Тази песен ми я подари едно обично приятелче. :))
Едва ли ще има против, да я подаря на всяко друго мое приятелче. :)))
Както тя каза..сутрешна песничка. :) А за мен си е ежечасно актуална. :))
Не визирайте рекламата на м- тел & жици... :D)
петък, 27 февруари 2009 г.
сряда, 25 февруари 2009 г.
А, да! :))) Забравих! Трябваше и циник малко да го докарам. :))
Молба и мотивационно писмо.
МОЛБА
от Трите имена ,
27 годишен, несемеен, неосъждан, без деца, финансово осигурен, в добро физическо и отчасти психическо здраве
Уважаема госпожице,
Моля да бъда назначен на длъжността сериозен приятел и постоянен сексуален партньор с изпитателен период, определен от Вас.
В подкрепа на тази молба прилагам сексуална автобиография и мотивационно писмо. Готов съм да представя препоръки от бивши работодатели при поискване.
Искрено се надявам молбата ми да бъде удовлетворена!
С уважение, Трите имена София, 2006
СЕКСУАЛНА АВТОБИОГРАФИЯ
Име: Трите имена
Пол: М
Дата на раждане: 22 ноември 1977г.
Зодия: Скорпион
Семейно положение: несемеен, без деца
Сексуална ориентация: хетеросексуален
Контакти: GSM
Трудов стаж:
Като малко дете преживях онова, което са преживели много момченца в безгрижното си детство, а именно – игра на чичко доктор с братовчедките на село. Макар че този твърде ранен период не може да има нищо общо с образованието и професионалните ми умения на любовник, точно там – на село, аз за пръв път се сблъсках с тайните на женската анатомия. Открих много съществени и твърде стряскащи разлики. На горките братовчедки им липсваше онова, което бях свикнал да опипвам с интерес в банята и да наричам “чиш”. На негово място те си имаха нещо друго – доста различно на вид, на допир и...не, глупости, разбира се, че не и на вкус. Бяхме деца.
Първата ми истинска любов беше учителката по математика в трети клас – другарката Иванова, която переше толкова здрави шамари зад врата, че нямаше как да не я обикне човек. Може би е допринесла за някои от “специалните интереси” (виж съответната графа), за които ще стане дума по-късно, а може и да не е. Не знам. Обаче плаках със сълзи, когато я смениха с другаря Унуфри Лефтеров.
В шести клас бях лудо влюбен в момичето, което стоеше до мен на последния чин. Казваше се Ваня. За съжаление многократните ми опити да спечеля сърцето й бяха напразни. Не помогнаха нито боя в голямото междучасие, нито хапането, нито скубането на коси. Веднъж дори забих пергел в бедрото й. Толкова бях отчаян! Твърде рано изживях първата си несподелена любов.
Половото ми съзряване настъпи окончателно в седми клас. Тогава започнаха да ми никнат мустаци и гласът ми взе да мутира. Един ден, докато лежах по корем в леглото, изведнъж се “напишках”. Беше най-приятното напикаване в живота ми. Не се гордея с онова, което започнах да правя всяка вечер, след като разбрах, че бялата лепкава течност всъщност не е урина.
В периода седми – десети клас се научих да пия бира и да пуша цигари, но не и да правя секс. Въпреки това упорито настоявах, че имам поне 12 бройки зад гърба си. Все пак бях рапър, а и гангстарите, с които излизах от “Ж” клас въобще не си поплюваха с “кучките”.
Първият ми работодател беше Милена. Започнах трудовата си кариера в началото на десети клас. За две години правихме секс само веднъж – като абитуриенти – на стълбите пред един блок. Алкохолът и липсата на опит си казаха думата. Уволниха ме заради недостатъчна квалификация.
Кариерата ми продължи като студент в УНСС, когато бях нает от втория си работодател – Силвия. Тригодишният трудов стаж в нейната компания ми помогна да обогатя теоретичните познания с безценен практически опит. Научих се на работа в екип (особено в края на работната сесия), подобрих комуникационните си умения (да правя комплименти, да се подмазвам, да прося секс убедително), значително се увеличиха познанията ми по чужди езици и най-вече устния ми френски. Изгубих работата си, когато за моята позиция подаде молба много по-квалифициран кадър (35 годишен гинеколог).
Следващият ми работодател се казваше Галя. Трудовите ни правоотношения продължиха 9 месеца и бяха прекратени временно по взаимно съгласие поради необходимостта да отбия военната си служба. След по-малко от месец на мястото ми вече работеше друг служител. Успях да не обърна професионалната си ориентация в казармата и след уволнението отново бях безработен.
Постъпих на работа при Юлияна в началото на 2004 година. За година и половина натрупах ценен опит и придобих качествени умения – научих се да готвя, да правя масажи, познанията ми по френски език се увеличиха многократно. Жестоката конкуренция на трудовия пазар отново се превърна в причина да загубя работата си. Този път бях изтикан на борсата от 45 годишен хирург в Пирогов.
От лятото на 2005 година работя като специалист на свободна практика.
Образование:
Завършил съм с отличие следните курсове: Култивиране на мъжката полова енергия чрез ДАО, Майсторството на тантрическия секс, Акупресура на еротичния масаж, Сексуалното Гунг Фу – девет начина за забавяне на мъжкия оргазъм и Фенг Шуй или изкуството за приготвяне на ароматна баня.
Чужди езици:
Много добър френски език, предимно устен, перфектен английски – най-вече в мисионерска поза, слаби познания по арабски с шепа олио заднешком.
Практически умения:
Шофьоркса книжка, хеви петинг и двучасов фул боди масаж, достигане до многократни оргазми без еякулация, добро познаване на ерогенните зони по женското тяло, умело използване на лубриканти.
Специални интереси:
Любимата ми поза е с жената отгоре. Харесва ми заради дълбочината на проникването. Тя може да свърши по-лесно като определя сама темпото, пък и честно казано, допада ми да лежа по гръб и да я гледам как се поти. Обичам играта на роли – учител и ученик, лекар и пациент, затворник и надзирател. Не се плаша от белезници и бамбукови пръчки, понякога използвам мръсни думи и кожен колан.
МОТИВАЦИОННО ПИСМО
Основната причина, поради която искам да постъпя на работа при Вас е, че отчайващо се нуждая от секс. Не виждам причини да го крия, особено при положение, че знам колко важна за Вас е искреността и колко много мразите лицемерието, предателството и лъжата. Чувствам, че имаме много общо помежду си, тъй като подобно на Вас, аз ненавиждам двуличното отношение.
Знам, че ще работя в динамична, високо-конкурентна среда, понеже вие сте ужасно красива и съм готов да положа всички усилия, за да останете доволна колкото и докогато може.
Искрено се надявам, че вашата компания изпитва недостиг на високо квалифицирана работна ръка или пък, че досегашните Ви служители не заслужават работното си място, за да получа шанс да запълня онези празнини, които те не са успели да запълнят –както в душевен, така и в чисто физически план.
Моля, при разглеждането на тази кандидатура да вземете в предвид умението ми да правя секс без да свършвам девет часа и стремежа ми винаги да поставям женския оргазъм на първо място пред своя.
Убеден съм, че никога не сте изпитвали нещо подобно на двучасовия фул боди масаж, в който съм абсолютен професионалист. Вярвам, че ще оцените готварските ми умения, доброто възпитание и джентълменското ми отношение към дамите, както и факта, че нямам проблеми с алкохола, наркотиците и хазарта. Самият факт, че сте прочели всичко дотук означава, че вече харесвате чувството ми за хумор или че намирате за забавна абсолютната липса на такова.
Като допълнително предимство моля да отчетете следното: мразя футбола и чалгата, не се интересувам от бой с кучета и не ми миришат краката.
Очаквам вашият отговор с огромно нетърпение и силно се надявам той да бъде положителен.
Искрено Ваш,
Трите имена
:D)))
МОЛБА
от Трите имена ,
27 годишен, несемеен, неосъждан, без деца, финансово осигурен, в добро физическо и отчасти психическо здраве
Уважаема госпожице,
Моля да бъда назначен на длъжността сериозен приятел и постоянен сексуален партньор с изпитателен период, определен от Вас.
В подкрепа на тази молба прилагам сексуална автобиография и мотивационно писмо. Готов съм да представя препоръки от бивши работодатели при поискване.
Искрено се надявам молбата ми да бъде удовлетворена!
С уважение, Трите имена София, 2006
СЕКСУАЛНА АВТОБИОГРАФИЯ
Име: Трите имена
Пол: М
Дата на раждане: 22 ноември 1977г.
Зодия: Скорпион
Семейно положение: несемеен, без деца
Сексуална ориентация: хетеросексуален
Контакти: GSM
Трудов стаж:
Като малко дете преживях онова, което са преживели много момченца в безгрижното си детство, а именно – игра на чичко доктор с братовчедките на село. Макар че този твърде ранен период не може да има нищо общо с образованието и професионалните ми умения на любовник, точно там – на село, аз за пръв път се сблъсках с тайните на женската анатомия. Открих много съществени и твърде стряскащи разлики. На горките братовчедки им липсваше онова, което бях свикнал да опипвам с интерес в банята и да наричам “чиш”. На негово място те си имаха нещо друго – доста различно на вид, на допир и...не, глупости, разбира се, че не и на вкус. Бяхме деца.
Първата ми истинска любов беше учителката по математика в трети клас – другарката Иванова, която переше толкова здрави шамари зад врата, че нямаше как да не я обикне човек. Може би е допринесла за някои от “специалните интереси” (виж съответната графа), за които ще стане дума по-късно, а може и да не е. Не знам. Обаче плаках със сълзи, когато я смениха с другаря Унуфри Лефтеров.
В шести клас бях лудо влюбен в момичето, което стоеше до мен на последния чин. Казваше се Ваня. За съжаление многократните ми опити да спечеля сърцето й бяха напразни. Не помогнаха нито боя в голямото междучасие, нито хапането, нито скубането на коси. Веднъж дори забих пергел в бедрото й. Толкова бях отчаян! Твърде рано изживях първата си несподелена любов.
Половото ми съзряване настъпи окончателно в седми клас. Тогава започнаха да ми никнат мустаци и гласът ми взе да мутира. Един ден, докато лежах по корем в леглото, изведнъж се “напишках”. Беше най-приятното напикаване в живота ми. Не се гордея с онова, което започнах да правя всяка вечер, след като разбрах, че бялата лепкава течност всъщност не е урина.
В периода седми – десети клас се научих да пия бира и да пуша цигари, но не и да правя секс. Въпреки това упорито настоявах, че имам поне 12 бройки зад гърба си. Все пак бях рапър, а и гангстарите, с които излизах от “Ж” клас въобще не си поплюваха с “кучките”.
Първият ми работодател беше Милена. Започнах трудовата си кариера в началото на десети клас. За две години правихме секс само веднъж – като абитуриенти – на стълбите пред един блок. Алкохолът и липсата на опит си казаха думата. Уволниха ме заради недостатъчна квалификация.
Кариерата ми продължи като студент в УНСС, когато бях нает от втория си работодател – Силвия. Тригодишният трудов стаж в нейната компания ми помогна да обогатя теоретичните познания с безценен практически опит. Научих се на работа в екип (особено в края на работната сесия), подобрих комуникационните си умения (да правя комплименти, да се подмазвам, да прося секс убедително), значително се увеличиха познанията ми по чужди езици и най-вече устния ми френски. Изгубих работата си, когато за моята позиция подаде молба много по-квалифициран кадър (35 годишен гинеколог).
Следващият ми работодател се казваше Галя. Трудовите ни правоотношения продължиха 9 месеца и бяха прекратени временно по взаимно съгласие поради необходимостта да отбия военната си служба. След по-малко от месец на мястото ми вече работеше друг служител. Успях да не обърна професионалната си ориентация в казармата и след уволнението отново бях безработен.
Постъпих на работа при Юлияна в началото на 2004 година. За година и половина натрупах ценен опит и придобих качествени умения – научих се да готвя, да правя масажи, познанията ми по френски език се увеличиха многократно. Жестоката конкуренция на трудовия пазар отново се превърна в причина да загубя работата си. Този път бях изтикан на борсата от 45 годишен хирург в Пирогов.
От лятото на 2005 година работя като специалист на свободна практика.
Образование:
Завършил съм с отличие следните курсове: Култивиране на мъжката полова енергия чрез ДАО, Майсторството на тантрическия секс, Акупресура на еротичния масаж, Сексуалното Гунг Фу – девет начина за забавяне на мъжкия оргазъм и Фенг Шуй или изкуството за приготвяне на ароматна баня.
Чужди езици:
Много добър френски език, предимно устен, перфектен английски – най-вече в мисионерска поза, слаби познания по арабски с шепа олио заднешком.
Практически умения:
Шофьоркса книжка, хеви петинг и двучасов фул боди масаж, достигане до многократни оргазми без еякулация, добро познаване на ерогенните зони по женското тяло, умело използване на лубриканти.
Специални интереси:
Любимата ми поза е с жената отгоре. Харесва ми заради дълбочината на проникването. Тя може да свърши по-лесно като определя сама темпото, пък и честно казано, допада ми да лежа по гръб и да я гледам как се поти. Обичам играта на роли – учител и ученик, лекар и пациент, затворник и надзирател. Не се плаша от белезници и бамбукови пръчки, понякога използвам мръсни думи и кожен колан.
МОТИВАЦИОННО ПИСМО
Основната причина, поради която искам да постъпя на работа при Вас е, че отчайващо се нуждая от секс. Не виждам причини да го крия, особено при положение, че знам колко важна за Вас е искреността и колко много мразите лицемерието, предателството и лъжата. Чувствам, че имаме много общо помежду си, тъй като подобно на Вас, аз ненавиждам двуличното отношение.
Знам, че ще работя в динамична, високо-конкурентна среда, понеже вие сте ужасно красива и съм готов да положа всички усилия, за да останете доволна колкото и докогато може.
Искрено се надявам, че вашата компания изпитва недостиг на високо квалифицирана работна ръка или пък, че досегашните Ви служители не заслужават работното си място, за да получа шанс да запълня онези празнини, които те не са успели да запълнят –както в душевен, така и в чисто физически план.
Моля, при разглеждането на тази кандидатура да вземете в предвид умението ми да правя секс без да свършвам девет часа и стремежа ми винаги да поставям женския оргазъм на първо място пред своя.
Убеден съм, че никога не сте изпитвали нещо подобно на двучасовия фул боди масаж, в който съм абсолютен професионалист. Вярвам, че ще оцените готварските ми умения, доброто възпитание и джентълменското ми отношение към дамите, както и факта, че нямам проблеми с алкохола, наркотиците и хазарта. Самият факт, че сте прочели всичко дотук означава, че вече харесвате чувството ми за хумор или че намирате за забавна абсолютната липса на такова.
Като допълнително предимство моля да отчетете следното: мразя футбола и чалгата, не се интересувам от бой с кучета и не ми миришат краката.
Очаквам вашият отговор с огромно нетърпение и силно се надявам той да бъде положителен.
Искрено Ваш,
Трите имена
:D)))
вторник, 24 февруари 2009 г.
Езикът на приятелството и любовта
се разбира от всеки, на какъвто и иначе език да се говори... :)))
Време е да си кажем "Salut"
;)
Ъ.. имаме ли нужда от повече знаци?!
:)
Време е да си кажем "Salut"
;)
Ъ.. имаме ли нужда от повече знаци?!
:)
понеделник, 23 февруари 2009 г.
Алвин Тофлър- "Четвъртата вълна"
;)
Сори, че по нощите..но напоследък съм си изменил часовият пояс. :D
Мислех да поразкажа нещо и за мен, визирайки свободното си време (т`ва нещо за ядене ли беше?! ).
Професиите, дето нямат нужда от конкретно работно място, а само от добра комуникация. За това се "пее" в 4-та вълна.. ;)
И на луната бих работил, стига да има достатъчно въздух, за да ми гори цигарата.. :D)))
И комуникациите де. Дето в БГ изостават кат за световно, IP телефонията е "тука има, тука нема", а постоянната висока скорост, обещана от "провайдерасите" е пълна химера.
Скоро ще резнат и свободният нерегистриран достъп до Wifi от кварталните градинки или близките кафета... Уж заради сигурността. Права v.s. свободи граждански. Който не е гледал култовия филм "Бразилия", сега му е времето да го гледа.. :D)) Малко преди да е станал действителност.
Всъщност, точно в момента това иЧ не ме вълнува. Лапитопито ми е със стара версия на протокола, навън е студ и се мръзне яко, в кръчмите обичам да съм с приятели и тогава въобще не е нито мястото, нито времето да си мъкнеш "любимия компютър". Въпреки това ме боли за моите си "граждански права"...
До тогава...радвайте се на хората,
"От рода на хвърчащите хора"
А ако ме питате (въпреки, че никой не ме пита...сега е точно време за лежерни разговори връз меча кожа пред камина, с чаша ароматно червено вино). :)
Нямам в момента ни камина (на 110 км. от тук е), мечата кожа е от язовец и не бих ви препоръчал дори да стъпвате отгоре.. От Ч.В. ми се дига кръвното (щот остарех бре репиии :D)) ) Остана ми да се радвам на това, което имам и ..да чакам топлото време след седмица. :)
И да не забравя! Това ..с някой, дето е седнал в скута ви на пода или дивана, докато гледате любим романтичен филм. Задължително е! :) Гушнати, като якето през зимата..за да остане топлината единствено между вас. Знам,..това е най-трудният момент, но Ви го пожелавам искрено! :) Да си го намерите този "някой".
Мечтите поне са без ДДС. ;)
Не е малко, ако ме питате (ма не ме и питате.. :D ) А всъщност, мечтите са си хубаво нещо! :))))
Enjoy!
п.п. За Dara и коментарът и на предишният пост. :)
Ще трябва да поспорим и за нещо друго.. ;)
Сори, че по нощите..но напоследък съм си изменил часовият пояс. :D
Мислех да поразкажа нещо и за мен, визирайки свободното си време (т`ва нещо за ядене ли беше?! ).
Професиите, дето нямат нужда от конкретно работно място, а само от добра комуникация. За това се "пее" в 4-та вълна.. ;)
И на луната бих работил, стига да има достатъчно въздух, за да ми гори цигарата.. :D)))
И комуникациите де. Дето в БГ изостават кат за световно, IP телефонията е "тука има, тука нема", а постоянната висока скорост, обещана от "провайдерасите" е пълна химера.
Скоро ще резнат и свободният нерегистриран достъп до Wifi от кварталните градинки или близките кафета... Уж заради сигурността. Права v.s. свободи граждански. Който не е гледал култовия филм "Бразилия", сега му е времето да го гледа.. :D)) Малко преди да е станал действителност.
Всъщност, точно в момента това иЧ не ме вълнува. Лапитопито ми е със стара версия на протокола, навън е студ и се мръзне яко, в кръчмите обичам да съм с приятели и тогава въобще не е нито мястото, нито времето да си мъкнеш "любимия компютър". Въпреки това ме боли за моите си "граждански права"...
До тогава...радвайте се на хората,
"От рода на хвърчащите хора"
А ако ме питате (въпреки, че никой не ме пита...сега е точно време за лежерни разговори връз меча кожа пред камина, с чаша ароматно червено вино). :)
Нямам в момента ни камина (на 110 км. от тук е), мечата кожа е от язовец и не бих ви препоръчал дори да стъпвате отгоре.. От Ч.В. ми се дига кръвното (щот остарех бре репиии :D)) ) Остана ми да се радвам на това, което имам и ..да чакам топлото време след седмица. :)
И да не забравя! Това ..с някой, дето е седнал в скута ви на пода или дивана, докато гледате любим романтичен филм. Задължително е! :) Гушнати, като якето през зимата..за да остане топлината единствено между вас. Знам,..това е най-трудният момент, но Ви го пожелавам искрено! :) Да си го намерите този "някой".
Мечтите поне са без ДДС. ;)
Не е малко, ако ме питате (ма не ме и питате.. :D ) А всъщност, мечтите са си хубаво нещо! :))))
Enjoy!
п.п. За Dara и коментарът и на предишният пост. :)
Ще трябва да поспорим и за нещо друго.. ;)
неделя, 22 февруари 2009 г.
Жар- "Дъжд"
Каква странна комбинация на думи в любимата ми песен за дъжда. Двете стихии..
Слушам я, когато съм в "гробовно" настроение...признавам си, поплаквам си..(въпреки, че съм мъжжжж) и после всичко е чисто и светло. :) Слушам я и когато ми е грейнало на душата. Може би, за да не забравя, че има и от другите моменти. Или просто защото тъй съм се сприятелил с тази песен, а с приятелите делиш и мъка и радост. :)
Вали дъжда,
вали над пътища прашни.
Вали,
вали,
над жълти ливади и ниви.
Над скали
и осои
и над голи бърда,
над хора нещастни,
над хора щастливи,
над мислите мои.
И плуват,
надолу
към бездните букови листи,
трева и дрипи,
и окапали съчки.
Дъжд вали, вали
и земята се буди,
земята се чисти
от всичко ненужно и гнило.
Припев:
Дъжд вали и облива
с прохлада светът необятен и тръпен.
Вали
и на хладни вълни
по лицето ми
пада,
в гърдите
ми капе.
Вали дъжда,
аз дълго се вглеждах за него,
аз чаках,
чаках,
страхувах се
и плаках.
Аз чаках,
чаках,
през дни мразовити
и нощи свирепи.
Долавях шума му,
страхувах се
и плаках с протегнати шепи.
Дъжд вали,
ах нека вали,
да измие да снеме от моите плещи
прахът на лъжи и заблуди
и златното семе,
заспалото семе
под лявата гръд да събуди.
Дъжд вали....
Слушам я, когато съм в "гробовно" настроение...признавам си, поплаквам си..(въпреки, че съм мъжжжж) и после всичко е чисто и светло. :) Слушам я и когато ми е грейнало на душата. Може би, за да не забравя, че има и от другите моменти. Или просто защото тъй съм се сприятелил с тази песен, а с приятелите делиш и мъка и радост. :)
Вали дъжда,
вали над пътища прашни.
Вали,
вали,
над жълти ливади и ниви.
Над скали
и осои
и над голи бърда,
над хора нещастни,
над хора щастливи,
над мислите мои.
И плуват,
надолу
към бездните букови листи,
трева и дрипи,
и окапали съчки.
Дъжд вали, вали
и земята се буди,
земята се чисти
от всичко ненужно и гнило.
Припев:
Дъжд вали и облива
с прохлада светът необятен и тръпен.
Вали
и на хладни вълни
по лицето ми
пада,
в гърдите
ми капе.
Вали дъжда,
аз дълго се вглеждах за него,
аз чаках,
чаках,
страхувах се
и плаках.
Аз чаках,
чаках,
през дни мразовити
и нощи свирепи.
Долавях шума му,
страхувах се
и плаках с протегнати шепи.
Дъжд вали,
ах нека вали,
да измие да снеме от моите плещи
прахът на лъжи и заблуди
и златното семе,
заспалото семе
под лявата гръд да събуди.
Дъжд вали....
събота, 21 февруари 2009 г.
За "художниците", "музите" и всичко останало:
Ако ти не съществуваше
За кого бих съществувал аз
За да присъствам в свят без Теб
Без капчица надежда и без упование
И ако ти не съществуваше
Като художник бих измислил Любовта
Подобно цветовете на дъгата
Които никога не се повтарят
И ако ти не съществуваше
Аз за кого бих съществувал
Поредните, в прегръдките заспали
Без Обич и без съдържание
И ако ти не съществуваше
Щях да съм само точица във свят
безследно покрай мен минаващ
Щях да се чувствам сам, изгубен
И нуждата от теб, за наказание..
Ако ти не съществуваше
Кажи ми как бих съществувал аз
Подобие на себе си бих бил
Но нямаше да бъде правилно
А ако ти не съществуваше
Пак щях да преоткрия Тайната,
И онова “Защо”-то,
Да мога да те претворя
И пак да ти се наслаждавам
Ако ти не съществуваше,
За кого бих съществувал аз
За да присъствам в свят без теб
Без капчица надежда и без упование
Ако ти не съществуваше
Защо съществувала би Любовта
Тъй както цветовете на дъгата
Които никога не се повтарят.
Et si tu n'existais pas
Dis-moi pourquoi j'existerais
Pour traîner dans un monde sans toi
Sans espoir et sans regret
Et si tu n'existais pas
J'essaierais d'inventer l'amour
Comme un peintre qui voit sous ses doigts
Naître les couleurs du jour
Et qui n'en revient pas
Et si tu n'existais pas
Dis-moi pour qui j'existerais
Des passantes endormies dans mes bras
Que je n'aimerais jamais
Et si tu n'existais pas
Je ne serais qu'un point de plus
Dans ce monde qui vient et qui va
Je me sentirais perdu
J'aurais besoin de toi
Et si tu n'existais pas
Dis-moi comment j'existerais
Je pourrais faire semblant d'être moi
Mais je ne serais pas vrai
Et si tu n'existais pas
Je crois que je l'aurais trouvé
Le secret de la vie, le pourquoi
Simplement pour te créer
Et pour te regarder
Et si tu n'existais pas
Dis-moi pourquoi j'existerais
Pour traîner dans un monde sans toi
Sans espoir et sans regret
Et si tu n'existais pas
J'essaierais d'inventer l'amour
Comme un peintre qui voit sous ses doigts
Naître les couleurs du jour
Et qui n'en revient pas
:)
Сетих се, че и аз някога съм превеждал... макар и с нищожните си познания..
Една от най-прекрасните песни за това, какво е Любовта. :) Другата е на Володя Висоцки. Но нали не обичате напоследък руско..
За кого бих съществувал аз
За да присъствам в свят без Теб
Без капчица надежда и без упование
И ако ти не съществуваше
Като художник бих измислил Любовта
Подобно цветовете на дъгата
Които никога не се повтарят
И ако ти не съществуваше
Аз за кого бих съществувал
Поредните, в прегръдките заспали
Без Обич и без съдържание
И ако ти не съществуваше
Щях да съм само точица във свят
безследно покрай мен минаващ
Щях да се чувствам сам, изгубен
И нуждата от теб, за наказание..
Ако ти не съществуваше
Кажи ми как бих съществувал аз
Подобие на себе си бих бил
Но нямаше да бъде правилно
А ако ти не съществуваше
Пак щях да преоткрия Тайната,
И онова “Защо”-то,
Да мога да те претворя
И пак да ти се наслаждавам
Ако ти не съществуваше,
За кого бих съществувал аз
За да присъствам в свят без теб
Без капчица надежда и без упование
Ако ти не съществуваше
Защо съществувала би Любовта
Тъй както цветовете на дъгата
Които никога не се повтарят.
Et si tu n'existais pas
Dis-moi pourquoi j'existerais
Pour traîner dans un monde sans toi
Sans espoir et sans regret
Et si tu n'existais pas
J'essaierais d'inventer l'amour
Comme un peintre qui voit sous ses doigts
Naître les couleurs du jour
Et qui n'en revient pas
Et si tu n'existais pas
Dis-moi pour qui j'existerais
Des passantes endormies dans mes bras
Que je n'aimerais jamais
Et si tu n'existais pas
Je ne serais qu'un point de plus
Dans ce monde qui vient et qui va
Je me sentirais perdu
J'aurais besoin de toi
Et si tu n'existais pas
Dis-moi comment j'existerais
Je pourrais faire semblant d'être moi
Mais je ne serais pas vrai
Et si tu n'existais pas
Je crois que je l'aurais trouvé
Le secret de la vie, le pourquoi
Simplement pour te créer
Et pour te regarder
Et si tu n'existais pas
Dis-moi pourquoi j'existerais
Pour traîner dans un monde sans toi
Sans espoir et sans regret
Et si tu n'existais pas
J'essaierais d'inventer l'amour
Comme un peintre qui voit sous ses doigts
Naître les couleurs du jour
Et qui n'en revient pas
:)
Сетих се, че и аз някога съм превеждал... макар и с нищожните си познания..
Една от най-прекрасните песни за това, какво е Любовта. :) Другата е на Володя Висоцки. Но нали не обичате напоследък руско..
Заедно се свири по-добре
Нали! :)
Лейла..
Една стилна и интимна песен. :)
Обаче ако я представят и двамата ми любимци Ерик и Марк..
:))) Стилът е съвсем друг.
Уморих се от чакане... Остарях, докато пропилявах дните си..
Hier encore
J'avais vingt ans
Je caressais le temps
Et jouais de la vie
Comme on joue de l'amour
Et je vivais la nuit
Sans compter sur mes jours
Qui fuyaient dans le temps
J'ai fait tant de projets
Qui sont restés en l'air
J'ai fondé tant d'espoirs
Qui se sont envolés
Que je reste perdu
Ne sachant où aller
Les yeux cherchant le ciel
Mais le cœur mis en terre
Hier encore
J'avais vingt ans
Je gaspillais le temps
En croyant l'arrêter
Et pour le retenir
Même le devancer
Je n'ai fait que courir
Et me suis essoufflé
Ignorant le passé
Conjuguant au futur
Je précédais de moi
Toute conversation
Et donnais mon avis
Que je voulais le bon
Pour critiquer le monde
Avec désinvolture
Hier encore
J'avais vingt ans
Mais j'ai perdu mon temps
A faire des folies
Qui ne me laissent au fond
Rien de vraiment précis
Que quelques rides au front
Et la peur de l'ennui
Car mes amours sont mortes
Avant que d'exister
Mes amis sont partis
Et ne reviendront pas
Par ma faute j'ai fait
Le vide autour de moi
Et j'ai gâché ma vie
Et mes jeunes années
Du meilleur et du pire
En jetant le meilleur
J'ai figé mes sourires
Et j'ai glacé mes pleurs
Où sont-ils à présent
A présent mes vingt ans?
До вчера
до вчера бях
на двадесет години
погалвах времето,
играех на живот
и на любов играех...
Живеех с нощите,
не помнех дните
за тях нехаех аз
а те отлитаха
Безброй мечти и планове
бял свят не видяха
надеждите ми пламенни
безследно отлетяха
останах си изгубен
без път и без посока
погребал си сърцето
и търсещ все небето.
до вчера
двадесетгодишен бях
пилеех времето
без страх
и вярвах мога да го спра
и даже да го изпреваря
все тичах, никога не спрях
без дъх останал..
За миналото все нехаех
и все със бъдното живях
за другите не щях да зная
от всички аз най-важен бях
и мислех си, че за добро
е редно да ги критикувам
без свян и без да се срамувам.
До вчера
двадесетгодишен бях
но времето си пропилях
да върша само грях след грях
а те оставяха в душата
ненужна никому следа
и само бръчки по челата
и само страх от самотата.
Защото моите любови
умираха преди да разцъфтят
дори приятелите свои
изгубих по безумния си път
И сам създадох празнотата
и тази моя самота
пилеейки си щедро дните
пилеейки си младостта
От хубавото и от злото
изхвърлях винаги доброто
усмивките се вкамениха
сълзите ми се вледениха
и питам се сега
къде отиде младостта?
Превод- зВяра от 3о4о. :))
Лейла..
Една стилна и интимна песен. :)
Обаче ако я представят и двамата ми любимци Ерик и Марк..
:))) Стилът е съвсем друг.
Уморих се от чакане... Остарях, докато пропилявах дните си..
Hier encore
J'avais vingt ans
Je caressais le temps
Et jouais de la vie
Comme on joue de l'amour
Et je vivais la nuit
Sans compter sur mes jours
Qui fuyaient dans le temps
J'ai fait tant de projets
Qui sont restés en l'air
J'ai fondé tant d'espoirs
Qui se sont envolés
Que je reste perdu
Ne sachant où aller
Les yeux cherchant le ciel
Mais le cœur mis en terre
Hier encore
J'avais vingt ans
Je gaspillais le temps
En croyant l'arrêter
Et pour le retenir
Même le devancer
Je n'ai fait que courir
Et me suis essoufflé
Ignorant le passé
Conjuguant au futur
Je précédais de moi
Toute conversation
Et donnais mon avis
Que je voulais le bon
Pour critiquer le monde
Avec désinvolture
Hier encore
J'avais vingt ans
Mais j'ai perdu mon temps
A faire des folies
Qui ne me laissent au fond
Rien de vraiment précis
Que quelques rides au front
Et la peur de l'ennui
Car mes amours sont mortes
Avant que d'exister
Mes amis sont partis
Et ne reviendront pas
Par ma faute j'ai fait
Le vide autour de moi
Et j'ai gâché ma vie
Et mes jeunes années
Du meilleur et du pire
En jetant le meilleur
J'ai figé mes sourires
Et j'ai glacé mes pleurs
Où sont-ils à présent
A présent mes vingt ans?
До вчера
до вчера бях
на двадесет години
погалвах времето,
играех на живот
и на любов играех...
Живеех с нощите,
не помнех дните
за тях нехаех аз
а те отлитаха
Безброй мечти и планове
бял свят не видяха
надеждите ми пламенни
безследно отлетяха
останах си изгубен
без път и без посока
погребал си сърцето
и търсещ все небето.
до вчера
двадесетгодишен бях
пилеех времето
без страх
и вярвах мога да го спра
и даже да го изпреваря
все тичах, никога не спрях
без дъх останал..
За миналото все нехаех
и все със бъдното живях
за другите не щях да зная
от всички аз най-важен бях
и мислех си, че за добро
е редно да ги критикувам
без свян и без да се срамувам.
До вчера
двадесетгодишен бях
но времето си пропилях
да върша само грях след грях
а те оставяха в душата
ненужна никому следа
и само бръчки по челата
и само страх от самотата.
Защото моите любови
умираха преди да разцъфтят
дори приятелите свои
изгубих по безумния си път
И сам създадох празнотата
и тази моя самота
пилеейки си щедро дните
пилеейки си младостта
От хубавото и от злото
изхвърлях винаги доброто
усмивките се вкамениха
сълзите ми се вледениха
и питам се сега
къде отиде младостта?
Превод- зВяра от 3о4о. :))
петък, 20 февруари 2009 г.
Джонатан Лингвистън- Чайката.
Докато има условности, Любовта никога няма да се появи.
Защото тя е бузусловна.
Всяко появило се условие,
ни прехвърля в областта на търговията
или натуралната размяна...
Но това...не е Любов.
Любовта наистина е безусловна и Нея не я интересува нищо друго освен да бъде изконсумирана като такава. Няма значение дали си се бръснал под мишниците, епилирал краката, пушиш кат комин или истискваш пастата за зъби от средата...
:)
"Докато тя говореше, аз станах и отидох до централната дъска, взех тебешира и изписах с печатни букви в края на списъка заглавието на това, което щяхме да кажем в нашите петнадесет минути:
ЕДНО.
После оставих тебешира, върнах се да седна до жена ми и взех ръката й. Денят едва започваше."
Ричард Бах ("Едно")
Докато има условности, Любовта никога няма да се появи.
Защото тя е бузусловна.
Всяко появило се условие,
ни прехвърля в областта на търговията
или натуралната размяна...
Но това...не е Любов.
Любовта наистина е безусловна и Нея не я интересува нищо друго освен да бъде изконсумирана като такава. Няма значение дали си се бръснал под мишниците, епилирал краката, пушиш кат комин или истискваш пастата за зъби от средата...
:)
"Докато тя говореше, аз станах и отидох до централната дъска, взех тебешира и изписах с печатни букви в края на списъка заглавието на това, което щяхме да кажем в нашите петнадесет минути:
ЕДНО.
После оставих тебешира, върнах се да седна до жена ми и взех ръката й. Денят едва започваше."
Ричард Бах ("Едно")
понеделник, 9 февруари 2009 г.
Nooo, there isn`t real pilots any more..
"They have a Spirit, they have Ladies.." ;)
IWC, de trés belles images, une belle histoire de pilote - kewego
John Malkovich, dans une Pub d'antologie, des images magnifiques et pleines d'humour
si vous aimez les belles mécaniques, les avions, les montres, les femmes
n'hesitez plus une seconde,
bonne ballade.....
John Malkovich, dans une Pub d'antologie, des images magnifiques et pleines d'humour
si vous aimez les belles mécaniques, les avions, les montres, les femmes
n'hesitez plus une seconde,
bonne ballade.....
Абонамент за:
Публикации (Atom)
