Сбогом.

Често ме наритваше една приятелка от 3о4о. /дори не сме се виждали.. все времето ни разделно е било и все на по 500 километра за да изпием по 1 и да си поговорим на маса/. Но още от времето в DIR.bg ме хокаше.. Преди 6-7 години ...и през годините все повтаряше.
Как не се промених за добро през толкова години..иди разбери.
Нещо като "опозит ми" или технолога в производството, дет трябва да каже на инженерите от развойното звено "СТИГА!"
Стига! Права е била...
Е това ми пускаше, за да се освестя и да стъпя на земята.

"мразя да съм лош пророк

Стриптийз

Как често във живота блудкав,
в отчаян миг или в позорен,
разголвах като проститутка
душата си пред чужди хора.

И търсещ помощ, търсещ вяра,
недочувайки дори как плаче,
аз я разхождах сред пазара,
да припечеля от зяпачи.

И те се трупаха и - моля:
„Насам! Насам! Сган лицемерна!“
танцуваше тя - тъжно гола
под собствената си латерна.

И капеха: сълзи в земята
и стъпки по пръстта нагряна,
и - срам и болки по снагата,
грошове - в капата съдрана.

Но свърши зрелището. Сълзи,
тълпи - изчезнаха. Сам. Вятър рошав.
И само тя, душата зъзне
насред площада гола още.

И най-последна я прибирам.
Душа ли? Имаш много здраве,
народе! Свърши панаира!
В балтон я пъхвам. Зид й правя!

Но през зида и през балтона,
през времето пак я напада
проклетият зъл вятър - оня,
останал още от площада.

23. VІ. 1988 г.
Дамян Дамянов"

Позна snowprincess, позна...
Нито аз ще се променя, нито света околен.
И се надявам това да е последният ми /уморен/ пост. Евър...


Изтрещяхте всите жени последните няколко години. Не, че и мъжете не ви последваха..
:(