:)
Ну а завтра спросят дети, навещая нас с утра:
"Папы, что сказали эти кандидаты в доктора?"
Мы откроем нашим чадам правду, им не все равно,
Мы скажем: "Удивительное рядом, но оно запрещено!"
;)
п.п. Не се вглеждайте в мръсното ми бюро в работилницата.
Поместих пепелника за да си освободя място. :D)))
събота, 19 юни 2010 г.
неделя, 13 юни 2010 г.
петък, 11 юни 2010 г.
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ УМЕЕШЕ МНОГО НЕЩА
Сергей Лукяненко
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ УМЕЕШЕ МНОГО НЕЩА
Той не умееше много неща, но затова пък умееше да пали звездите. Та нали и най-красивите и ярки звезди понякога угасват, а ако някоя вечер не видим звезди на небето, ще ни стане малко тъжно... А той палеше звездите много умело, и това го утешаваше. Някой трябваше да се занимава и с тази работа, някой трябваше да мръзне, търсейки в облаците космическа прах угаснала звезда, после да се пари, разпалвайки огъня й с пламък, донесен от други звезди, горещи и силни. Каквото и да казваме, това беше трудна работа, и той дълго време се примиряваше с това, че не умее много неща. Но веднъж, когато звездите се държаха по-спокойно, той реши да си почине.
Спусна се на Земята, разходи се по меката трева (това беше градски парк), погледна за всеки случай към небето... Звездите успокоително му намигнаха отгоре и той се успокои. Направи още няколко крачки - и я видя.
- Ти приличаш на най-прекрасната звезда. - каза той. - Ти си по-прекрасна от всички звезди.
Тя много се удиви. Никой никога не й беше казвал такива думи. "Ти си симпатяга" - казваше един. "Ти ме привличаш" - казваше друг. А третия, най-романтичния от всички й обеща да отведе до синьото море, по което плава бяла платноходка...
- Ти си по-прекрасна от всички звезди. - повтори той. И тя не можа да отговори, че това не е така.
Малката къща в покрайнините на града му се стори като най-чудесния дворец във Вселената. Та нали двамата бяха там...
- Искаш ли да ти разкажа за звездите? - шептеше той. - За Формалгаут, приличащ на оранжево котенце, за Вега, синя и изгаряща, като къс разтопен лед, за Сириус, сплетен като гирлянда от три звезди... Но ти си по-прекрасна от всички звезди...
- Говори, говори. - молеше тя, хващайки края на прсътите му, горещи като пламък...
- Ще ти разкажа за всички звезди, за големите и малките, за тези, които имат гръмки имена, и за тези, които имат само скромни цифри в каталога... Но ти си по-прекрасна от всички звезди...
- Говори...
- Полярната Звезда ми разказа за пътешествия и пътешественици, за грохота на морските вълни и свистенето на хладните ветрове на Арктика, за платната, звънящи от ударите на ветровете... Никога няма да ти е тъжно, когато съм до теб. Само бъди с мен, та ти си най-прекрасната от всички звезди...
- Говори...
- Алтаир и Хамал ми разказаха за учени и пълководци, за тайните на Изтока, за забравени изкуства и древни науки... Никога няма да те боли, когато съм до теб. Само бъди с мен, та ти си най-прекрасната от всички звезди...
- Говори...
- Звездата на Барнад ми разказа за първите звездни кораби, носещи се сред космическия хлад, за стоновете на ударения от метеор метал, за дългите години между стоманените стени и първите мигове в чуждите, опасни и тревожни светове... Никога няма да си самотна, когато съм до теб. Само бъди с мен, та ти си най-прекрасната от всички звезди...
Тя въздъхна, опитвайки се да се измъкне от плена на думите му. И попита:
- А какво умееш?
Той трепна, но не падна духом.
- Погледни през прозореца.
Миг - и в черната пустота пламна звезда. Тя беше толкова далеко, че приличаше на точка, но той знаеше, че това е най-красивата звезда в света (без да броим, разбира се, тази, която се притискаше до рамото му). Хиляда планети кръжаха около звездата в невъзможен, невероятен танц, и на всяка планета цъфтяха градини и шумяха морета, красиви хора се къпеха в топли езера, вълшебни птици пееха тихи песни, а кристалните водопади звъняха по проблясващите самородни камъни...
- Звездичка в небето... - каза тя. - Като че ли я нямаше досега, но не съм сигурна... А какво можеш да правиш?
И той не отговори нищо.
- Как ще живеем? - разсъждаваше на глас тя. - В тази стара къща, където даже газова печка няма... А ти не можеш да правиш абсолютно нищо...
- Ще се науча! - почти закрещя той. - Задължително! Само ми се довери!
И тя му се довери.
Той вече не пали звезди. Той се научи на много неща, работи като астрофизик и печели добре. Понякога, когато излиза на балкона, за момент му става тъжно и той се бои да погледне към небето. Но звездите не стават по-малко. Сега ги пали някой друг, и добре ги пали... Той казва, че е щастлив, и аз му вярвам. Сутрин, когато жена му още спи, той отива в кухнята и мълчаливо спира до печката. Печката не е включена към газови бутилки, просто в нея горят две малки звезди, неговия сватбен подарък.
Едната е ярка, бяла, шипяща като електрожен и плющяща с протуберансите си, много гореща. Чайника кипва за минута и половина над нея.
Втората е тиха, спокойна, приличаща на топка червена вата, в която са пъхнали лампичка. На нея е удобно да се подгрява вчерашната супа и котлетите от хладилника.
И най-страшното е това, че той наистина е щастлив.
/тенкс Холи :) /
1988 г. Превод: З.П.
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ УМЕЕШЕ МНОГО НЕЩА
Той не умееше много неща, но затова пък умееше да пали звездите. Та нали и най-красивите и ярки звезди понякога угасват, а ако някоя вечер не видим звезди на небето, ще ни стане малко тъжно... А той палеше звездите много умело, и това го утешаваше. Някой трябваше да се занимава и с тази работа, някой трябваше да мръзне, търсейки в облаците космическа прах угаснала звезда, после да се пари, разпалвайки огъня й с пламък, донесен от други звезди, горещи и силни. Каквото и да казваме, това беше трудна работа, и той дълго време се примиряваше с това, че не умее много неща. Но веднъж, когато звездите се държаха по-спокойно, той реши да си почине.
Спусна се на Земята, разходи се по меката трева (това беше градски парк), погледна за всеки случай към небето... Звездите успокоително му намигнаха отгоре и той се успокои. Направи още няколко крачки - и я видя.
- Ти приличаш на най-прекрасната звезда. - каза той. - Ти си по-прекрасна от всички звезди.
Тя много се удиви. Никой никога не й беше казвал такива думи. "Ти си симпатяга" - казваше един. "Ти ме привличаш" - казваше друг. А третия, най-романтичния от всички й обеща да отведе до синьото море, по което плава бяла платноходка...
- Ти си по-прекрасна от всички звезди. - повтори той. И тя не можа да отговори, че това не е така.
Малката къща в покрайнините на града му се стори като най-чудесния дворец във Вселената. Та нали двамата бяха там...
- Искаш ли да ти разкажа за звездите? - шептеше той. - За Формалгаут, приличащ на оранжево котенце, за Вега, синя и изгаряща, като къс разтопен лед, за Сириус, сплетен като гирлянда от три звезди... Но ти си по-прекрасна от всички звезди...
- Говори, говори. - молеше тя, хващайки края на прсътите му, горещи като пламък...
- Ще ти разкажа за всички звезди, за големите и малките, за тези, които имат гръмки имена, и за тези, които имат само скромни цифри в каталога... Но ти си по-прекрасна от всички звезди...
- Говори...
- Полярната Звезда ми разказа за пътешествия и пътешественици, за грохота на морските вълни и свистенето на хладните ветрове на Арктика, за платната, звънящи от ударите на ветровете... Никога няма да ти е тъжно, когато съм до теб. Само бъди с мен, та ти си най-прекрасната от всички звезди...
- Говори...
- Алтаир и Хамал ми разказаха за учени и пълководци, за тайните на Изтока, за забравени изкуства и древни науки... Никога няма да те боли, когато съм до теб. Само бъди с мен, та ти си най-прекрасната от всички звезди...
- Говори...
- Звездата на Барнад ми разказа за първите звездни кораби, носещи се сред космическия хлад, за стоновете на ударения от метеор метал, за дългите години между стоманените стени и първите мигове в чуждите, опасни и тревожни светове... Никога няма да си самотна, когато съм до теб. Само бъди с мен, та ти си най-прекрасната от всички звезди...
Тя въздъхна, опитвайки се да се измъкне от плена на думите му. И попита:
- А какво умееш?
Той трепна, но не падна духом.
- Погледни през прозореца.
Миг - и в черната пустота пламна звезда. Тя беше толкова далеко, че приличаше на точка, но той знаеше, че това е най-красивата звезда в света (без да броим, разбира се, тази, която се притискаше до рамото му). Хиляда планети кръжаха около звездата в невъзможен, невероятен танц, и на всяка планета цъфтяха градини и шумяха морета, красиви хора се къпеха в топли езера, вълшебни птици пееха тихи песни, а кристалните водопади звъняха по проблясващите самородни камъни...
- Звездичка в небето... - каза тя. - Като че ли я нямаше досега, но не съм сигурна... А какво можеш да правиш?
И той не отговори нищо.
- Как ще живеем? - разсъждаваше на глас тя. - В тази стара къща, където даже газова печка няма... А ти не можеш да правиш абсолютно нищо...
- Ще се науча! - почти закрещя той. - Задължително! Само ми се довери!
И тя му се довери.
Той вече не пали звезди. Той се научи на много неща, работи като астрофизик и печели добре. Понякога, когато излиза на балкона, за момент му става тъжно и той се бои да погледне към небето. Но звездите не стават по-малко. Сега ги пали някой друг, и добре ги пали... Той казва, че е щастлив, и аз му вярвам. Сутрин, когато жена му още спи, той отива в кухнята и мълчаливо спира до печката. Печката не е включена към газови бутилки, просто в нея горят две малки звезди, неговия сватбен подарък.
Едната е ярка, бяла, шипяща като електрожен и плющяща с протуберансите си, много гореща. Чайника кипва за минута и половина над нея.
Втората е тиха, спокойна, приличаща на топка червена вата, в която са пъхнали лампичка. На нея е удобно да се подгрява вчерашната супа и котлетите от хладилника.
И най-страшното е това, че той наистина е щастлив.
/тенкс Холи :) /
1988 г. Превод: З.П.
неделя, 30 май 2010 г.
От разговор
Всъщност няма какво повече и да кажа от това в песента.
Затова приключмам. Тук и сега. :)
Не бре... :D))) С разговора само.
:)
петък, 28 май 2010 г.
Блока.
Стар е. Строен е от немци през 1948-ма. По немска си някаква технология наподобяваща "пълзящ кофраж". Нисичък.. със зеленина наоколо. Липи пред прозорците на балкона, катерички и парк наблизо. И достатъчно растояние до другите блокове.
Хората са особени. :) Или никак неособени, просто хора.
Понеже съм живял и в село със съседи /които ми отгледаха сина с прясно козе мляко/ по онея смутните борчески години, когато се опитвах да се отскубна от София. Нямах и грам притеснение за къщата или децата си, порастващи на двора в зеленина и въздух. Все някой има, който да види ако някой непознат се върти наоколо докато ни няма или да върне в рамките на двора детето, решило да отвори вратата към улицата ако сме влезли в къщата за минута.
Та за моите съседи. :)
Живеят тук от към 40-50 години. Аз само от 5-6. Познават се, сърдят се, помагат си, абе..обичайните неща. Една такава странно изтъкана общност от натрупани истории.
Та... това дето исках да кажа, ако не ме видят 2-3 дни все някоя от съседките наминава да звънне и да види да не се е случило с мен нещо. Възрастни. Да, нали сам живея... от към 2 години, а живота е шарен. :) Всичко се случва. Или като не видят колата паркирана пред блока...
Днес и за това ме питаха- де е колата, а аз ходя пеш. Щото по нея се ориентират, когато съм някъде командировка, или "момчето с хубавите самолети" е някъде по поляните :)
Всъщност исках да кажа, че всяка общност, се прави от хора дето дори и да не се обичат...се разбират.
Не, по имена не се знаем. Просто си казваме "добро утро", "добър ден" или "лека вечер". Или онова "здрасти комшу"! :)
Блок. Или село. :) Кво да го направиш... :)
понеделник, 24 май 2010 г.
Мусака

Ми..почти сама си се готви.
Порция кат за 4-6 души, зависи колкУ са гладни. Тавата е 30х20 сантима.
Нарязват се картофите на кубчета 1х1 сантим някъде. Както дойде. Около 800 грама.
Четвърт от глава лук наситнена. Тавата се слага на котлонЯ с около 30-40 грама олио.
Като се понапече се пуска кубчето 250 грама кайма. Раздробява се с дървена шпатулка на дребни части, и се изпържва докато побелее, като се прибавя и лука заедно с малко подправки. Не се прекалява с подправките... 3 са напълно достатъчни за всяка манджа. Черен пипер, чубрица, червен пипер. С червения пипер се внимава обаче- прибавя се накрая. Ако прегори докато се пържи, става горчив. Котлона се гаси 5-10 минути преди да е напълно побеляла каймата /усеща се като почне да става твърда/. Пуска се фурната на 230-250 градуса отгоре и отдолу.
В тавата се изливат къде 100 грама бира и в течността се разтваря 1 кубче бульон /телешки, пилешки, гъбен, зеленчуков...каквото имате под ръка/. Обърква се сместта. Както си е тавичката на котлона се бухват вътре картофите, доливат се 2 чаши вода /от по 200 гр./ или на око, за да се залее добре бъркоча, разбърква се пак адската смес и се оставя да си се топли алхимията, докато фурната се напече достатъчно, че да почне да лъха на жешко от прозорчето.
Тавата се поставя внимателно и се почва с чатенето, четенето на блогове и новините в интернет. След около 40 минути обаче требе да си погледнете фурната. ;)
Може да се поразбърка мусаката за да не се изпече твърде много горният слой.
Фурната се гаси и се пуска пак котлона.
В тенжурка се слагат къде 50-ина грама масло или маргарин и се заливат с около 150 грама олио /чаша и половина чашка за кафе/.
Като почне да се бримчи олиото се изсипват и 3 супени лъжички брашно с връх. Бърка се непрекъснато. Трябват около 1-2 минути...не е страшно. :D))
Като почне да балонясва брашното- пуска мехурчета, се изсипва половин литър прясно мляко или гъсто разбит айран. Не забравяйте супена лъжичка сол да сложите. Иначе ще е блудкаво. Както и да оцветите с малко червен и черен пипер и магданоз примерно.
Котлона се спира, пуска се пак фурната с напичане само отгоре. Тя за тези 5 минути не е истинала естествено. Като се сгъсти сместта в тенджурката /с непрекъснато бъркане/ се маха от котлона и вътре се чукват 2 яйца. Не тези, не на мъжа ви, не и тея на съседа...нека бройката да не ви обърква. ;)
Разбърква се добре с пружинка или вилица, вади се тавата от фурната /трябва да е топла/ и се излива върху тавата с мусаката.
Тавата се връща обратно във фурната и се дебне едно 10-ина минути докато почне да хваща кафеникава коричка.
Имайте впредвид, че тази заливка се надува едно 2-3 сантиметра и ако тавата е плитка може да поизлее мазнината навън. Като ви хареса цвета- тавата се вади навън за да истине бързо и да не остане мазнината извън продуктите.
Енджой. ;) С кисело мляко върви още по-мазно при гълтане.
неделя, 23 май 2010 г.
Граница
На границе с Турцией или с Пакистаном -
Полоса нейтральная. Справа, где кусты,-
Наши пограничники с нашим капитаном,
А на левой стороне - ихние посты.
А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!
Капитанова невеста жить решила вместе.
Прикатила, говорит: - Милый, то да се... -
Надо ж хоть букет цветов подарить невесте -
Что за свадьба без цветов? Пьянка, да и все!
А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!
К ихнему начальнику, точно по повестке,
Тоже баба прикатила - налетела блажь,
И тоже "милый" говорит, только по-турецки,-
Будет свадьба, - говорит, - свадьба - и шабаш!
А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!
Наши пограничники - храбрые ребята -
Трое вызвались идти, с ними - капитан.
Разве ж знать они могли про то, что азиаты
Порешили в эту ночь вдарить по цветам?
А на нейтральной полосе цветы
Необычайной красоты!
Пьян от запаха цветов капитан мертвецки,
Ну и ихний капитан тоже в доску пьян.
Повалился он в цветы, охнув по-турецки,
И, по-русски крикнув: - Мать... - рухнул капитан.
А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!
Спит капитан, и ему снится,
Что открыли границу, как ворота в Кремле.
Ему и на фиг не нужна была чужая заграница -
Он пройтиться хотел по ничейной земле.
Почему же нельзя? Ведь земля-то ничья,
Ведь она - нейтральная!
А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!
1966.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
