До скорой встречи

:)

What It Is

"Мы ... - Волки, и нас
По сравненью с Собаками МАЛО.
Под грохот двустволки -
Год от году нас ...- Убывало.
Мы, как на расстреле,
На Землю ложились без стона,
Но МЫ ... - Уцелели,
Хотя и живем Вне Закона !!!
Мы - Волки, нас мало ...
Нас можно сказать - Единицы ...
Мы те же собаки,
Но Мы не хотели смириться.
Вам - блюдо похлебки,
Нам - проголодь в поле морозном,
Звериные тропки,
Сугробы, в молчании звездном.
Вас в избы пускают
В январские лютые стужи,
А Нас окружают
Флажки роковые все туже.
Вы смотрите в щелки,
Мы рыщем в лесу на Свободе.
Вы, в сущности, - волки,
Но вы изменили породе.
Вы серыми были,
Вы Смелыми были вначале,
Но вас прикормили...
И вы в Сторожей измельчали.
И льстить и служить -
Вы за хлебную корочку рады,
Но цепь и ошейник
Достойная Ваша награда !
Дрожите в подклети,
Когда на охоту Мы выйдем ...
Всех больше на свете
Мы - ВОЛКИ ... - Собак ... - Ненавидим !"

Удивительное рядом, но оно - запрещено!

:)


Ну а завтра спросят дети, навещая нас с утра:
"Папы, что сказали эти кандидаты в доктора?"
Мы откроем нашим чадам правду, им не все равно,
Мы скажем: "Удивительное рядом, но оно запрещено!"
;)



п.п. Не се вглеждайте в мръсното ми бюро в работилницата.
Поместих пепелника за да си освободя място. :D)))

Mockingbird

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ УМЕЕШЕ МНОГО НЕЩА

Сергей Лукяненко

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ УМЕЕШЕ МНОГО НЕЩА

Той не умееше много неща, но затова пък умееше да пали звездите. Та нали и най-красивите и ярки звезди понякога угасват, а ако някоя вечер не видим звезди на небето, ще ни стане малко тъжно... А той палеше звездите много умело, и това го утешаваше. Някой трябваше да се занимава и с тази работа, някой трябваше да мръзне, търсейки в облаците космическа прах угаснала звезда, после да се пари, разпалвайки огъня й с пламък, донесен от други звезди, горещи и силни. Каквото и да казваме, това беше трудна работа, и той дълго време се примиряваше с това, че не умее много неща. Но веднъж, когато звездите се държаха по-спокойно, той реши да си почине.
Спусна се на Земята, разходи се по меката трева (това беше градски парк), погледна за всеки случай към небето... Звездите успокоително му намигнаха отгоре и той се успокои. Направи още няколко крачки - и я видя.
- Ти приличаш на най-прекрасната звезда. - каза той. - Ти си по-прекрасна от всички звезди.
Тя много се удиви. Никой никога не й беше казвал такива думи. "Ти си симпатяга" - казваше един. "Ти ме привличаш" - казваше друг. А третия, най-романтичния от всички й обеща да отведе до синьото море, по което плава бяла платноходка...
- Ти си по-прекрасна от всички звезди. - повтори той. И тя не можа да отговори, че това не е така.
Малката къща в покрайнините на града му се стори като най-чудесния дворец във Вселената. Та нали двамата бяха там...
- Искаш ли да ти разкажа за звездите? - шептеше той. - За Формалгаут, приличащ на оранжево котенце, за Вега, синя и изгаряща, като къс разтопен лед, за Сириус, сплетен като гирлянда от три звезди... Но ти си по-прекрасна от всички звезди...
- Говори, говори. - молеше тя, хващайки края на прсътите му, горещи като пламък...
- Ще ти разкажа за всички звезди, за големите и малките, за тези, които имат гръмки имена, и за тези, които имат само скромни цифри в каталога... Но ти си по-прекрасна от всички звезди...
- Говори...
- Полярната Звезда ми разказа за пътешествия и пътешественици, за грохота на морските вълни и свистенето на хладните ветрове на Арктика, за платната, звънящи от ударите на ветровете... Никога няма да ти е тъжно, когато съм до теб. Само бъди с мен, та ти си най-прекрасната от всички звезди...
- Говори...
- Алтаир и Хамал ми разказаха за учени и пълководци, за тайните на Изтока, за забравени изкуства и древни науки... Никога няма да те боли, когато съм до теб. Само бъди с мен, та ти си най-прекрасната от всички звезди...
- Говори...
- Звездата на Барнад ми разказа за първите звездни кораби, носещи се сред космическия хлад, за стоновете на ударения от метеор метал, за дългите години между стоманените стени и първите мигове в чуждите, опасни и тревожни светове... Никога няма да си самотна, когато съм до теб. Само бъди с мен, та ти си най-прекрасната от всички звезди...

Тя въздъхна, опитвайки се да се измъкне от плена на думите му. И попита:
- А какво умееш?
Той трепна, но не падна духом.
- Погледни през прозореца.
Миг - и в черната пустота пламна звезда. Тя беше толкова далеко, че приличаше на точка, но той знаеше, че това е най-красивата звезда в света (без да броим, разбира се, тази, която се притискаше до рамото му). Хиляда планети кръжаха около звездата в невъзможен, невероятен танц, и на всяка планета цъфтяха градини и шумяха морета, красиви хора се къпеха в топли езера, вълшебни птици пееха тихи песни, а кристалните водопади звъняха по проблясващите самородни камъни...
- Звездичка в небето... - каза тя. - Като че ли я нямаше досега, но не съм сигурна... А какво можеш да правиш?

И той не отговори нищо.

- Как ще живеем? - разсъждаваше на глас тя. - В тази стара къща, където даже газова печка няма... А ти не можеш да правиш абсолютно нищо...
- Ще се науча! - почти закрещя той. - Задължително! Само ми се довери!
И тя му се довери.
Той вече не пали звезди. Той се научи на много неща, работи като астрофизик и печели добре. Понякога, когато излиза на балкона, за момент му става тъжно и той се бои да погледне към небето. Но звездите не стават по-малко. Сега ги пали някой друг, и добре ги пали... Той казва, че е щастлив, и аз му вярвам. Сутрин, когато жена му още спи, той отива в кухнята и мълчаливо спира до печката. Печката не е включена към газови бутилки, просто в нея горят две малки звезди, неговия сватбен подарък.
Едната е ярка, бяла, шипяща като електрожен и плющяща с протуберансите си, много гореща. Чайника кипва за минута и половина над нея.
Втората е тиха, спокойна, приличаща на топка червена вата, в която са пъхнали лампичка. На нея е удобно да се подгрява вчерашната супа и котлетите от хладилника.

И най-страшното е това, че той наистина е щастлив.

/тенкс Холи :) /


1988 г. Превод: З.П.