За 1-ия път, когато без Любов..

Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.
А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал…

:) Камелия Кондова!

И пак от онези къси разказчета...

"Пак там някъде, в далечното минало. Аз съм на море в любимия си курорт-Шкорпиловци.
Тогава това не беше курорт в смисъла на това, което виждаме сега. Беше просто едно село и няколко бунгала на различни заводи в подножието на завършека на Стара планина. Без заведения, без кръчми, без навалица. Имаше една единствена дискотека и нещо като пазар-от онези със сергиите за цветни пластмасови джунджурии, въртележки, пуканки и захарен памук и естествено стрелбище. Имаше и кино. Лятно-без покрив, но за сметка на това пълно с огромни комари, които на група по четири можеха да те извозят до вкъщи ако успееш да се разбереш за цената на комарски език. Когато гледах филми там, приличах на извънземен: облякъл шушкава спортна грейка /не пропускаше не само комарите но и дъжда, когато успееше да ни изненада насред прожекцията/. Ръцете пъхах в джобовете, а в чорапите прибирах края на крачолите. Единственото незащитено място оставаше лицето, но и за него бях измислил рецепта-маска за подводно плуване и добре пристегната качулка. Романтика.
Самия плаж беше просто прекрасен. Най-чистата вода по цялото черноморие-там бяха и плантациите за миди на БАН. Освен ефирния пясък имаше и два скалисти носа, които преграждаха дългата плажна ивица от север и юг. Чудесно място не само за плуване, скачане и водна топка, но и за гмуркане. Потапяйки се под водата, попадаш в съвсем различен и красив цветен свят.
Около прибоя имаше група гладки скали покрити с фин като мокет мъх и подобни на големи легла на половин педя под водата. Често се излежавах върху тях, когато бях уморен от жегата на плажа, но не ми се плуваше. Ако имаше някакъв възможен релакс-то това беше най-очарователния.
Запознахме се почти на шега. За да стигна до плажа минавах покрай бунгалата на други предприятия. Едно от тях беше някакво старозагорско ЗММ или нещо подобно. Няколко девойки се бяха кротнали на пейките пред бунгалата и явно скучаеха в жаркия следобед под сянката на дърветата. С приятелчето се връщахме от плажа и минавахме покрай оградата, когато една от мацките ни подхвана. Постепенно в разговора се включиха и другите, а ние вече се бяхме лепнали като котараци на телената ограда. Незнайно защо се отприщихме да говорим на завален и мек диалект. Казахме, че сме от Перник. И един-два пъти сме ходили в София при това до ЦУМ. Вързаха ни се. А когато стана техен ред да се представят, казаха че са “Софиянки”. Само една от тях каза: аз съм от Враца. Не знам защо насочих вниманието си към нея. Всичките бяха хубави. Може би заради тона, гордостта с която каза от къде е или просто защото не искаше да се перчи с нещо което не притежава. Приятелчето продължаваше да ухажва останалите /до една се оказаха от Ст.Загора-беше ни ясно, но си го признаха на втория ден, когато разбраха от къде сме в същност/, а аз се заприказвах с моята избранница. Беше с 10-ина сантиметра по-ниска от мен, стройна, но с всички дадености, които интересуват един юнак на моята възраст. Всичко беше в чудесни пропорции и разпределено точно на нужните места по тялото. Имаше малки, добре очертани мускули-явно тренираше нещо. Косата и леко опираше в раменете, без някаква определена прическа, но и отиваше на лицето. Изглеждаше така, сякаш знае колко струва и какво иска. Поканата за дискотека дойде от самосебе си и беше изречена от двама ни почти едновременно.
По късно се оказа с две години по-голяма от мен, а аз я бях подлъгал с малките мустачки, които си бях оставил. Правеха ме по-възрастен. Е, не че беше някаква пречка.
Не чакахме чак до вечерта. Беше още светло, а ние се отправихме към дискотеката. Може би това беше само повод да излезем, не толкова за самото танцуване. Повъртяхме се около час, влязохме, потанцувахме и излязохме. Местните ергени явно не харесаха стила ми на танцуване-беше излязла нова стъпка /след време се танцуваше в брейка/, която въобще не им хареса. Твърде атрактивна и привличаше погледите на останалите мацки, въпреки факта че съм с момиче до мен. Мисля, че навреме усетих неприязънта на местните хиени и си тръгнахме преди някой да даде заявка за въргал. Просто нямаше да имам никакъм шанс сам срещу няколко мъжаги.
Идеята беше да се разходим до далечния скалист нос, бавно и тържествено. И без това в шумната дискотека нямаше как да си говорим. Разхождахме се дълго, седяхме на скалите и единствения ни свидетел беше почти кръглата луна. Явно забележителности от този род не бяха на мода за останалите почиващи, а най-малко пък за местните жители. Не знам точно какво си говорехме. Не беше нещо важно за да го запомня. Но помня добре това, което ми беше подарено на връщане.
Минавахме покрай скалите с вид на водно легло. Аз толкова разпалено и заговорих как си лежа на тях и се припичам вместо да се пържа на плажа. В този момент тя се обърна към мен, сграбчи ме и каза: А ми да ги пробваме!
След това работата е ясна. Нагушкахме се хубаво, нацелувахме се хубаво, използувахме естественото водно легло и на двамата ни се искаше още и още.
Сексът във водата е един от най-приятните, особено ако имаш опорна точка / :D /. Интересното идва после. Все някога трябваше да се измъкнем от водата и тези около 7-8 метра до брега ми се сториха най-големия наклон, който някога съм катерил. Мацето най-невъзмутимо ме хвана през кръста и ме измъкна без капчица умора в движенията си, виждайки жалките ми опити да издрапам извън водата. Седях поне половин час на ивицата докато придобия дъх за връщане в бунгалото. След това се оказа, че и дупето ми е пълно с пясък /освен ушите ми/. И ако мислиш, че повторихме.. Нее. Явно тя се е похвалила на останалите девойки, щото скалите се оказаха заети в следващите нощи.
Е, поне в едно нещо да съм първооткривател.
Това си остана нещо като екзотичен спомен. Дори няма някакви подробности, които да направят историята по-подробна и напудрена, а дори и да има, са някакви дребни и незапомнени. Дори нямаше някаква кой-знае каква любовна тръпка. Не. Това си беше чисто и просто натурален, необвързващ секс, нямащ нищо общо с чувствата освен красивата нощна романтична картина. И на раздяла нямаше някакви слъзливи истории. Двамата бяхме на мнение, че сме си подарили една прекрасна почивка и няма нужда да се правим на влюбени.
Изпратихме си картички за нова година. Дори се чухме по телефона. Тя си имаше сериозно гадже, аз тъкмо бях подхванал едно.
Мисля, че няма нищо лошо в това добри приятели да си подаряват понякога някоя и друга прекрасна вечер."

Ей за това си говорехме с дама..
Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
...
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
.....
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...

Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?
:)

За късите нощи и дългите вечери, сам. Напоследък все така ми се случва... А съм след кръчма с другарчета и кумата! И невероятно вкусна кухня! 8-) И може би към половин кило ракия домашна... :-D)))