"Разводът оказва трайно негативно влияние върху здравето, което дори след повторен брак не може да се възстанови напълно, съобщи Би Би Си, позовавайки се на резултатите от американско изследване, обхванало 8652 души на възраст между 51 и 61 години.
Авторите на проучването от университета на Чикаго са установили, че разведените хора страдат от 20% повече хронични заболявания в сравнение с тези, които никога не са се женили, както и в сравнение с брачните двойки. Числото спада до 12% за тези, които сключват повторен брак.
Специалистите обясняват, че хората навлизат в зряла възраст със "здравен запас", който се запазва или се руши под въздействието на семейния опит."
Някъф цитат непълен от проучването изнесен в ДИР-ника.
Естествено, че нанася. Най-вече на децата. А и също по менталната коравина на този със здравия разум у връзката дет се разпада. След време и у другия, предполагам.
Искам да оставим настрана явно неразрешимите случаи с мъж /или жена/ побойник, физически или емоционален насилник, постоянно безработен лентяй, "мамино синче или синкя- знам ли как е женския вариант :D)) " или подобни екстраполации на зависимости от родители и други подобни.
Особено за последната категория си има издадени доста добри книги с елементарно-човешки разказвателни елементи от рода на "Отровните родители" и "Отровните роднини".
Ще ми се да вляза в дебрите на онези, макар и явно малко проценти на фона на общата вакханалия "разводи поради женска глупост". А всъщност може и никак да не са малко тези %-ти. Най-характерната черта в тях е комплексното наличие на природно слабоумие в съчетание с яростна амбиция.
"Тресе се от амбция" е народнопсихологически термин, придобил "гражданственост".
Защо ли? Защото за другите сценарии опит нямам.
Преди време:
Аз бачкам кат изуглавен, жената гледа децата докат са малки, има в изобилие квото искаш и за нея и за децата освен времето за моето присъствие. За мен няма..то е ясно- бачкам и когато мога се опитвам да почивам. Ясно е, че отсъствам доста от почивките, но и затова заплатата ми е примерно 20 пъти нейната. Нее, не съм работохолик... Обичам да си седя в къщи, да готвя, да си играя и да си гледам децата. Ама разумното палеативно решение е, да изкарвам кинти, щото това мога най-добре. Виж ако ме турнеш да гладя... бедна ви фантазия :D)) Не, че не мога, - мразя!
Обаче ИМА, децата са обгрижени, Велинград е почти втори дом по уикендите /макар и понякога без мен/ или с мен по къснините след работа, имаме къща, която наричаме дори "свой дом", ако мен ме няма, приятели заместват сложните операции по придвижване забавление и прочее. Жената има вече 3-та подарена кола за да се чувства самостоятелна и независима. С децата се виждаме макар и малко преди лягане и докато ги развозвам сутрин към детска градина/училище. Ежедневно. Знам, и моя мечта не е било липсата на повече време за децата. Нито липсата на повече време за жената. Но трябва и да се яде.
Сега:
Аз пак си бачкам от сутрин до здрач. Бившата също. Щерката...на отглеждане пред ТВ-то, щото тъщата не може да изпусне 4-те сериала дневно. Няма кой да разходи щерката до парка освен ако не е при майка ми. Сина е на почти 19 /чуваме се по скайпа през вечер, но това не е общуване между родител и дете/. Но пък и той е вече самостоятелна единица. За него поне съм горе долу спокоен, че поне нещо е възприел от мен.
НЯМА. Ни за мен, ни за нея, а камо ли за децата. Щото аз почвам на - 700 кинта всеки месец заради наемите и репарациите след развода въпреки, че направих къща за НАС, а нейната професия е такава, че по дифолт няма. Скъсва се от бач- това искаше... без да знае колко се "плаща" за това.
Е вчера кат си взимах щерката от къщата, тъста бичеше некви дъски по двора да достроява /непрекъсната мания/ нещо си по "лятната кухня", а от 2-рия етаж на нашата къща се носеще пронизителен звук от ТВ-то от поредния сериал. Тъщата е с професионално придобита глухота и вместо да си носи слуховия апарат, бримчи ТВ-то на МАХ. Дреме и за околните. Те с тъста и без това са си самодостатъчни. А в комплект с нашата къща са си направо и на кяр. :D)) Вива ла бившата женица!!! :D)) Щот тя им сервира нашата къща кат същински "троянски кон". А тя вчера изглеждаше смачкана и изплюта. Както и къщата, щот кат няма кой да се грижи..нещата се сгромолясват с пълна сила.
Дреме ми за мен си. Мен и преди кучета ме яли. Аз си живея под наем в почти същият квартал дето е 5-стайният апартамент на тъщовищата /ама те се прибират там "гат сняг забръска" и се ситуират на чист въздух на двор в ранна пролет/, успявам и да се радвам по уикендите понякога на нещо като почивки. Често се радвам и на присъствието на децата си. Приятелите си останаха същите.
Аз..сигурно съм се променил /доста по-рядко имам усмивка на лицето/. Предполагам затова приятелите ми изпадат във възторг, когато ме видят усмихнат. :)
И затова BBC са 100% прави. Бившата също се е променила. Но още не съм убеден, че е разбрала нещата от към естеството им. Децата...за сега успяваме да не усещат най-тежките страни на битието.
И ми се щеше вчера да я питам бившата "аджеба постигна ли си онуй лелеяно лично щастие"? Работохолизма и амбицията донесоха ли ти нещо повече от това, което имаше, колко изгуби и каква цена платиха всички около теб?
Спестих и въпросите, защото се вижда и с невъоръжено око.
Само се питам...що децата ни "ручат жабета" заради нашите болни амбиции.
Лирическо отклонение беше това. От утре отово ще наблегна на позитивните постинги в блога. :) На миналото това му е хубавото- че е минало! :)
Еле пък в 6 сутринта, когато щерката проверявайки с протегнато краче към корема ми дали съм до нея в леглото разказва: "Тати, сънувах, че сме на морето...".
А аз слънце мое сънувах, че ми пенсионират КО-пилота на космическия истребител след 26 годишна служба /робот/. Нали живеем средно по около 800 години и докато "отбиваме военната служба" сменяме по 7-8 от тези "домашни любимци" в корабите си. :))
R2D2
:)
И съвсем не намясто и никак във връзка с темата е клипчето:
Не, няма да се върна. Това е просто песен на Любе, харесала ми за клипа с полета.
