Е, има време до тогава...но нещо намирам себе си в текста..
Мъжът на петдесет без страх разбира,
че повечето път е извървян,
че вече е в последната квартира
на този свой живот; не е пиян
от виното на млади обещания,
а трезвен и понякога суров —
не бърка мимолетните желания
с едничката, съдбовната любов.
Мъжът на петдесет е стара служба:
изял си е войнишката чорба
и вече опит чужд не му е нужен
да разбере, че всичко е борба,
Мъжът на петдесет по-нараним е,
обидата преглъща трудно той.
И не прежалва лесно чест и име,
не прави често в пътя си завой;
недоверчив е към прибързаната слава,
страни от амбициозния глупак…
Той няма време вече да прощава,
да се разделя и да почва пак.
Мъжът на петдесет е стара служба:
изял си е войнишката чорба
и вече опит чужд не му е нужен
да разбере, че всичко е борба,
че хляб и свобода, и идеали
не се постигат с кротост и покой.
Мъжът на петдесет не чака жалост,
а безпощадност от живота свой.
а безпощадност от живота свой....
Таньо Клисуров
:* за девойката дето ми я прати. :)
четвъртък, 7 май 2009 г.
сряда, 6 май 2009 г.
Няколко неща, които ни направиха "Хора". :))
:)
Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да сложиш тебешир в кафето на даскалицата.
Да ти напишат забележка: Ходи с дънки на училище.
Да цомбиш девойките по коридорите.
Да си копаеш пещара в Южния парк.
Да играеш на водна война и да се пръскаш с пръскачка от биберон.
Да запалиш огън в мазето.
Да събираш червеи след дъжд и да ги хвърляш в прозорците на партера.
Да слушаш Лили Иванова на…. плоча.
Да играеш физическо по шорти.
Да имаш пионерско поръчение - да си мил и вежлив.
Да си носиш ключа от вкъщи на ластик на врата.
Да си оставяш Балканчето без заключалка пред супера да върнеш ресто от хляба на баба.
Да си влизаш вкъщи през прозореца.
Да плашиш кокошките на подуенския пазар.
Да се изпишкаш в ма(й)зето на съседа…
Бележка на вратата: “бабоу, кючът е под пьочата”.
“На ти две лукчета, че нямам да ти върна.”
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели…
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор “Студио Х” всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин “Бързи, смели, сръчни”.
Да слушаш рано сутрин: “Дела и документи” и приказката.
Да гледаш Лека нощ деца.
Да изгледаш цялата “Всяка неделя” заради Розовата пантера.
…и списание Дъга
Да имаш “видео”.
Да ти се роди брат!
Да си лягаш в 19:30 в деня преди родителска среща.
Да викаш на вашите дъртаци, а те да са на сегашната ти възраст.
Да нямаш мобилен телефон.
Да имаш много приятели.
Войната да е просто игра на карти.
Да ходиш на театър хванал вашите за ръка.
Да си купиш боза за 6 стотинки.
Да четеш книги, а не pdf-и.
Да ми викат “цайс”.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да ядеш луканка по празници.
Да си “дежурен” до вратата на класната стая и да викаш “Клас стани! Клас мирно!”.
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.
Ох, бях забравила за салфетките…имаше едни вървежни, на които им викаха копринени…
Да ридаеш на тати за 60 цента за копринени салфетки от кореком.
Да си менкаш салфетките с другарчетата.
Да се фукаш, че имаш джапанки от автомобилна гума от куба.
Да ривеш като магарица, че те прибират в 8 вечерта.
Да играеш на 21 и народна топка на “Аспарух” и “Раковска”.
Да те водят на алианс.
Детското по радиото в 7 без 10 след “откога сееее, мила моя..”
Най-тежката заплаха: “ще кажа на баба ти”.
Да направиш котка парашутист.
Да държиш книжка под учебника и да заспиш с разтворен учебник на лицето…
Да те изправят пред цялото училище и да те накажат.
Да гледаш 87 пъти Междузвездни войни.
Да страляш на стрелбище с въздушна пушка.
Да записваш най-новия диско хит с два касетофона един срещу друг.
Да ходиш на село през лятото.
Да се научиш да плетеш и това да не те прави педал в очите на приятелите ти.
Да се обръснеш за първи път.
Да те целуне за пръв път момиче.
Да те снимат във филм (при мен 2 клас и филма е: Затлъстяването при децата).
Да имаш едни маратонки и да не ти пука.
Да пуснат в ефир “руската телевизия”.
Да ядеш банани само по Коледа и Нова година.
И да прочетеш “ян бибиян” през лятото!!!
Да се прибираш от вън, за да гледаш поредната серия на Синьо лято.
Да скачаш по дърветата и да викаш: “Джена телепортирай ме!”.
Да тръгваш на училище 1 час по-рано, за да скачаш на ластик.
Да тичаш в междучасията за един фас в “пушкома”.
Да си бродираш буква на якичката, на престилката.
Да чакаш рождения си де, защото тати ще ти купи джинси от кореком за 16$.
Да се правиш на заспал на Нова година, за да издебнеш, кога ще дойде Дядо Мраз.
Да се пързаляш с найлонов чувал на кварталния хълм.
Да караш колело Балканче.
Да пътуваш седнал до кенефната врата във влака.
Да няма по-вкусно от баничка с боза.
Да ходиш много пъти до Шипка 6, защото там има нещо дето е било в Космоса.
Да знаеш, че няма Дядо Мраз ама да продължаваш да вярваш в него щото ти е кеф.
Да крадеш дини от плод и зеленчука.
Да завираш картофи в аспусите на колите.
Да няма нито една кола по тротоарите.
Да ходиш до Бакалията за Загорка - зелена бутилка.
Да пиеш мляко Ягода в пликче само за 6 ст.
Да чакаш с нетърпение да ходиш на лагер, бригада или на Военно.
Да ядеш Морени в опаковка от станиол.
Да ходиш на кино на :”Банда БМХ” и после да си тунинговаш Балканчето.
Да играеш на фунийки.
Да имаш 2 варианта за сладолед - Ескимо бял или с шоколад.
Да се събираме на “видео” на “Дърти дансинг”.
Да си счупиш зъбите с дъвка ИДЕАЛ.
Да събираш снимки на Модърн Толкинг и СС Кеч по стрелбищата.
Да ревеш в планетариума, защото си представяш, че излиташ с ракета и тя се взривява.
Да правиш кестенови човечета с клечки за зъби в парка.
Да дефилираш с пембяна рокля и токчетата на мама до бакалията и обратно уж, за да си купиш “байкалче”.
Да избягаш от къщи…. и връщането….малееййй.
Да имаш касетофон.
Да имаш само дрехи с ластици, без копчета.
Да изяждаш по 12 “ескимо-та” едно след друго.
Да играеш на стражари и апаши цял ден и после да бълнуваш цяла нощ” стражарска марка бум печат…”.
Да ти се събере лентата на касетката и да я навиваш с молив.
И да викаш духове
Да пускаш хвърчила.
Да викаш: Ехооооооо - дори и там където няма ехо.
Да ходиш на екскурзия и в една чанта и лютеницата и гуменките.
Да свириш на китара на Витошка.
Да те викат при директора на училището щото носиш хипарски дънки.
Да трябва да пишеш съчинение, какво е искал да каже автора рисувайки картина.
Да осъзнаеш, че брат ти е брат след като му счупят ръката, а ти си дете.
Да ревеш като магаре на “Белият Бим черното ухо.”
Да играеш тенис на маса в парка.
Да слушаш приказки от плочи.
Време за ученици
Време за учители...
:)))
Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да сложиш тебешир в кафето на даскалицата.
Да ти напишат забележка: Ходи с дънки на училище.
Да цомбиш девойките по коридорите.
Да си копаеш пещара в Южния парк.
Да играеш на водна война и да се пръскаш с пръскачка от биберон.
Да запалиш огън в мазето.
Да събираш червеи след дъжд и да ги хвърляш в прозорците на партера.
Да слушаш Лили Иванова на…. плоча.
Да играеш физическо по шорти.
Да имаш пионерско поръчение - да си мил и вежлив.
Да си носиш ключа от вкъщи на ластик на врата.
Да си оставяш Балканчето без заключалка пред супера да върнеш ресто от хляба на баба.
Да си влизаш вкъщи през прозореца.
Да плашиш кокошките на подуенския пазар.
Да се изпишкаш в ма(й)зето на съседа…
Бележка на вратата: “бабоу, кючът е под пьочата”.
“На ти две лукчета, че нямам да ти върна.”
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели…
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор “Студио Х” всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин “Бързи, смели, сръчни”.
Да слушаш рано сутрин: “Дела и документи” и приказката.
Да гледаш Лека нощ деца.
Да изгледаш цялата “Всяка неделя” заради Розовата пантера.
…и списание Дъга
Да имаш “видео”.
Да ти се роди брат!
Да си лягаш в 19:30 в деня преди родителска среща.
Да викаш на вашите дъртаци, а те да са на сегашната ти възраст.
Да нямаш мобилен телефон.
Да имаш много приятели.
Войната да е просто игра на карти.
Да ходиш на театър хванал вашите за ръка.
Да си купиш боза за 6 стотинки.
Да четеш книги, а не pdf-и.
Да ми викат “цайс”.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да ядеш луканка по празници.
Да си “дежурен” до вратата на класната стая и да викаш “Клас стани! Клас мирно!”.
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.
Ох, бях забравила за салфетките…имаше едни вървежни, на които им викаха копринени…
Да ридаеш на тати за 60 цента за копринени салфетки от кореком.
Да си менкаш салфетките с другарчетата.
Да се фукаш, че имаш джапанки от автомобилна гума от куба.
Да ривеш като магарица, че те прибират в 8 вечерта.
Да играеш на 21 и народна топка на “Аспарух” и “Раковска”.
Да те водят на алианс.
Детското по радиото в 7 без 10 след “откога сееее, мила моя..”
Най-тежката заплаха: “ще кажа на баба ти”.
Да направиш котка парашутист.
Да държиш книжка под учебника и да заспиш с разтворен учебник на лицето…
Да те изправят пред цялото училище и да те накажат.
Да гледаш 87 пъти Междузвездни войни.
Да страляш на стрелбище с въздушна пушка.
Да записваш най-новия диско хит с два касетофона един срещу друг.
Да ходиш на село през лятото.
Да се научиш да плетеш и това да не те прави педал в очите на приятелите ти.
Да се обръснеш за първи път.
Да те целуне за пръв път момиче.
Да те снимат във филм (при мен 2 клас и филма е: Затлъстяването при децата).
Да имаш едни маратонки и да не ти пука.
Да пуснат в ефир “руската телевизия”.
Да ядеш банани само по Коледа и Нова година.
И да прочетеш “ян бибиян” през лятото!!!
Да се прибираш от вън, за да гледаш поредната серия на Синьо лято.
Да скачаш по дърветата и да викаш: “Джена телепортирай ме!”.
Да тръгваш на училище 1 час по-рано, за да скачаш на ластик.
Да тичаш в междучасията за един фас в “пушкома”.
Да си бродираш буква на якичката, на престилката.
Да чакаш рождения си де, защото тати ще ти купи джинси от кореком за 16$.
Да се правиш на заспал на Нова година, за да издебнеш, кога ще дойде Дядо Мраз.
Да се пързаляш с найлонов чувал на кварталния хълм.
Да караш колело Балканче.
Да пътуваш седнал до кенефната врата във влака.
Да няма по-вкусно от баничка с боза.
Да ходиш много пъти до Шипка 6, защото там има нещо дето е било в Космоса.
Да знаеш, че няма Дядо Мраз ама да продължаваш да вярваш в него щото ти е кеф.
Да крадеш дини от плод и зеленчука.
Да завираш картофи в аспусите на колите.
Да няма нито една кола по тротоарите.
Да ходиш до Бакалията за Загорка - зелена бутилка.
Да пиеш мляко Ягода в пликче само за 6 ст.
Да чакаш с нетърпение да ходиш на лагер, бригада или на Военно.
Да ядеш Морени в опаковка от станиол.
Да ходиш на кино на :”Банда БМХ” и после да си тунинговаш Балканчето.
Да играеш на фунийки.
Да имаш 2 варианта за сладолед - Ескимо бял или с шоколад.
Да се събираме на “видео” на “Дърти дансинг”.
Да си счупиш зъбите с дъвка ИДЕАЛ.
Да събираш снимки на Модърн Толкинг и СС Кеч по стрелбищата.
Да ревеш в планетариума, защото си представяш, че излиташ с ракета и тя се взривява.
Да правиш кестенови човечета с клечки за зъби в парка.
Да дефилираш с пембяна рокля и токчетата на мама до бакалията и обратно уж, за да си купиш “байкалче”.
Да избягаш от къщи…. и връщането….малееййй.
Да имаш касетофон.
Да имаш само дрехи с ластици, без копчета.
Да изяждаш по 12 “ескимо-та” едно след друго.
Да играеш на стражари и апаши цял ден и после да бълнуваш цяла нощ” стражарска марка бум печат…”.
Да ти се събере лентата на касетката и да я навиваш с молив.
И да викаш духове
Да пускаш хвърчила.
Да викаш: Ехооооооо - дори и там където няма ехо.
Да ходиш на екскурзия и в една чанта и лютеницата и гуменките.
Да свириш на китара на Витошка.
Да те викат при директора на училището щото носиш хипарски дънки.
Да трябва да пишеш съчинение, какво е искал да каже автора рисувайки картина.
Да осъзнаеш, че брат ти е брат след като му счупят ръката, а ти си дете.
Да ревеш като магаре на “Белият Бим черното ухо.”
Да играеш тенис на маса в парка.
Да слушаш приказки от плочи.
Време за ученици
Време за учители...
:)))
вторник, 5 май 2009 г.
Feelings..
Feelings
Morris Albert
Feelings, nothing more than feelings,
trying to forget my feelings of love.
Teardrops rolling down on my face,
trying to forget my feelings of love.
Feelings, for all my life I'll feel it.
I wish I've never met you, girl; you'll never come again.
Feelings, wo-o-o feelings,
wo-o-o, feel you again in my arms.
Feelings, feelings like I've never lost you
and feelings like I've never have you again in my heart.
Feelings, for all my life I'll feel it.
I wish I've never met you, girl; you'll never come again.
Feelings, feelings like I've never lost you
and feelings like I've never have you again in my life.
Feelings, wo-o-o feelings,
wo-o-o, feelings again in my arms.
Feelings...
Morris Albert
Feelings, nothing more than feelings,
trying to forget my feelings of love.
Teardrops rolling down on my face,
trying to forget my feelings of love.
Feelings, for all my life I'll feel it.
I wish I've never met you, girl; you'll never come again.
Feelings, wo-o-o feelings,
wo-o-o, feel you again in my arms.
Feelings, feelings like I've never lost you
and feelings like I've never have you again in my heart.
Feelings, for all my life I'll feel it.
I wish I've never met you, girl; you'll never come again.
Feelings, feelings like I've never lost you
and feelings like I've never have you again in my life.
Feelings, wo-o-o feelings,
wo-o-o, feelings again in my arms.
Feelings...
понеделник, 4 май 2009 г.
Как чувствата си играли на криеница..
Мразя празниците.
От малък ги мразя.
Все някой някъде се крие....
От малък ги мразя.
Все някой някъде се крие....
неделя, 3 май 2009 г.
Уморих се.

Не, снимката е с "бял брум". :) Това обаче не променя нещата.. Опаковката и съдържанието.
Все някога и толкова сив ще стана.
Уморих се от хорски съвети,
от учтивост да бъда обичан,
от уюта на скъпи предмети,
искам просто да бъда различен.
Уморих се да търся посоки,
уморих се да бъда приличен,
да раздавам усмивки широки,
чужди пътища все да пресичам.
Уморих се....
Накъдето ми видят очите,
по света аз да тръгна тогава,
изведнъж надживял суетите,
тази нищо, нищо не значеща слава,
към сърцето на някой приятел,
по безкрайният път на мечтите,
без часовник, без вчерашни дати,
накъдето ми видят очите.
Уморих се...
Всъщност не се и представих.
Саше.
Само ако знаете колко ми е писнало...
Мразя празниците!
"Да съм обич на дните в умората
дето топло спокойствие дава,
И да виждат навсякъде хората -
любовта как любов получава!"
Б@си.. Естествено, че всеки ден е от значение!Кво имаме да му крием?!
Unforgiven
петък, 1 май 2009 г.
Точно навреме..
Нито по-рано, нито по-късно. Успяваме ли да хванем мига, преди живота ни да се извърти на 180 градуса за 30 секунди..
Абонамент за:
Публикации (Atom)




