Блока.

Стар е. Строен е от немци през 1948-ма. По немска си някаква технология наподобяваща "пълзящ кофраж". Нисичък.. със зеленина наоколо. Липи пред прозорците на балкона, катерички и парк наблизо. И достатъчно растояние до другите блокове.
Хората са особени. :) Или никак неособени, просто хора.
Понеже съм живял и в село със съседи /които ми отгледаха сина с прясно козе мляко/ по онея смутните борчески години, когато се опитвах да се отскубна от София. Нямах и грам притеснение за къщата или децата си, порастващи на двора в зеленина и въздух. Все някой има, който да види ако някой непознат се върти наоколо докато ни няма или да върне в рамките на двора детето, решило да отвори вратата към улицата ако сме влезли в къщата за минута.
Та за моите съседи. :)
Живеят тук от към 40-50 години. Аз само от 5-6. Познават се, сърдят се, помагат си, абе..обичайните неща. Една такава странно изтъкана общност от натрупани истории.
Та... това дето исках да кажа, ако не ме видят 2-3 дни все някоя от съседките наминава да звънне и да види да не се е случило с мен нещо. Възрастни. Да, нали сам живея... от към 2 години, а живота е шарен. :) Всичко се случва. Или като не видят колата паркирана пред блока...
Днес и за това ме питаха- де е колата, а аз ходя пеш. Щото по нея се ориентират, когато съм някъде командировка, или "момчето с хубавите самолети" е някъде по поляните :)
Всъщност исках да кажа, че всяка общност, се прави от хора дето дори и да не се обичат...се разбират.
Не, по имена не се знаем. Просто си казваме "добро утро", "добър ден" или "лека вечер". Или онова "здрасти комшу"! :)
Блок. Или село. :) Кво да го направиш... :)