Без думи останал съм вече за песни, а имах талант преди да те срещна.
Любовта ме убива, и вече го зная, със себе си сам ще умра аз накрая. Като болно дете, своя глас все ще слушам до радио тъжно сам ще се сгуша.
Болен съм, болен, както когато излизаше майка ми, щом падне здрача. Нейде в нощта, къде без да знам и ме оставяше отчаян и сам.
Така е, аз болен съм, болен, отне ми всичките песни и всички поеми. Сърцето ми болно у мене се свива стиснато силно в прегради горчиви.
Je suis malade Je ne rêve plus je ne fume plus Je n'ai même plus d'histoire Je suis sale sans toi je suis laid sans toi Je suis comme un orphelin dans un dortoir
Je n'ai plus envie de vivre ma vie Ma vie cesse quand tu pars Je n'ai plus de vie et même mon lit Se transforme en quai de gare Quand tu t'en vas
Je suis malade complètement malade Comme quand ma mère sortait le soir Et qu'elle me laissait seul avec mon désespoir
Je suis malade parfaitement malade T'arrives on ne sait jamais quand Tu repars on ne sait jamais où Et ça va faire bientôt deux ans Que tu t'en fous
Comme à un rocher comme à un péché Je suis accroché à toi Je suis fatigué je suis épuisé De faire semblant d'être heureux quand ils sont là
Je bois toutes les nuits mais tous les whiskies Pour moi ont le même goût Et tous les bateaux portent ton drapeau Je ne sais plus où aller tu es partout
Je suis malade complètement malade Je verse mon sang dans ton corps Et je suis comme un oiseau mort quand toi tu dors
Je suis malade parfaitement malade Tu m'as privé de tous mes chants Tu m'as vidé de tous mes mots Pourtant moi j'avais du talent avant ta peau
Cet amour me tue et si ça continue Je crèverai seul avec moi Près de ma radio comme un gosse idiot Écoutant ma propre voix qui chantera
Je suis malade complètement malade Comme quand ma mère sortait le soir Et qu'elle me laissait seul avec mon désespoir
Je suis malade c'est ça je suis malade Tu m'as privé de tous mes chants Tu m'as vidé de tous mes mots Et j'ai le cœur complètement malade Cerné de barricades t'entends je suis malade
Новото попълнение. Само да спре дъжда и вятъра... /то от утре дават студ да ни залее/ ама и на студ се държи, стига времето да става за полети. Че ме сърбят ръцете да го поразходя из небето. Иначе...предишната му версия си лети. Ама..както са казали хората "красивите самолети не летят". ;) Та...искам да се уверя, че бъркат. :D))
Вчера яко се "оцветихме" в моделарският гараж, след подновяването на ескадрилите за състезанието на 17-ти 18-ти /след "терапията" поне вирусите си отидоха от нежното ми тяло :D)) /. Подготовка тече яко. Днес полети в кв. "Левски-Г", но аз...след като огладнях и си направих палачинки в 6 сутринта...спах до 5 следобед. :D))) И ...са ми спретнали дроид заместник! :D))) Ситуиран в неформалният "Център за управление на полетите" :))) А клипчето е от вчера, докато духаше бесен вятър на малката полянка пред гаража.
Нали писах за усмивката.. :) Но докато търсех линк за филма "Серендипити", попаднах на това чудо. Изгледайте го! После ако искате се върнете и прочетете предишното...
Как да го не обичаш това нежно същество с огън в косите?! :) Без 56 чифта обувки /и съответните чанти към тях/, без "ти днес къде беше?", "а девойки имаше ли?", само: "нали ние двамата сме важните!", без гримове и макиажи, без искуствени ноГти лепнати, естествена, мъничка, ранима, просто обичаща. :) Която няма как да оставиш далече от прегръдките си! :) Питахте, кво му трябва на човек... Е не е онази реклама на бирата дет.. "и една красива жена". Трябва му бира /по възможност с мента/, здравословна /по възможност вкусна/ храна, приятели /може и рошави/, може и не чак толкова рошави (цъкайте връз снимките) хоби и... някой дето да го обича! :) Ама така...истински! :) И да му праща клипове като:
За участие в НАЦИОНАЛНО СЪСТЕЗАНИЕ ”ЕЛЕКТРО КУПА 2009” радиоуправляеми електроавиомодели, 17 - 18.10.2009 год., гр. СОФИЯ.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Имам удоволствието да Ви поканя за участие в НАЦИОНАЛНО СЪСТЕЗАНИЕ ПО АВИОМОДЕЛИЗЪМ “ЕЛЕКТРО КУПА 2009”, което ще се проведе на 17 и 18.10.2009 год. в гр. СОФИЯ. Стартовете ще се проведат на ливада близо до с. Мрамор, GPS координати N 42.7728, E 23.2660. Ливадата е с размери 800 Х 500 метра и до нея се стига по пътя за гр. Лом, след кв. Надежда с отклонение за с. Мрамор. Пресича се околовръстното и на 700 м (по пътя за с. Мрамор)., срещу червена нова сграда в ляво е отбивката към ливадата. Ливадата е окосена и е много подходяща за свободнолетящи авиомодели, RC-планери и електро. Нощувка е осигурена в Мотел „ЮБИМ”(по пътя за Божурище, Калотина) на 15 мин.от ливадата. Цена на нощувката е 18 лева на легло (50% намаление специално за нас). Мотелът е нов и предлага много добри условия. Моля правете резервации на тел. 02/824 19 90 или 02/824 1991. Програма... http://http://rc-bulgaria.com/index.php?action=dlattach;topic=797.0;attach=9758
VІ. ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОГРАМА:
17.10.2009 год. - СЪБОТА
09.30 - 10.00 І задача F3K. 10.00 – 11.00І полет F5Bul. 11.30 – 12.00 ІІ задача F3K. 12.00 – 13.00 ІІ полет F5Bul. 13.00 – 13.30 ІІІ задача F3K. 13.30 – 14.30 ІIІ полет F5Bul. 14.30 – 15.00 ІV задача F3K. 15.00 – 16.00ІVполетF5Bul. 16.00 – 16.30 ІV задача F3K. 16.30 – 17.30 V полет F5Bul. 17.30 – 18.30 V и VІ задача F3K.
18.10.2009 год. - НЕДЕЛЯ
09.00 – 10.30 І кръг с “Депронки - комбат”. 10.30 – 11.30І полет F5B. 11.30 – 12.00 І полет с “Депронки - акро”. 12.00 – 13.00 ІІ полет F5B. 13.00 – 13.30 ІІ кръг с “Депронки - комбат”. 13.30 – 14.30 ІІІ полет F5B. 14.30 – 15.00 ІІ полет с “Депронки - акро”. 15.00 – 16.00 ІV полет F5B. 16.00 - 16.30 Финал с “Депронки - комбат”. 16.30 – 17.30 V полет F5B.
18.00 – Награждаване на победителите и закриване на турнира.
С цел подобряване на организацията на състезанието, моля правете заявки на телефон: 0896 658 990 – ВАЛЕНТИН БРАТКОВ. Организаторът не поема ангажимент за нощувка на състезатели, които не са заявили предварително, че ще нощуват в мотела.
ПРАВИЛА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪСТЕЗАНИЕ В КЛАС „ДЕПРОНКИ-АКРО”
1.Технически норми: ·Максимална разпереност 1050 мм. ·Максимално тегло 1000 гр. ·Задължително електрически двигател.
2.Комплекс от маньоври: ·Излитане ·Полет по права ·Фигура „Л” ·Лупинг ·Шапка ·Хоризонтална осморка с полутоно в средата ·Тоно ·Раверсман ·Приземяване
Правилата за „ДЕПРОНКИ-КОМБАТ” ще уточним на место. __________________ Николай Пейчев - BG0215; BG35 Пловдив, 0888547385; weldtronic@abv.bg skype: nick.peichev Ако Вие чувствате че всичко е под контрол, значи че още не сте набрали скорост......... МОЛЯ, за допълнителна информация ползувайте телефон: 0896 658 990 - Валентин Братков. БЛАГОДАРЯ ВИ!"
И ние благодарим на Вальо! :) Даже и се подготвяме вече съвсем сериозно. ;) Макар и самолетите ни, построени със съвременни технологии от строително-изолационни материали и малко цветни или безцветни лепенки да са само в клас "Шоу" в неделя. :) Просто взеха да ни вземат насериозно! :)
"Количествените натрупвания, водят до качествени промени!" ;)
По околовръстното, пресичайки кръстовището с "Ломско шосе" и караулката на КАТ, след около 6-700 метра има една червена нова сграда. Та след нея е пътя /чернозем/ на около 50-ина метра с ляв завой ако идвате от Люлин по околоМръсния с посока север, водещ до заветното място. Що ли го казвам.. :D))
"200- годишният ЧОВЕК" Защо прехвърляме по филмите, на роботите човешкото у човеците?! Тежка тегоба.. Да чувстваш, да обичаш, да си съпричастен, да се разбираш, да не си идеален, да правиш грешки, да...има с кого да си поприказваш?! Свършиха ли човеците?!
"Един и същи огън и изгаря, и мрака прогонва!" Л. Д`Винчи
Уникално красиви филми за най-човешкото в нас!
Както и "Short Circuit" /"Късо съединение" 1 и 2/. Все за роботи..
Явно нас ни няма.. или все по-рядко се срещаме. ;((
Даа.., знам. "Туиин Пийкс". Култова реплика. Само дето околните знаят ли какви са всъщност совите!? Не, нали! :) "Совите са нощни птици, което ги прави почти невидими за хората. Денем те се прикриват толкова добре, че е почти невъзможно да бъдат открити, а нощем е трудно да се забележат, защото са безшумни летци. Крилете са покрити с гъсти и стегнати пера, които намаляват триенето. Совите са безобидни и безпомощни. Опасни са единствено за жертвите им- мишевидни гризачи, земеровки, дребни птици, насекоми." И все пак те определено не са такива, каквито са... Дали пък не знаят какво се случва и денем и нощем. Именно заради това, което са?! Иди ги разбери.. :D)) Дееби и совите.. :D))
Е те това е...тъкмо сина изкласи и е ся щерката е в 1-ви клас. :D Само още 100-ина години огън остана. И понеже за училище заговорих, те:
"Как наричаме гума,която използваме 10 години? - Goodyear! A kak наричаме 365 гуми,използвани за една година? - Very good year!"
Ясно е, там.. в даскалото се учат и всякви други неща, освен традиционното образУвание. Аз поне не успях да пропуша там навремето.. :D))) И секса, и пиенЬето и цигарите... Гледах по двора днес докато посрещаха малчуганите и другите по-големите. Бяхме 3-4 родители от цялата тълпа, които излязаха да пушат извън рамките на двора /некви 15 метра до вратата/ докато тече официалната част на празненството с речи, попско пеене, водосвет и т.н. салтанати. Знам. Въпреки, че не научих цигарите нито в училището, нито в казармата, явно са ме "модулирали" навремето да изпитвам уважение към тази институция. Може би още повече, че детето ми има неговия си първи ден в училището. И не бих се "изсрал" в пясъка дето ще си играе. И докато пушех облегнат на перилата до улицата се замислих... Ми аз и в двора на детската градина не палех цигара, изчаквах да изляза извън оградата въпреки, че първата цигара сутрин е на-сладката. Въпреки, че кво..?! Двор, въздух.. дори не е обществена сграда, а двор. Та се замислих за стотиците фасове, които чистачките ще сметат следобеда от двора /не, че утре децата няма да изпушат и изхвърлят същата бройка пак там/. Само че, как да имат уважение към тази институция, като гледат как ние родителите им нямаме такова?! Или...даскалите са длъжни да вземат и нашите роли във възпитанието?! Не, че ще се спрат да пушат. Не затова ми е мисълта. Същото е и при пешеходните пътеки и войната по пътищата, същото е и със законите и отношението на държавата към теб и твоето към държавата, същото е и с отношенията между хората въобще. Е..от кой да го научат тия нашите бъдещи?! Не ли от нас първо?!
;( Отново изпращам приятелче далеч от мен. Знам, не е завинаги, но.. със сигурност задълго. "Всяка раздяла си е една малка смърт". Някъде в нас. Няколко радости, няколко тъжнотии.. Нещата от живота за 1 ден. :) Щерката беше по обяд на конкурс на стълбите на Народния театър. За малки "миски". Знам, че е твърде глупаво начинание, а и организацията куцаше яко. Абе.. "женски глупости" :) Но понеже сме в "принцесният си период", се сдобихме с лента : "Малка Мис фотогеничност". Е да...прилича на майка си външно, не очаквайте от мен някаква красота да е взела. :D)) Всъщност май много повече се зарадва, на моето присъствие там и на подаръка от онази заминаваща за дълто зад граница девойка, отколкото на лентата с надпис. Колко му трябва на човек... Пък и бяхме една камара народ: сина и проектоснахата, братО с племенницата, ученическата ми любов, бившата... /не ме позна ... мина кат фурия покрай мен и седна през 1 стол. Чак като запалих цигара погледна и ме видя :D)) / После, бегом към Елин Пелин за да почета вуйчо ми, който на близо 50-тина години си взе момиченце на 5 месеца от дом за деца. Малка Мария. :) Набързо, колкото да ми видят очите... но все пак се появих. :) И е те таз тъжната работа. С изпращането на мило другарче. Утре лети рано сутринта със сина и. Поне успях да и кажа "довиждане". Дано не е "сбогом". И се сетих за една песен. Все седи в друг текст и аранжимент отдясно на блога.
БИХ ИСКАЛ ДА СИ ТУК
Значи мислиш си, че знаеш що е рай и що е ад? Що е болка? Що е синева? А можеш ли да различиш зелените поля От мъртвите железни релси? Усмивката от лицемерната лъжа? Можеш ли наистина?
Накараха ли те да замениш героите си с привидения? Гора за топла пепел? Сух въздух срещу хладен бриз? Промяната срещу студеното удобство? И дали си разменила днес Във войната дребна роличка Срещу главна роля във кафез?
Как бих искал, бих искал ти да си тук. Душите, вече изгубени, все се въртят Досущ като риби в прозрачния съд. Години, години и вече без сили Същата стара земя прекосили Какво сме открили? Същия стария страх. Нито звук. Бих искал да си тук.
(Пламен Марков)
Наздраве! А днес ме чакат моделарчетата на летище "Черногорово". Даже и ми се карат що не съм отишъл. Ми ще ида бре. :) Туморооуу. :P
:) Един уникално добър филм и за нас и за другите. За симбиозата, не за асимилацията и войнстващият конфронтизъм. Също и за Хората, дръзнали да премислят с главите си, не с униформените си каски. Свят на обич и хармония... Без нас. Или и с нас, ама без каските...
Влюбих се и аз в тези огромни зелени очи. :))))
Ако не сте гледали тази анимация, изтеглете си я! :) За романтиците от моята кръвна група определено си заслужава!
Имам си гости. И ме ..замислиха по едно време с коментарите си. Ами че приятелите и познатите /а и бившото ми семейство/ все ме виждат в такива лежерни моменти, отдадени на пиене, хапване, смях и шегички... В тяхните очи следва да съм еб@си и пройдохата... :D)) Щот в "работно" състояние ме виждат само колегите... И обикновено коментара е "абе ти живот си живееш!" :) Да, така е. :) Живот си живея...в редките дни, когато успявам да изкрънкам /от себе си/ отпуска. :) И всъщност, искам точно в такива моменти да ме виждат приятелите и близките , а и аз да виждам тях! :)))))) И за Любовта говорихме. И тя наистина върви ръка за ръка с лудостта. Ако почнеш да правиш глупости заради "оня/онази" специалната тръпка.. значи вече си улетял истински. Дори проваляйки си собствения или на другите живот и реда в него. Май по това се познава. :D)) Сумати житейски примери претеглих. Та..наистина искам приятелите ми да ме познават само в моментите, когато ги целувам и прегръщам или изслушвам, не в моментите, когато трябва да съм "суров професионалист". За тези моменти има други хора, дето следва да ги виждат. :) Когато страсти и чувства трябва да отстъпят пред хладнокръвната преценка на ситуацията, ясното съзнание, мигновенната реакция и правилната позиция на Sentinel, да предвидиш възможните щети и да ги сложиш на везната именно и точно в момента. И да направиш така, че най-лошите предвиждания да не успеят да се случат! :) За да стане света поне малко по-добър. Мразя тези моменти, но съм достатъчно разумен за да знам, че се случват и са неизбежност. И..всеки човек на този свят си има своята мисия. А именно те са предизвикателството към теб.. И са именно ТВОЕТО предизвикателство :) There is no spoon..! :)
Наздраве за Любовта и съпътстващата я лудост! :) Явно винаги ще са ръка за ръка... И дано в нея не се появявят "професионализъм", "хладен разум", "и теглилките..".. :) Просто щот няма да И отива. :))
Изпъпчих се! Като тинейджър пред компютър не виждал слънце. :)
Така и изгубих този рзказ с продължениeто.. :) И после след годините не ми се и дописваше. ........... За скъсаният рисуван с молив портрет по снимка на връщане след училище, за търчането по вятъра да се събират парчетата пред супермаркет "Тео" в Младост /май така се казваше впоследствие/ и после да се лепят на кадастрон.. (заради 1 реплика от приятелките и) и след секунди осъзнаване .. какво е направила и въпреки току що изказаното от приятелките и, и именно и ВЪПРЕКИ. :) Без да се притеснява. В отговор на невинен въпрос на същият този 1-класник дето помагаше за надписа "А кво стана с Deja?"
За елементарно простото /вече реално/ запознанство на кълбото катерушка пред блока и, когато извика след мен "ей! хубавецо!". За фланелката с "попската бяла яка", която носех точно тогава, и за пъпката излязла на брадата ми в най-неподходящият момент, която се опитвах да скрия зад железата на катерушката, за котката и, дето извеждаше на разходка в ефирна рокля пред блока /обожавам жени дето изглеждат като жени :) / , и за необикновенното и име Пролет! :)
Пъзел. :)
Припомнила си в тези няколко секунди сутрешният 15 метров надпис "Pepeliashke, I`m crazy Love urth you!", който до тогава дори и не знаех дали е изписан правилно с парче от гипсов панел, гепен от близкия строеж с онова първокласниче от блока.. /трябва си поддръжка и от тиловата служба ;) /. За пенсионерите от 2-рия етаж дето се провикнаха "Ей! кво правиш там!".. "Рисувам!" :) И после се зачетоха в надписа и се прибраха смеейки се прегърнати навътре... /явно са знаели англ./. За нейният портрет направен на компютърен модел писан на 2-ичен код на "Монитор" за Правец-82.
За правилният ми череп, наричан от мен в последствие "тиква", за който се притеснявах като е подстриган 0-номер. А всъщност се оказа..абе да го наречем красив. Такива разкази не ми се довършват. :) Нека ги оставим на въображението на читателя .. ;)
"Това беше едно от най-хубавите усещания в живота ми. Оставаха ми около 2-3 седмици до казармата. Чувствах се неизбежно обречен и колкото и да е чудно свободен. Като че ли исках да изживея последните мигове от живота си както трябва. Бях се предал на удоволствията. Заглеждах се по всяко момиче, покрай което преминавах и мислех, че това е последния ми шанс преди да го пропусна. Не беше пролет, но кой знае защо хормона ме беше ударил по всички части на тялото. Всяка моя фибра трептеше като първата струна на китара. Не ходех, а хвърчах. Такава свобода би чувствала само водородна молекула в безвъздушното пространство. Живееше ми се …хееййй! Малките приятелчета от блока, които редовно водех на кино /като по-голям поемах отговорността да ги заведа и върна в пълен порядък-то и тогава родителите си бяха заети както сега/ решиха, че е супер време за плуване. Току що бяха отворили новия плувен комплекс ”Червена звезда”, а “Мария-Луиза” си беше също толкова мръсна и населена както преди. Решихме, че това е повод да си топнеме дупетата в новата и чиста вода, пък и басейна беше доста по-близо до вкъщи-можеше да отидем и пеша без да се озъртаме по рейсовете за контроли /все пак тумба от дванайсетина деца изглеждаше като трудно удържима фортуна за малко по-големия батко/. Първото впечатление беше поразително. Никога не бях виждал кафяво тонирани стъклопакети с огледално покритие, в които светлосинята вода на кристално чистия басейн се отразяваше като в приказка. Бяхме попаднали в света на чудесата и пристъпвахме със зяпнали от удивление усти. Такава картина можеше да се види само в някои западни сериали от типа “Хотел Рай”, които се промъкнаха след време по екраните на социалистическата ни родина. Беше чудно лято с прекрасно слънце и малки бели кумулуси /вид облаци предвещаващи топло и хубаво време/, а ние деца. В същност групата беше доста разнородна от към 4 клас до към 7-ми и аз най-големия. Въпреки 17-те си години се чувствах не по-малко дете от тях. И щастливата усмивка се бе намъкнала трайно на физиономията ми. След няколко минути /докато се окопитиме/ определено взривихме басейна. Толкова радост в очите можеш да видиш само в детския поглед. Скачахме и плувахме на воля, а душите ни бяха изкочили от телата и правеха пируети от удоволствие около нас. Нямаше много хора, явно новината за басейна още не беше обходила малкото столичани останали през лятото в скучната София. Явно привличахме вниманието на присъстващите и леко по леко към нас се присъединиха още три момичета дошли да поплуват. След поредния си скок изплувах на 20-ина сантиметра от едното от тях. След като успях да прогоня водата от миглите си и да отворя широко очи видях нещо, което напълно съвпадаше с картината наоколо. Прекрасно мило, леко триъгълно бяло личице с меки черти, красиво оформени устни и тъмнокафява къса косичка, очертаваща като прекрасна рамка това ангелско видение. Беше малко изненадана от внезапното ми появяване, но когато очите ни се срешнаха, на лицето и изгря най-милата усмивка, която бях виждал напоследък през живота си. Щях да потъна на място. Бях поразен от красотата на двадесет сантиметра от очите ми и не знаех какво да правя. Бях забравил да плувам, бях забравил да мисля, бях забравил да дишам.. Окопитих се чак когато водата заля зяпналата ми уста и започна да пълни ноздрите и ушите ми. Явно сработи инстинкта за самосъхранение, всичко друго в мен се беше предало. Около тялото ми се образуваха къси малки вълнички от бясно тупкащото ми сърце. За по-голяма безопасност се върнах до края на басейна и хванат за каменното перило наблюдавах красивото създание. Интересът ми беше повече от очеваден и двете и приятелки весело зашушукаха. Боже мой, исках да изляза и да направя скок от 10-те метра. Дори да се пльоснех по корем, пак щях да се чувствам щастлив. ......"
И е в такива моменти ми се ще да викам: I want you so bad, Honey, I want you. :)
Чудно ли Ви е защо съм се изпъпчил?! :) На мен вече не.. :D))
Лошо! :((( Пълният текст тук: http://novini.dir.bg/2009/08/30/news4995771.html
Последната година се говори, за сваляне от полети на любимата ми машина Су-27. Това е поредният камък в градината на ползвателите и конструкторите. Предишните са от пилотски грешки при изпълнение на екстремни фигури и при тренировки за аерошоута или на самите аерошоута. Там е наистина напрегнато и всички дават максимума от себе си. Но ..а помислете си как се разминават 2 машини летящи 1 към друга с обща скорост 2 000 км/ч. То по пътищата с 200 се не разминават и стават мелета.... А кво ли в небето и на 10 м. един от друг /или и по-малко/. Тоя сега..пак почти същото- птица в заборните устройства на двигателя. Ми...тях от птици няма как да предпазиш. За птиците е отговорен наземният персонал на летището с "птицегоните". Една гарга при тия скорости и нейното тегло е способна да намачка кабината и да влезе до "ба ли го" докъде.. А какво ли остава като се намуши в прецизната турбина. Ама там решетки няма как да се сложат.. а и решетката...ще е същата макина, просто преди да се сготви птицата, ще е резната на "гатер банцинг". Затова по летищата...има те такива "птицегони". Пилотските "грешки" оставяме настрана. Щот...не са грешки. Винаги има количество отклонение около 0-та. Което се взима впредвид. И хората знаят какво рискуват. Еле пък с машина като тази, с която можеш да танцуваш из небето. Машината...е уникална. Е, вярно вече има и доста по-добри, но тази е ..възможно най-невероятният самолет за времето на констуирането си и признавам си..."моя слабост". :)
;) спохождано от "лайно зелено" като определение, след заповедната форма на глагола. :D))) На Жу се посвещава, че и тя се е сдухала напоследък! Па и на Сия. Щот и тя залита нанякъде дет не требе. :) Та "Sail Away" има и доста по-мил аранжимент на Дейвид Грей, който направо обожавам. :) И съвсем не означава "плувай", а..."ела да плуваме заедно" ;) Нета е гола вОда тия дни въпреки, че не е валяло. Чак сега успях да вляза и да си довърша писанията.. Провайдераси! Хвани единя, удари другия. :D))
Имам работа, която върви. Винаги като ми потрябват кинти се появявят отнякъде /дори не съм си и представял мястото (chuckle), но се появяват само и само да ми стигнат! Намерих си след 2 години търпение момичето, което е "моето момиче" :) Бе доста търпение си трябваше. И още ако трябва.. Вярно, още не сме съвсем заедно физикално...но сме заедно всеки ден на едно друго ниво. Нека го наречем ментално. С децата се обичаме и комуникираме, приятелите ми са същите... независимо дали имам кинти или не :) Е това е важното! Затова се радвам на всяко хубаво нещо, което се случва на близките ми по душица хора 8-) И се кося заедно с тях, на проблемите им дето си мислят, че имат. Мислят си ..ама аз знам, че им тежат съвсем в материален дух. И колкото повече мислят за тях, толкова повече си ги привикват. Майтапят се често другарчетата, че чертая по салфетките из кръчмите графики на природните закони. :) Ми...инженерче съм, обичам графично да са представени теориите. :D))) Дето се вика: предмет, изложение, обосновка, заключение. В литературата май не беше баш така..ма не ми се връща в 7-ми клас. ;) Та..мислете си за положителните неща приятелчета! За това, което искате да Ви се случи, а не за евентуалните "миссъндърстендинги" или разминавания. Или цели дизастъри в личен план. :) Нямате нужда от това! Ако мога бих забранил на майките да се притесняват за това, което може да се случи на децата им. Знам..и аз съм такъв кат сме с щерката в парка. Докато майките пият кафета и си бъбрят, аз се въртя на пейката следейки къде са децата.. А те се бъзикат помежду си "споко, Deja гледа.." :D)) Кат пеленгатор съм. Знам..и аз се притеснявам и понякога успявам да си "извикам" и проблема щото си го представям твърде материално. И понеже туканка те е у блога може да се дават съвети, без потвърждение на теорията /нали се разбрахме, че от български език и литература не разбирам, еле па от конструкция на съжденията/, се пъна да поучавам на същото дет и мен ме мори :) При мен обаче незнайно защо, успява и да се случи. ;)о
Бях за 2 дни при моето си македонче. Колко е хубаво да обичаш някого, който също те обича. А сега ми е носталгично и единственото дето ме разсейва е бачкането, което трябва да компенсирам за двата дни размазване от кеф. Е, и малко мръвки с лучец в тавичка дет си спретнах през почивките за по цигара..
/датата естествено не съм я настроил на камерата- класически мързел/ А в нашем городе холодно... Мразя да съм далече!
