flagumdei

автор: flagumdei
:)

Самовлюбен брътвеж на замогнати задници,
стадо лепкави блудници с празни очи,
из чиниите - фасове, пръсти - по чашите,
пошло-модни парфюми, омесени с дим.
Как попаднахме тук, обич моя неправедна -
аз - реален до болка, ти - скрита във мен?
Ще притворя очи, да се махнем нанякъде,
а на тях ще оставя своя действащ макет.
Той от малък е свикнал на тъпи компании,
може дълго да спори със някой боклук
за живота, за бизнеса, Вагнер и Кафка
с отегчена усмивка и тон на гуру.
Ще го виждат изцяло какъвто им трябва -
лъскав, пийнал, уверен и свеж;
процъфтяващ - с мъжете и палав - със дамите,
ходещ символ на техния смешен Успех...
Да се махаме, искаш ли? Дай ми ръката си -
доверчива и топла като малко врабче.
Усмихни се - и хитро, и светло, и пагубно,
зарови под яката ми хладно носле.
Нежността също имала срок на годност,
а пък моята дълго стои без клиент;
комплексира се, стана горчива и болна...
Ти я искаш, нали? (Излъжи ме поне!)
После..После внимавай с ръцете ми...
Ще заместя с целувки всички дрехи по теб,
ще се спускаме в шеметни водовъртежи,
ще изригват вулкани (е, ще видим, добре...)
И ще можем спокойно да бъбрим за глупости,
да разменяме липси, страхове и вини,
да се смеем над себе си, да обичаме другия -
уязвими, несигурни и добри...
Вече можем да тръгваме, искаш ли?
Или...моля те...чакай...ела...
Боже господи, ТОЙ е макетът ми,
АЗ съм аз...
Или всъщност...
Не знам.

---------------
Рових се някъде назад в историята... :) Търсех едни очи.