Stars shining bright above you, Night breezes seem to whisper, "I love you"; Birds singin' in the sycamore tree; Dream a little dream of me...
Say "nighty-night" and kiss me, Just hold me tight and tell me you'll miss me; While I'm alone and blue as can be, Dream a little dream of me...
Stars fading, but I linger on, dear, Still craving your kiss; I'm longing to linger til dawn, dear, Just saying this:
Sweet dreams til sun beams find you, Sweet dreams that leave our worries behind you; But in your dreams, whatever they be, Dream a little dream of me
Stars fading, but I linger on, dear, Still craving your kiss; I'm longing to linger til dawn dear, Just saying this:
Sweet dreams til sun beams find you, Sweet dreams that leave our worries far behind you; But in your dreams, whatever they be, Dream a little dream of me
Припомни ми едно другарче от 3о4о за тези забравени моменти. Писма в плик
"Такива получавам само от монополистите. Напоследък и с "весела Коледа"..и вътре сметките. :D)) А мерси от такива "честитки" Laughting"
Да де...знам, че пак /или отново се шегувах/. Не е така. Обичам хартията. След 5 години казарма /нали бях във военен институт/ с много време за губене и липса на днешните комуникации, бях изписал тонове писма. И получавах тонове. ВКР-тата с интерес ги четяха...ама и те се умориха по едно време. :D Занесох си вкъщи 3 найлонови плика. Препълнени. От онези дето искаш да си ги запазиш и някой ден да отвориш и да докоснеш хартията. И да докоснеш отново човека, с когото това къшче целулоза те е свързал по някакъв вълшебен начин. Бяха интересни времена. Много от момчетата бяха дошли от селата, нямаха нито езика, нито изразните средства. А всеки от тях искаше поне за празниците да каже някак си малко по-особено това, което чувства към девойката дето е оставил някъде си там да го чака. Е така прописах... Заживявах в душите на колегите ми по живот и стая. Защото бяха близко до мен и ги познавах от корен. И знаех кой какво и как го мисли. Просто не можеха да изразяват в писмен вид. Sad Или в устен.. Спичаха се. Не, момчетата не си говорим за жени, похождения, "бройки"... както си мислят обикновено жените. Когато заговорим... говорим за именно това дето е дълбоко, дълбоко навътре. Нещото в което няма нищо сексуално. Само дето е трудно да го изкажем или дори напишем пред "противниковия" пол. Smile Май от тогава ми е и тази откровенност, когато говоря за нещата. Научих се да говоря откровенно от името на другите, а след това и от свое име. Защото видях къде са и моите грешки. Аз също като тях не можех... Нищо че..изразните средства... После се научих да рисувам. Портрети с молив. От мъничките снимки, които носеха в оня левия джоб на куртката без копче, а те никога не изпадаха от там за да се загубят. Подарък за рожденните дни. Малък, нищо не струващ, но явно много ценен. Така и не разбрах колко от момичетата са си ги сложили в рамка на стената. То и мойта бившата чак след 15-ина години търкаляне на кадастрона из прашасалите ъгли реши да го запази. Но да се върнем на писмата. Един ден в изблик на някаква ярост, бившата взела и изсипала писмата в огъня...и добре се сгряла на спомените ми. Яд или болезнена ревност.. Сега са ми останали някъде около 700 по чудо спасили се в забравен плик заедно с "дневниците" от тогава. Интернета и блоговете са всъщност само продължение на това желание да споделиш с приятелите какво... Може би е и по-удобно. Четливо, можеш да се върнеш и да поправиш граматическите си грешки, може 1 писмо да се чете от 100-ици без да го преписваш за всеки. Но...липсва ми онзи трепет докато чакаш пощата и извикат твоето име. Sad Сега нещата сякаш стават някак си мигновенно.. И именно това очакване липсва. Или изненадата.. Времена.
:D))) Колко уникално е човешкото съзнание и още повече асоциациите по няква тема. :))) Говоря за те това: http://detstvoto.com/index.php?newsid=2241
Навремето имаше състезания между училищата за изпълнения на маршова песен, маршируване под строй, тинтириминтири... :))) Какви мога да ги разправям за тея времена... :)) И се назначаваше 1 дет да води строя. Даскала по "физическо възпитание" /на него се падаше честта и справянето с тая тежка задача да ни вкара в релсите със строевата подготовка/ на една от тея тренировки вика: "Дай тон за песен!" Е обичайно я дава тоя избрания дет е отпред. А на мен кво ми щукна у главата от някъде из по-задните редове да се провикна "О шери, шери!" :D)))))
Е ясно де... Докато обикаляха с маршова стъпка и в строй съучениците ми, аз имах задачката да направя на бегом 30 обиколки на двора на даскалото за наказание. Обаче се скъсах от кеф и смях докато тичах. 8-) "Усмихвайте се господа, усмихвайте се!" :D))))
El talismán de tu piel me ha dicho Que soy la reina de tus caprichos Yo soy el as de los corazones Que se pasean en tus tentaciones El talismán de tu piel me cuenta Que en tu montura caerán las riendas
Cuando una noche de amor desesperados Caigamos juntos y en redados La alfombra y el alrededor, acabarán desordenados Cuando una noche de amor que yo no dudo La eternidad venga seguro Tú y yo, el destino y el corazón, seremos uno
Yo soy la tierra de tus raíces: el talismán de tu piel lo dice Yo soy la tierra de tus raíces: lo dice el corazón y el fuego de tu piel Yo soy la tierra de tus raíces: el talismán de tu piel lo dice Yo soy la tierra de tus raíces: a ver que dices tú
El talismán de tu piel me chiva Que ando descalza de esquina a esquina Por cada calle que hay en tus sueños Que soy el mar de todos tus puertos El talismán de tu piel me cuenta Que tu destino caerá a mi puerta
Cuando una noche de amor desesperados...
Yo soy la tierra de tus raíces... Cuando una noche de amor desesperados...
:) Винаги като съм я чувал в миналото..са ми се случвали все хубави неща.
Tалисманът от кожата ти ми каза, че аз съм кралицата на твоите капризи Че съм асото на сърцата, които се разхождат из изкушеннията ти Талисманът от кожата ти ми разказа, че юздите на седлото ти ще паднат
Когато някоя нощ, отчаяни от любов Паднем заедно, оплетени в любов Килимът от цветя и околностите в края ще са в безпорядък Която някоя нощ, с любов, в която не се съмнявам В която вечността идва със сигурност Ти и аз, съдбата и сърцето ще бъдем едно цяло
Аз съм земята на твоите корени, талисманът от кожата ти го казва Аз съм земята на твоите корени, казва го сърцето и огъня на кожата ти Аз съм земята на твоите корени, талисманът от кожата ти го казва Аз съм земята на твоите корени, да видим какво ще кажеш ти
Талисманът от кожата ти ми подшушна Да ходя боса, от ъгъл на ъгъл По всяка улица, намираща се в сънищата ти (мечтите ти) И че съм морето на всичките ти пристанища Талисманът от кожата ти ми разказва, Че твоята съдба ще падне пред моята врата
Все сме чували за тях... а какво знаем за тях?! А за Любовта? Един филм (метнат ми от Валентичка) се оказа страхотно попадение на научно и емпиристично обяснение на част от 1000-ите въпроси, които непрекъснато си задаваме. Не знам дали има някъде превод, защото филмът е озвучен на руски. И едва ли младежите ще разберат за какво иде реч. Тайните на Любовта.
Останалите от 8-те части на филма следвайте в линковете на видеото. Особено полезно мисля да е за Тоти, дет непрекъснато задава подобни въпроси. И пак ще ме хока, че думите не са мои, а отново се опирам на една плеяда учени, духовници и изследователи. А аз просто не искам да обяснявам необяснимото. Аз си го знам. :)
