Любовта

Имам си гости. И ме ..замислиха по едно време с коментарите си.
Ами че приятелите и познатите /а и бившото ми семейство/ все ме виждат в такива лежерни моменти, отдадени на пиене, хапване, смях и шегички... В тяхните очи следва да съм еб@си и пройдохата... :D))
Щот в "работно" състояние ме виждат само колегите...
И обикновено коментара е "абе ти живот си живееш!" :)
Да, така е. :) Живот си живея...в редките дни, когато успявам да изкрънкам /от себе си/ отпуска. :) И всъщност, искам точно в такива моменти да ме виждат приятелите и близките , а и аз да виждам тях! :))))))
И за Любовта говорихме. И тя наистина върви ръка за ръка с лудостта. Ако почнеш да правиш глупости заради "оня/онази" специалната тръпка.. значи вече си улетял истински. Дори проваляйки си собствения или на другите живот и реда в него.
Май по това се познава. :D)) Сумати житейски примери претеглих.
Та..наистина искам приятелите ми да ме познават само в моментите, когато ги целувам и прегръщам или изслушвам, не в моментите, когато трябва да съм "суров професионалист". За тези моменти има други хора, дето следва да ги виждат. :)
Когато страсти и чувства трябва да отстъпят пред хладнокръвната преценка на ситуацията, ясното съзнание, мигновенната реакция и правилната позиция на Sentinel, да предвидиш възможните щети и да ги сложиш на везната именно и точно в момента. И да направиш така, че най-лошите предвиждания да не успеят да се случат! :) За да стане света поне малко по-добър. Мразя тези моменти, но съм достатъчно разумен за да знам, че се случват и са неизбежност. И..всеки човек на този свят си има своята мисия. А именно те са предизвикателството към теб.. И са именно ТВОЕТО предизвикателство :)
There is no spoon..!
:)




Наздраве за Любовта и съпътстващата я лудост! :)
Явно винаги ще са ръка за ръка...
И дано в нея не се появявят "професионализъм", "хладен разум", "и теглилките..".. :)
Просто щот няма да И отива. :))