Sail Away или... "плувай"

;) спохождано от "лайно зелено" като определение, след заповедната форма на глагола. :D)))
На Жу се посвещава, че и тя се е сдухала напоследък! Па и на Сия. Щот и тя залита нанякъде дет не требе.
:)
Та "Sail Away" има и доста по-мил аранжимент на Дейвид Грей, който направо обожавам. :) И съвсем не означава "плувай", а..."ела да плуваме заедно" ;)
Нета е гола вОда тия дни въпреки, че не е валяло. Чак сега успях да вляза и да си довърша писанията.. Провайдераси! Хвани единя, удари другия. :D))

Имам работа, която върви.
Винаги като ми потрябват кинти се появявят отнякъде /дори не съм си и представял мястото (chuckle), но се появяват само и само да ми стигнат!
Намерих си след 2 години търпение момичето, което е "моето момиче" :) Бе доста търпение си трябваше. И още ако трябва..
Вярно, още не сме съвсем заедно физикално...но сме заедно всеки ден на едно друго ниво. Нека го наречем ментално.
С децата се обичаме и комуникираме, приятелите ми са същите... независимо дали имам кинти или не :)
Е това е важното!
Затова се радвам на всяко хубаво нещо, което се случва на близките ми по душица хора 8-)
И се кося заедно с тях, на проблемите им дето си мислят, че имат. Мислят си ..ама аз знам, че им тежат съвсем в материален дух. И колкото повече мислят за тях, толкова повече си ги привикват.
Майтапят се често другарчетата, че чертая по салфетките из кръчмите графики на природните закони. :) Ми...инженерче съм, обичам графично да са представени теориите. :D)))
Дето се вика: предмет, изложение, обосновка, заключение.
В литературата май не беше баш така..ма не ми се връща в 7-ми клас. ;)
Та..мислете си за положителните неща приятелчета! За това, което искате да Ви се случи, а не за евентуалните "миссъндърстендинги" или разминавания. Или цели дизастъри в личен план.
:) Нямате нужда от това!
Ако мога бих забранил на майките да се притесняват за това, което може да се случи на децата им. Знам..и аз съм такъв кат сме с щерката в парка. Докато майките пият кафета и си бъбрят, аз се въртя на пейката следейки къде са децата.. А те се бъзикат помежду си "споко, Deja гледа.." :D)) Кат пеленгатор съм.
Знам..и аз се притеснявам и понякога успявам да си "извикам" и проблема щото си го представям твърде материално.
И понеже туканка те е у блога може да се дават съвети, без потвърждение на теорията /нали се разбрахме, че от български език и литература не разбирам, еле па от конструкция на съжденията/, се пъна да поучавам на същото дет и мен ме мори :)
При мен обаче незнайно защо, успява и да се случи.
;)о