Лошо! :((( Пълният текст тук: http://novini.dir.bg/2009/08/30/news4995771.html
Последната година се говори, за сваляне от полети на любимата ми машина Су-27. Това е поредният камък в градината на ползвателите и конструкторите. Предишните са от пилотски грешки при изпълнение на екстремни фигури и при тренировки за аерошоута или на самите аерошоута. Там е наистина напрегнато и всички дават максимума от себе си. Но ..а помислете си как се разминават 2 машини летящи 1 към друга с обща скорост 2 000 км/ч. То по пътищата с 200 се не разминават и стават мелета.... А кво ли в небето и на 10 м. един от друг /или и по-малко/. Тоя сега..пак почти същото- птица в заборните устройства на двигателя. Ми...тях от птици няма как да предпазиш. За птиците е отговорен наземният персонал на летището с "птицегоните". Една гарга при тия скорости и нейното тегло е способна да намачка кабината и да влезе до "ба ли го" докъде.. А какво ли остава като се намуши в прецизната турбина. Ама там решетки няма как да се сложат.. а и решетката...ще е същата макина, просто преди да се сготви птицата, ще е резната на "гатер банцинг". Затова по летищата...има те такива "птицегони". Пилотските "грешки" оставяме настрана. Щот...не са грешки. Винаги има количество отклонение около 0-та. Което се взима впредвид. И хората знаят какво рискуват. Еле пък с машина като тази, с която можеш да танцуваш из небето. Машината...е уникална. Е, вярно вече има и доста по-добри, но тази е ..възможно най-невероятният самолет за времето на констуирането си и признавам си..."моя слабост". :)
;) спохождано от "лайно зелено" като определение, след заповедната форма на глагола. :D))) На Жу се посвещава, че и тя се е сдухала напоследък! Па и на Сия. Щот и тя залита нанякъде дет не требе. :) Та "Sail Away" има и доста по-мил аранжимент на Дейвид Грей, който направо обожавам. :) И съвсем не означава "плувай", а..."ела да плуваме заедно" ;) Нета е гола вОда тия дни въпреки, че не е валяло. Чак сега успях да вляза и да си довърша писанията.. Провайдераси! Хвани единя, удари другия. :D))
Имам работа, която върви. Винаги като ми потрябват кинти се появявят отнякъде /дори не съм си и представял мястото (chuckle), но се появяват само и само да ми стигнат! Намерих си след 2 години търпение момичето, което е "моето момиче" :) Бе доста търпение си трябваше. И още ако трябва.. Вярно, още не сме съвсем заедно физикално...но сме заедно всеки ден на едно друго ниво. Нека го наречем ментално. С децата се обичаме и комуникираме, приятелите ми са същите... независимо дали имам кинти или не :) Е това е важното! Затова се радвам на всяко хубаво нещо, което се случва на близките ми по душица хора 8-) И се кося заедно с тях, на проблемите им дето си мислят, че имат. Мислят си ..ама аз знам, че им тежат съвсем в материален дух. И колкото повече мислят за тях, толкова повече си ги привикват. Майтапят се често другарчетата, че чертая по салфетките из кръчмите графики на природните закони. :) Ми...инженерче съм, обичам графично да са представени теориите. :D))) Дето се вика: предмет, изложение, обосновка, заключение. В литературата май не беше баш така..ма не ми се връща в 7-ми клас. ;) Та..мислете си за положителните неща приятелчета! За това, което искате да Ви се случи, а не за евентуалните "миссъндърстендинги" или разминавания. Или цели дизастъри в личен план. :) Нямате нужда от това! Ако мога бих забранил на майките да се притесняват за това, което може да се случи на децата им. Знам..и аз съм такъв кат сме с щерката в парка. Докато майките пият кафета и си бъбрят, аз се въртя на пейката следейки къде са децата.. А те се бъзикат помежду си "споко, Deja гледа.." :D)) Кат пеленгатор съм. Знам..и аз се притеснявам и понякога успявам да си "извикам" и проблема щото си го представям твърде материално. И понеже туканка те е у блога може да се дават съвети, без потвърждение на теорията /нали се разбрахме, че от български език и литература не разбирам, еле па от конструкция на съжденията/, се пъна да поучавам на същото дет и мен ме мори :) При мен обаче незнайно защо, успява и да се случи. ;)о
Бях за 2 дни при моето си македонче. Колко е хубаво да обичаш някого, който също те обича. А сега ми е носталгично и единственото дето ме разсейва е бачкането, което трябва да компенсирам за двата дни размазване от кеф. Е, и малко мръвки с лучец в тавичка дет си спретнах през почивките за по цигара..
/датата естествено не съм я настроил на камерата- класически мързел/ А в нашем городе холодно... Мразя да съм далече!
:D)) Кат се натъпчеш верно с палачинки и почва да ти изглежда света по-подреден и дружелюбен. :D Можеш дори да понесеш новините в 20.00
Нали бившата взе тигана за палачинки навремето /нищо, че ми е подарък от кумата/ въпреки, че правеше палачинки да речем 3 пъти в годината. Аз все не мога да си намеря подобен с 1 см. борд и дебела ламаринТа на дъното и бях отсвирил правенето на това тъй-елементарно щастие. Да, ама днес се поогледах все пак в къщи за нещо полу-подходящо и открих. Тиганчето с диаметър около 20 см., в което понякога си пържа яйца или разни други дребни неща. Верно, малко е. Но пък от добра ламаринТа. :) И понеже от вчера се бях наточил, забърках набързо класикал рецепт по Dejaйски. Чаша за чай- брашно, метнато в купичката и оформено кат гнездо, поръсено леееко с ванилиева захар, кафена лъжичка нормална захар и щипка сол. 1 яйце разбито и уууп в гнездото. Газирана водица 100-ина грама, доливане с прясно мляко до гъстота на боза. Оставя се за 15-ина минути да шупне леееко и се долива ако трябва водичката газирана. Водата и млякото трябва да станат горе долу в 1 тегловен порядък, иначе ако е вода- стават твърде рехки, а само с мляко- мноУ дебели. На котлона се сгрява 20 гр. маргаринче с лъжичка олио и хубаво се обмазва тиганчЕто докато е горещо, и смазката се излива в добре разбърканата смес. Така палачинката се не лепи за тиганчето. Не става и твърде мазна, щот мазнеца е малко. Тиганчето се напича още и огъня се намалява на 2. И сЪ почва с алхимията. Дозира се с чирпак смесичката та да се лейне хубаво и равномерно по дънцето и тиганчето се разклаща при сипването. Нали не искаме мекици, а тънички вкусни палачинки. ;) Естествено преди всяко дозиращо загребване, сместа се разбърква с чирпакантЪ. Щом почне леееко да се надига, палачинката се боцва по краищата на допира с тиганя с дървена щпатулка, за да се раздвижи из отвътре. Моля, не използвайте за целта кощунствено метални предмети! :D Не, че не става с тях, но всеки уважаващ себе си сготвачин, ползва дървени ннннТакива. Както и мммБира за възстановяване на Ph средата междувременно. Перорално дет сЪ казва с медицинска терминология. Обръща се. За не повече от половин минута би трябвало да е готова. Ако трябва лееко се проверява цвета отдолу за онази вкусно изглеждаща точкообразна шарка и се мята в чинийката за яденЬе. Захлупва се с втора такава чинийка да си тлее вътре. На 4-5 палачинки /то си личи кога/ се сипва по половин капкомер олийце в тиганчето и се разгонва добре с шпаклата за превенция на сандвич тип "палачинкотиган", който не бихме искали да си имаме в кухнята. Кат свършим пъкленото дело с цялата смес, измиваме тарикатските посуди дето сме ползвали и обръщаме палачинките да си легнат в чинията дето похлупва. Тарикатски номер, а!? :)))) Отхлупваме бившата вече основна чиния и почваме да мажем и да се омазваме от кеф. И установих, че така изработените късички палачинки в мойто ситно тиганче, всъщност предлагат по-добра физикомеханична якост при навиване и сладкото не се лее от краищата преди да излапаш палачинката, просто щот не увисват кат на дъъългата палачинка краищата през пръстите. После си облизваш пръстите и отиваш да си пишеш в блога, преди да си довършил чертежите за утре. :D))) През това време вече си тананикаш "Ода на радостта" или поне "Victory" на Бонд. :))))
От таз порция остана половината и за утре. Та...ако е за повечко хора удвоявайте продуктите. Или там по броя на хората...
п.п. Бившият сисадмин те до сега беше тук /01.00 часа приблизително..."Персеидите" пак пропуснах да видя/ по работа, и омаа със замах останалите за утре. Странно..и на него му подействаха щастливо. :) А е женен от 1000 години, а според теорията му от 3 години не е хапвал такива. Баща му му ги е правил..ма човека на възраст и... няма го вече. Кво да кажа за жените. :D))) А сисадмина е поне със 7 години по-възрастен от мен. И жена му го магери с думите "Ти си ДЛЪЖЕН да ме гледаш! Аз защо съм се омъжила за теб!" Развали се нещо и младото и по-старото поколение Ора /хора...ма явно Орки са станали :D)) та затова "Ора"/. Станаха все меркантили и забравиха малките радости, които в себе си не включват "СПА". Щот обикновено ..."не спа". :D))) ;) :P
:))) Днес сутринта трябваше да пътувам пак за Варна. Да обсъждам идейните проекти за поредният бетонов възел около плажната ивица. От едната страна Лужков, от другата страна Батков. А иначе беше плаж. :D Лужков поне има идеи .. Ниско строителство, много зеленина и алеи. За Батков не знам. Макар и доста дървесина да трябва да се извади от месторождението си. Обаче с /не/радост установих, че имам точно 14 кинта кеш пари у джЕба и къде няколко хиляди лева "междуфирмена задлъжнялост" дет "имам да взимам" :D))) Всъщност ако ги взема, бих затворил офиса до догодина по това време и ще четете само за полети, нови самолети и разходки из чукарите. Познайте от 3 пъти какво направих. :D Не! Няма да пътувам. :) Не, че с моето нежелание да проектирам жиците в бетона би се променило нещо, то така или иначе идейните проекти съм ги сготвил, а бетона така или иначе ще го излеят. Само дето не мисля да им ги пратя проектите. Щото колкото по си добър, толкова по те ..хххх. От днес ще се правя на лош капиталист. :D)) И ще си Libertango-тя докат имам желание да живея днес и сега. :) А спасяването на света ще го оставя на някой друг. Поне докато не ми мине умората. Може да го шерна на ББ. :D)) Той поне има още силици. ;)
Видеото е от Валентичка ...с нейните емоционални уклони към свободата и полета на мисълта. Колкото и златни клетки да са ти нахлузили на кратунката. ;) Наздраве! Пресушавам 2-литрово "Принско". А утре, т.е. днес..квот ми кефне. И без това спота под аватара в скайпа съм си го настроил на "Живей спокойно. Забавлявай се. Няма неща които ТРЯБВА да направиш. Има само неща, които ИСКАШ да направиш."
А в момента единственото дето ИСКАМ да направя е:
:) :) :) п.п.
Приятните, добри мъже са грозни.
Красивите мъже не са приятни и добри.
Красивите и приятни мъже са гейове.
Красивите, приятни и хетеросексуални мъже са женени.
Мъжете, които не са чак толкова красиви, но са приятни, нямат пари.
Мъжете, които не са чак толкова красиви, но са приятни и при това с пари, смятат, че ги преследваме заради парите.
Красивите мъже без пари преследват нашите пари.
Красивите мъже, които не са чак толкова приятни и са донякъде хетеросексуални, не смятат, че сме достатъчно красиви.
Мъжете, които ни смятат за красиви, които са хетеросексуални, донякъде приятни и имат пари, са прасета.
Мъжете, които са донякъде красиви, донякъде приятни, имат достатъчно пари и - слава Богу! - са хетеросексуални, са стеснителни и НИКОГА НЕ ПРАВЯТ ПЪРВАТА КРАЧКА!
Мъжете, които никога не правят първата крачка, автоматично загубват интерес, когато ние поемем инициативата.
Това извадено от женски профил де. :D)) Иди ги разбери жените /еле па мъжете :D)) / п.п.2 Еле па аз не разбрах къФ съм. :D)) Най-вероятно грозен, без пари и катил пишещ по форумите. :D)))
Не. Въображението. :) То е най-силният "механизъм". Помислете си...защо децата се обучават с игри. Чак след това минават в сферата на задължителното зазубряне на постулати. Първо е игровият елемент и той дава най-бързо и най-коректно работещите механизми на поведение. Спомнете си. За колко време се оформихте като личност и колко още време ви трябваше, да назубрите "нещата от живота". Кога и за колко време. ;)
Както винаги не обичам да давам директни отговори, а да задавам въпроси, за да може отговорите да си намерите сами за себе си. Всичко натрапено отвън е..булшит. :)
Едно име днес ми напомни за нещо отдавна отминало... :) Пак онези...късите разказчета. ;)
"Пети клас. Времето когато ще не ще, момчето започва да обръща внимание на момичетата. Аз съм на море в Китен. Времето е чудно, пълно е с деца, плажа е на 10 метра от станцията и въобще всичко предразполагаше към …влюбване. Тя беше дъщеря на колега на баща ми. Не знам защо я харесах, дали защото беше красива или защото беше с гипсирана ръка. Може би и двете. Наистина беше красива и крехка. Още тогава имах странното предчувствие, че ще харесвам крехките създания за да ги защитавам. Беше с късо подстригана кестенява права коса /толкова мека и финна/, че и в тълпата от курортисти можех да я зърна с едно оглеждане. Или може би ръката. Някак жал ми стана, че е с тежкия гипс и не може да поплува в морето. Дори се срамуваше да играе с децата заради гипса. Още на втория ден се сближих с нея и стояхме до късно през ноща приказвайки си за най-различни интересни детски неща. Забавлявахме се и ни беше приятно. Не бяхме и чували за думата Любов, но усещахме привличане каквото до сега не бяхме срещали. Вечерта естествено приключи със скандал. Родителите разтревожени ни търсели. Ние бяхме на съвсем, съвсем видно място, но така се бяхме кротнали в приказките си, че и натовската авиация да беше прелетяла над главите ни едва ли щяхме да и обърнем внимание. На другия ден още със ставането тръгнах да я търся. Уж така на разходка. Беше ме засрамяло от подбивките на родителите. А нея я нямаше. Помислих си, че техните са се изплашили от вчерашната случка и са я отвели или са си тръгнали /а смяната едва сега започваше/. Почувствах се безкрайно самотен и невероятно тъжен за 11 годишно хлапе. Нещата се оказаха по-простички. Заболяло я зъб и тръгнали да търсят зъболекар. А то по онези времена къде да го намериш. Прибраха се към 17.30. Тя изглеждаше малко уплашена и изморена, но като ме видя седнал на стълбите пред входа на станцията да я чакам лицето и грейна. Усмихна се малко кривичко /сигурно от болката/, но за мен тази усмивка означаваше много. Означаваше, че тя ми се радва, означаваше, че родителите и нямат нищо против моето присъствие и че тази вечер бихме могли да повторим лунния разказ. А аз бях щастлив, че отново ще мога да бъда с нея. Детското ми сърчице биеше неудържимо в гърдите ми. Аз бях “Магьосникът от ОЗ”, ”Айвънхоу”, “Сандокан” или всичките взети накуп. Вечерта седнахме на люлките /в същност ги окупирахме/, показахме на родителите къде ще прекараме времето до утрешния ден и пак сладко се заприказвахме. Говорихме си за училището, за приятелите от квартала, за това как бихме могли да се срещнем и после, за луната, за звездите и живота в космоса. Мисля, че бях срещнал истинската си първа Любов с която така добре се разбирахме. Един ден, малко преди края на смяната реших да си направя майтап. Откъснах едно цвете, скъсах дръжката му близо до цвета и го хванах на мястото на скъсаното. Поднесох и го театрално пред другите деца. Тя естествено взе дръжката, а аз повдигнах цвета към носа си и казах: “Ооо, как хубаво мирише!”. Тя се врътна обидено и си тръгна. После се върна с вид на бясно момиче, което е решило непременно да удари ШАМАР на нахалника, който си позволява такъв бъзик и то пред другите. Аз усетих накъде духа вятъра и със същата скорост се изнесох от мястото. Започна една гоненица из двора, докато накрая не се вмъкнах в мъжката съблекалня между плажа и станцията. Реших, че това е напълно подходящо убежище както срещу удрянето на шамар, така и срещу гузната ми съвест. Свих рамене в най-далечния ъгъл и зачаках съдбата си. Тя се поколеба няколко минути, но накрая влезе. Часът беше такъв, че едва ли в съблекалнята имаше някой друг освен мен. Влезе с маршова стъпка готова да ме зашлеви най-накрая, но като ме видя как виновно съм се заврял в ъгъла се стъписа. Последните крачки ги взе с инерцията от влизането. Изправи се на една педя от мен и аз тихичко и се извиних за глупостта, която направих. Беше ме наистина срам и яд, че съм я обидил. Тогава тя ме целуна по бузата. После се прегърнахме и толкоз. Но аз бях получил целувка от нея. Излязохме сдобрени и видяхме останалите наредени пред съблекалнята да чакат развръзката от историята. Приличаха на лешояди. Гладни и настръхнали за сензации. Понякога децата са толкова зли. Явно не беше имало шамари, значи се бяхме целували. И това се разду и започнаха да се подиграват. Това продължи до края на смяната. А тя си тръгна два дена преди това. Мисля, че не издържа. И двамата бяхме огорчени от отношението на другите и от неразбирането на родителите ни. Защото приказките бяха стигнали и до тях. Аз бях готов да понеса всичко, стига да сме заедно. Не се срещнахме повече. Може би и тя си е спомняла понякога за мен. И до сега съжалявам, че тогава и аз не я целунах. Поне щеше да има истинска причина за това което се случи."
Бившата е на моренце с новото си гадже -фабрикант. Бе човека сигурно е готин, някви бисквити произвежда около София. А аз се кося, че покрай последната командировка Русе-Варна се срещнах по пътищата с кви ли не тарикати "само/и масови" убийци на 2-4 колела. А с новозастъпилата "двойка" е и щерката. Редно е да се притеснявам. Уникални експонати бяха 3 жени с джипове за не повече от 15-ина минути време една след друга /минута е много..немам цип с иконка :D)) /, които излизаха иззад камиони, рейсове или друга такава паплач у мойто платно със замах за по малко от 10 милимунди /1-хилядна от секундата/. Предполагам само онези 1-милион километра дет ми стоят зад гърба кат шофЬорин и Джудайската Сила позволяват да си говорим у момента. Опита си е опит и подушвам отдалече гамените. Еле па тия с изрусените къдрици над празната си тиква. Ама някой ден и "лед дъ ФорЕст би уит ю" шъ мъ подведе. Е те там У тоя момент се притеснявам кат вози "бившото ми семейство" фабриканта. Не сЪ ме запознавали с него..не го знам що за Фтица е и как си кара колата. Мога само да стискам палци.
Аз мога да кажа/покажа само как си карам самолеДите. Не, че не се изкушавам да закрепя камера на таблото на колицата ..и после записите у КАТ или БНТ. Но у тея моменти си спомням една заповед на кмета на Чикаго от 72-ра. "Автоматичното оръжие се държи само в багажника!" Вместо да стреляш от купето..да имаш 10-ина секунди да премислиш, докато идеш отзад и го извадиш. Присетих се, щото девойките с джиповете са 1, но ..един катил с някъв дървен опел в дъжда, незапалил си дори фаровете да го виждат насрещните освен, че изпревари някъв рейс срещу мен в нанагорнището с минимална скорост, но вместо да се прибере обратно, сви волана към лявата /моята лента/ белким ме "изплаши". И да ме "накаже" явно за присветването с фаровете аджеба поне тях да се сети да си включи, щото мъглата от изпаряващата се влага от нагорещеният асвалт намаляваше видимоста на 30-40 метра. И те тогава се замислих. Девойките правят рискови маневри от глупост или от липса на елементарен опит. А мъжете..от ловен инстинкт- да покажат кой е "ЦАРО". И двете са еднакво глупави. Само дето не мога тая мъжка "страница в профайла" да разбера. Ами ако на мен ми е все тая кво ще стане следващата секунда? Ами ако и аз съм "другаря ЦАР" и свия и аз у лево? Е затова попитах после познати девойки малки сладки.. /седейки си на кротко пред компа/: "Добре де. А кво правим с оня паралията дето си избрала, мечтаният.. кат почне да те бие?!" Щот нали.."лошите момчета" :D))
Та! Наздраве с бира и леко половин сантиметър ментичка за овкусяване в чашата. И..дано не срещаме мечката у гората. Не да не ни е страх от нея! :)
На всеки му се случва. И да получи и да трие. Явно тези, които го прерпращат обаче са гледали клипчето:
;)
Спомням си в началото на епохата на мейловете и регистрираните потребители. И до ден днешен обаче се срещат тъй наречените "албански вируси". :D "Вие току-що получихте първият албански вирус! Тъй като тук не сме много напреднали с компютрите, това е ръчен вирус! Ще ви помолим: 1 - Моля изпратете същото писмо на всичките Ваши познати, които имат e-mail адрес. 2 - Влезте в команд-промпт и напишете format C: 3 - натиснете "Enter"
Благодарим ви за съдействието, Албнски хакери "
Е същото е и с акълЯ. Лошите спомени лесно някак се изтриват и почваш да помниш само хубавите моменти. Като наркотик е. Ама тоя "спам" с лошите спомени... не трябва да се трие. Обица на ухото...иначе все сме у матрицата. Няма да разпознаем същите белези на предишното, ако сме затрили лекциите и уроците си. А с тях израстваме. ;)
