четвъртък, 13 август 2009 г.

Палачинките правят живота ведър.


:D)) Кат се натъпчеш верно с палачинки и почва да ти изглежда света по-подреден и дружелюбен. :D Можеш дори да понесеш новините в 20.00

Нали бившата взе тигана за палачинки навремето /нищо, че ми е подарък от кумата/ въпреки, че правеше палачинки да речем 3 пъти в годината. Аз все не мога да си намеря подобен с 1 см. борд и дебела ламаринТа на дъното и бях отсвирил правенето на това тъй-елементарно щастие.
Да, ама днес се поогледах все пак в къщи за нещо полу-подходящо и открих. Тиганчето с диаметър около 20 см., в което понякога си пържа яйца или разни други дребни неща. Верно, малко е. Но пък от добра ламаринТа. :)
И понеже от вчера се бях наточил, забърках набързо класикал рецепт по Dejaйски.
Чаша за чай- брашно, метнато в купичката и оформено кат гнездо, поръсено леееко с ванилиева захар, кафена лъжичка нормална захар и щипка сол.
1 яйце разбито и уууп в гнездото. Газирана водица 100-ина грама, доливане с прясно мляко до гъстота на боза. Оставя се за 15-ина минути да шупне леееко и се долива ако трябва водичката газирана. Водата и млякото трябва да станат горе долу в 1 тегловен порядък, иначе ако е вода- стават твърде рехки, а само с мляко- мноУ дебели.
На котлона се сгрява 20 гр. маргаринче с лъжичка олио и хубаво се обмазва тиганчЕто докато е горещо, и смазката се излива в добре разбърканата смес. Така палачинката се не лепи за тиганчето. Не става и твърде мазна, щот мазнеца е малко.
Тиганчето се напича още и огъня се намалява на 2. И сЪ почва с алхимията.
Дозира се с чирпак смесичката та да се лейне хубаво и равномерно по дънцето и тиганчето се разклаща при сипването. Нали не искаме мекици, а тънички вкусни палачинки. ;) Естествено преди всяко дозиращо загребване, сместа се разбърква с чирпакантЪ.
Щом почне леееко да се надига, палачинката се боцва по краищата на допира с тиганя с дървена щпатулка, за да се раздвижи из отвътре. Моля, не използвайте за целта кощунствено метални предмети! :D Не, че не става с тях, но всеки уважаващ себе си сготвачин, ползва дървени ннннТакива. Както и мммБира за възстановяване на Ph средата междувременно. Перорално дет сЪ казва с медицинска терминология.
Обръща се. За не повече от половин минута би трябвало да е готова. Ако трябва лееко се проверява цвета отдолу за онази вкусно изглеждаща точкообразна шарка и се мята в чинийката за яденЬе. Захлупва се с втора такава чинийка да си тлее вътре.
На 4-5 палачинки /то си личи кога/ се сипва по половин капкомер олийце в тиганчето и се разгонва добре с шпаклата за превенция на сандвич тип "палачинкотиган", който не бихме искали да си имаме в кухнята.
Кат свършим пъкленото дело с цялата смес, измиваме тарикатските посуди дето сме ползвали и обръщаме палачинките да си легнат в чинията дето похлупва. Тарикатски номер, а!? :)))) Отхлупваме бившата вече основна чиния и почваме да мажем и да се омазваме от кеф.
И установих, че така изработените късички палачинки в мойто ситно тиганче, всъщност предлагат по-добра физикомеханична якост при навиване и сладкото не се лее от краищата преди да излапаш палачинката, просто щот не увисват кат на дъъългата палачинка краищата през пръстите.
После си облизваш пръстите и отиваш да си пишеш в блога, преди да си довършил чертежите за утре. :D)))
През това време вече си тананикаш "Ода на радостта" или поне "Victory" на Бонд.
:))))


От таз порция остана половината и за утре. Та...ако е за повечко хора удвоявайте продуктите. Или там по броя на хората...

п.п. Бившият сисадмин те до сега беше тук /01.00 часа приблизително..."Персеидите" пак пропуснах да видя/ по работа, и омаа със замах останалите за утре. Странно..и на него му подействаха щастливо. :) А е женен от 1000 години, а според теорията му от 3 години не е хапвал такива. Баща му му ги е правил..ма човека на възраст и... няма го вече.
Кво да кажа за жените. :D)))
А сисадмина е поне със 7 години по-възрастен от мен. И жена му го магери с думите "Ти си ДЛЪЖЕН да ме гледаш! Аз защо съм се омъжила за теб!"
Развали се нещо и младото и по-старото поколение Ора /хора...ма явно Орки са станали :D)) та затова "Ора"/. Станаха все меркантили и забравиха малките радости, които в себе си не включват "СПА".
Щот обикновено ..."не спа". :D)))
;)
:P

Няма коментари:

Публикуване на коментар