Жар- "Дъжд"

Каква странна комбинация на думи в любимата ми песен за дъжда. Двете стихии..
Слушам я, когато съм в "гробовно" настроение...признавам си, поплаквам си..(въпреки, че съм мъжжжж) и после всичко е чисто и светло. :) Слушам я и когато ми е грейнало на душата. Може би, за да не забравя, че има и от другите моменти. Или просто защото тъй съм се сприятелил с тази песен, а с приятелите делиш и мъка и радост. :)



Вали дъжда,
вали над пътища прашни.
Вали,
вали,
над жълти ливади и ниви.
Над скали
и осои
и над голи бърда,
над хора нещастни,
над хора щастливи,
над мислите мои.

И плуват,
надолу
към бездните букови листи,
трева и дрипи,
и окапали съчки.
Дъжд вали, вали
и земята се буди,
земята се чисти
от всичко ненужно и гнило.

Припев:
Дъжд вали и облива
с прохлада светът необятен и тръпен.
Вали
и на хладни вълни
по лицето ми
пада,
в гърдите
ми капе.

Вали дъжда,
аз дълго се вглеждах за него,
аз чаках,
чаках,
страхувах се
и плаках.

Аз чаках,
чаках,
през дни мразовити
и нощи свирепи.
Долавях шума му,
страхувах се
и плаках с протегнати шепи.

Дъжд вали,
ах нека вали,
да измие да снеме от моите плещи
прахът на лъжи и заблуди
и златното семе,
заспалото семе
под лявата гръд да събуди.

Дъжд вали....