Гергана.

Едно име днес ми напомни за нещо отдавна отминало...
:)
Пак онези...късите разказчета. ;)

"Пети клас. Времето когато ще не ще, момчето започва да обръща внимание на момичетата. Аз съм на море в Китен. Времето е чудно, пълно е с деца, плажа е на 10 метра от станцията и въобще всичко предразполагаше към …влюбване.
Тя беше дъщеря на колега на баща ми. Не знам защо я харесах, дали защото беше красива или защото беше с гипсирана ръка. Може би и двете. Наистина беше красива и крехка. Още тогава имах странното предчувствие, че ще харесвам крехките създания за да ги защитавам. Беше с късо подстригана кестенява права коса /толкова мека и финна/, че и в тълпата от курортисти можех да я зърна с едно оглеждане. Или може би ръката. Някак жал ми стана, че е с тежкия гипс и не може да поплува в морето. Дори се срамуваше да играе с децата заради гипса. Още на втория ден се сближих с нея и стояхме до късно през ноща приказвайки си за най-различни интересни детски неща. Забавлявахме се и ни беше приятно. Не бяхме и чували за думата Любов, но усещахме привличане каквото до сега не бяхме срещали. Вечерта естествено приключи със скандал. Родителите разтревожени ни търсели. Ние бяхме на съвсем, съвсем видно място, но така се бяхме кротнали в приказките си, че и натовската авиация да беше прелетяла над главите ни едва ли щяхме да и обърнем внимание. На другия ден още със ставането тръгнах да я търся. Уж така на разходка. Беше ме засрамяло от подбивките на родителите. А нея я нямаше. Помислих си, че техните са се изплашили от вчерашната случка и са я отвели или са си тръгнали /а смяната едва сега започваше/. Почувствах се безкрайно самотен и невероятно тъжен за 11 годишно хлапе.
Нещата се оказаха по-простички. Заболяло я зъб и тръгнали да търсят зъболекар. А то по онези времена къде да го намериш. Прибраха се към 17.30. Тя изглеждаше малко уплашена и изморена, но като ме видя седнал на стълбите пред входа на станцията да я чакам лицето и грейна. Усмихна се малко кривичко /сигурно от болката/, но за мен тази усмивка означаваше много. Означаваше, че тя ми се радва, означаваше, че родителите и нямат нищо против моето присъствие и че тази вечер бихме могли да повторим лунния разказ. А аз бях щастлив, че отново ще мога да бъда с нея. Детското ми сърчице биеше неудържимо в гърдите ми. Аз бях “Магьосникът от ОЗ”, ”Айвънхоу”, “Сандокан” или всичките взети накуп. Вечерта седнахме на люлките /в същност ги окупирахме/, показахме на родителите къде ще прекараме времето до утрешния ден и пак сладко се заприказвахме. Говорихме си за училището, за приятелите от квартала, за това как бихме могли да се срещнем и после, за луната, за звездите и живота в космоса. Мисля, че бях срещнал истинската си първа Любов с която така добре се разбирахме.
Един ден, малко преди края на смяната реших да си направя майтап. Откъснах едно цвете, скъсах дръжката му близо до цвета и го хванах на мястото на скъсаното. Поднесох и го театрално пред другите деца. Тя естествено взе дръжката, а аз повдигнах цвета към носа си и казах: “Ооо, как хубаво мирише!”. Тя се врътна обидено и си тръгна. После се върна с вид на бясно момиче, което е решило непременно да удари ШАМАР на нахалника, който си позволява такъв бъзик и то пред другите. Аз усетих накъде духа вятъра и със същата скорост се изнесох от мястото. Започна една гоненица из двора, докато накрая не се вмъкнах в мъжката съблекалня между плажа и станцията. Реших, че това е напълно подходящо убежище както срещу удрянето на шамар, така и срещу гузната ми съвест. Свих рамене в най-далечния ъгъл и зачаках съдбата си. Тя се поколеба няколко минути, но накрая влезе. Часът беше такъв, че едва ли в съблекалнята имаше някой друг освен мен. Влезе с маршова стъпка готова да ме зашлеви най-накрая, но като ме видя как виновно съм се заврял в ъгъла се стъписа. Последните крачки ги взе с инерцията от влизането. Изправи се на една педя от мен и аз тихичко и се извиних за глупостта, която направих. Беше ме наистина срам и яд, че съм я обидил. Тогава тя ме целуна по бузата. После се прегърнахме и толкоз. Но аз бях получил целувка от нея. Излязохме сдобрени и видяхме останалите наредени пред съблекалнята да чакат развръзката от историята. Приличаха на лешояди. Гладни и настръхнали за сензации. Понякога децата са толкова зли. Явно не беше имало шамари, значи се бяхме целували. И това се разду и започнаха да се подиграват. Това продължи до края на смяната. А тя си тръгна два дена преди това. Мисля, че не издържа. И двамата бяхме огорчени от отношението на другите и от неразбирането на родителите ни. Защото приказките бяха стигнали и до тях. Аз бях готов да понеса всичко, стига да сме заедно. Не се срещнахме повече. Може би и тя си е спомняла понякога за мен.
И до сега съжалявам, че тогава и аз не я целунах. Поне щеше да има истинска причина за това което се случи."

Мда... Хубаво си ни беше детството.