От разговор

Всъщност няма какво повече и да кажа от това в песента.
Затова приключмам. Тук и сега. :)
Не бре... :D))) С разговора само.
:)

Блока.

Стар е. Строен е от немци през 1948-ма. По немска си някаква технология наподобяваща "пълзящ кофраж". Нисичък.. със зеленина наоколо. Липи пред прозорците на балкона, катерички и парк наблизо. И достатъчно растояние до другите блокове.
Хората са особени. :) Или никак неособени, просто хора.
Понеже съм живял и в село със съседи /които ми отгледаха сина с прясно козе мляко/ по онея смутните борчески години, когато се опитвах да се отскубна от София. Нямах и грам притеснение за къщата или децата си, порастващи на двора в зеленина и въздух. Все някой има, който да види ако някой непознат се върти наоколо докато ни няма или да върне в рамките на двора детето, решило да отвори вратата към улицата ако сме влезли в къщата за минута.
Та за моите съседи. :)
Живеят тук от към 40-50 години. Аз само от 5-6. Познават се, сърдят се, помагат си, абе..обичайните неща. Една такава странно изтъкана общност от натрупани истории.
Та... това дето исках да кажа, ако не ме видят 2-3 дни все някоя от съседките наминава да звънне и да види да не се е случило с мен нещо. Възрастни. Да, нали сам живея... от към 2 години, а живота е шарен. :) Всичко се случва. Или като не видят колата паркирана пред блока...
Днес и за това ме питаха- де е колата, а аз ходя пеш. Щото по нея се ориентират, когато съм някъде командировка, или "момчето с хубавите самолети" е някъде по поляните :)
Всъщност исках да кажа, че всяка общност, се прави от хора дето дори и да не се обичат...се разбират.
Не, по имена не се знаем. Просто си казваме "добро утро", "добър ден" или "лека вечер". Или онова "здрасти комшу"! :)
Блок. Или село. :) Кво да го направиш... :)

Мусака

Ми..почти сама си се готви.
Порция кат за 4-6 души, зависи колкУ са гладни. Тавата е 30х20 сантима.
Нарязват се картофите на кубчета 1х1 сантим някъде. Както дойде. Около 800 грама.
Четвърт от глава лук наситнена. Тавата се слага на котлонЯ с около 30-40 грама олио.
Като се понапече се пуска кубчето 250 грама кайма. Раздробява се с дървена шпатулка на дребни части, и се изпържва докато побелее, като се прибавя и лука заедно с малко подправки. Не се прекалява с подправките... 3 са напълно достатъчни за всяка манджа. Черен пипер, чубрица, червен пипер. С червения пипер се внимава обаче- прибавя се накрая. Ако прегори докато се пържи, става горчив. Котлона се гаси 5-10 минути преди да е напълно побеляла каймата /усеща се като почне да става твърда/. Пуска се фурната на 230-250 градуса отгоре и отдолу.
В тавата се изливат къде 100 грама бира и в течността се разтваря 1 кубче бульон /телешки, пилешки, гъбен, зеленчуков...каквото имате под ръка/. Обърква се сместта. Както си е тавичката на котлона се бухват вътре картофите, доливат се 2 чаши вода /от по 200 гр./ или на око, за да се залее добре бъркоча, разбърква се пак адската смес и се оставя да си се топли алхимията, докато фурната се напече достатъчно, че да почне да лъха на жешко от прозорчето.
Тавата се поставя внимателно и се почва с чатенето, четенето на блогове и новините в интернет. След около 40 минути обаче требе да си погледнете фурната. ;)
Може да се поразбърка мусаката за да не се изпече твърде много горният слой.
Фурната се гаси и се пуска пак котлона.
В тенжурка се слагат къде 50-ина грама масло или маргарин и се заливат с около 150 грама олио /чаша и половина чашка за кафе/.
Като почне да се бримчи олиото се изсипват и 3 супени лъжички брашно с връх. Бърка се непрекъснато. Трябват около 1-2 минути...не е страшно. :D))
Като почне да балонясва брашното- пуска мехурчета, се изсипва половин литър прясно мляко или гъсто разбит айран. Не забравяйте супена лъжичка сол да сложите. Иначе ще е блудкаво. Както и да оцветите с малко червен и черен пипер и магданоз примерно.
Котлона се спира, пуска се пак фурната с напичане само отгоре. Тя за тези 5 минути не е истинала естествено. Като се сгъсти сместта в тенджурката /с непрекъснато бъркане/ се маха от котлона и вътре се чукват 2 яйца. Не тези, не на мъжа ви, не и тея на съседа...нека бройката да не ви обърква. ;)
Разбърква се добре с пружинка или вилица, вади се тавата от фурната /трябва да е топла/ и се излива върху тавата с мусаката.
Тавата се връща обратно във фурната и се дебне едно 10-ина минути докато почне да хваща кафеникава коричка.
Имайте впредвид, че тази заливка се надува едно 2-3 сантиметра и ако тавата е плитка може да поизлее мазнината навън. Като ви хареса цвета- тавата се вади навън за да истине бързо и да не остане мазнината извън продуктите.
Енджой. ;) С кисело мляко върви още по-мазно при гълтане.

Граница

На границе с Турцией или с Пакистаном -
Полоса нейтральная. Справа, где кусты,-
Наши пограничники с нашим капитаном,
А на левой стороне - ихние посты.

А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!

Капитанова невеста жить решила вместе.
Прикатила, говорит: - Милый, то да се... -
Надо ж хоть букет цветов подарить невесте -
Что за свадьба без цветов? Пьянка, да и все!

А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!

К ихнему начальнику, точно по повестке,
Тоже баба прикатила - налетела блажь,
И тоже "милый" говорит, только по-турецки,-
Будет свадьба, - говорит, - свадьба - и шабаш!

А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!

Наши пограничники - храбрые ребята -
Трое вызвались идти, с ними - капитан.
Разве ж знать они могли про то, что азиаты
Порешили в эту ночь вдарить по цветам?

А на нейтральной полосе цветы
Необычайной красоты!

Пьян от запаха цветов капитан мертвецки,
Ну и ихний капитан тоже в доску пьян.
Повалился он в цветы, охнув по-турецки,
И, по-русски крикнув: - Мать... - рухнул капитан.

А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!

Спит капитан, и ему снится,
Что открыли границу, как ворота в Кремле.
Ему и на фиг не нужна была чужая заграница -
Он пройтиться хотел по ничейной земле.
Почему же нельзя? Ведь земля-то ничья,
Ведь она - нейтральная!

А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!

1966.

Почему великаны деградируют

Думи.. "стань таким как все"
... с головой было труднее

Не пиши по звездното небе...

Вечна му памет и лека пръст над китарата....
;(

Между раем, землёй и адом

Между раем, землей и адом
Нет лазеек - сомненья прочь.
Правит ночь Гефсиманским садом,
Беспробудная, злая ночь.
Ночь усталым сомкнула вежды,
Тишиной напоила сад,
И соратники безмятежны,
И сподвижники крепко спят.

По челу разлита усталость -
Не услышат не помянут...
А Ему до беды осталось,
Может, пять с небольшим минут.

Он недвижен. Он ловит звуки.
На мгновенья разбиты дни:
Вот Пилат умывает руки,
Вот толпа, что кричит: "Распни!",

И Голгофа, и та осина,
Где Иуда прервет свой род...
До чего же невыносимо
Видеть ход вещей наперед!

Бесполезно учить чему-то -
Все уйдет, как вода в песок.
Бесполезно считать минуты -
Все исполнится точно в срок,

Все исполнится неизбежно:
Взят. К злодеям причтен. Распят.
А соратники безмятежны!
А сподвижники сладко спят!

И пока в тишине звенящей
Был слышен доспехов звон,
Все слова о какой-то чаше
Повторял беспрестанно Он.

Только нет в небесах ответа,
Ни движенья, ни звука нет.
Лишь мгновенья бегут, и это
Было принято как ответ.

У пророка одна дорога.
Суд над нею - лишь Высший Суд.
И осталось ему немного -
Слава Богу,
уже идут.

А мы на воле и нет ни гари, ни тоски..

Пpосвистела и yпала на столе.
Чyть поела и скатилась по золе
yбитых песен, да мне нечего теpять.
Миp так тесен, дай-ка бpат тебя обнять.

всюдy чеpти надави бpат на педаль.
Час до смеpти, да сгоpевшего не жаль,
А в чистом поле ангелочки, васильки.
Мы на воле нет ни гаpи ни тоски

А на небе встpетят Сашка да Илья,
хватит хлеба, да сто гpамм без них нельзя.
Что нам плакать, здесь не сpам чего стpадать.
Рай не слякоть, вьюга наша благодать.

все pасскажем пpо восход и пpо закат,
гоpы сажи и пpо гоpький маpмелад,
Что доели, когда закончили войнy.
Да как сели мы на Родине в пленy.

Пpосвистела и yпала на столе.
Чyть поела и скатилась по золе
yбитых песен, да мне нечего теpять.
Миp так тесен, дай-ка бpат тебя обнять.

Понеже рядко пиша за сина си

Но искам нещо да му кажа или да остане за него, преди материята, която мога да му оставя.

"Той е от типа мъже, които хората харесват.
Защото излъчва почтенност.
Той притежава неподправеният характер, предизвикващ доверие.
Мъж, около който жените биха искали да бъдат.
Защото усещат нежността в него.
Уважение...
Преданност...
Смелост...
А жените откликват на това.
Това го прави страхотен съпруг.
Виждам го като баща. Там той наистина ще е блестящ.
И когато погледне детето си в очите,
то ще знае, че баща му наистина го вижда.
А той наистина ще го вижда.
И детето му ще разбере, че баща му е прекрасен човек."

Макар и приблизителен цитат, от някой дето го е казал преди мен, ...това е.

Преди десетки години:

А аз само се нядявам да доживея до мига на "дядо Саше". :)

А мне бы узнать...

От днешният зодияк:
"Истинската любов е тази, която остава. И дори и да си отиде някой ден, една част от нея остава някъде дълбоко в сърцето и напомня за себе си с болката, и спомена за изживяното, или може би неизживяното."