сряда, 29 юли 2009 г.

Разводът нанасял трайни вреди на здравето

Открихте "Америка" :D))

"Разводът оказва трайно негативно влияние върху здравето, което дори след повторен брак не може да се възстанови напълно, съобщи Би Би Си, позовавайки се на резултатите от американско изследване, обхванало 8652 души на възраст между 51 и 61 години.

Авторите на проучването от университета на Чикаго са установили, че разведените хора страдат от 20% повече хронични заболявания в сравнение с тези, които никога не са се женили, както и в сравнение с брачните двойки. Числото спада до 12% за тези, които сключват повторен брак.

Специалистите обясняват, че хората навлизат в зряла възраст със "здравен запас", който се запазва или се руши под въздействието на семейния опит.
"

Някъф цитат непълен от проучването изнесен в ДИР-ника.

Естествено, че нанася. Най-вече на децата. А и също по менталната коравина на този със здравия разум у връзката дет се разпада. След време и у другия, предполагам.

Искам да оставим настрана явно неразрешимите случаи с мъж /или жена/ побойник, физически или емоционален насилник, постоянно безработен лентяй, "мамино синче или синкя- знам ли как е женския вариант :D)) " или подобни екстраполации на зависимости от родители и други подобни.
Особено за последната категория си има издадени доста добри книги с елементарно-човешки разказвателни елементи от рода на "Отровните родители" и "Отровните роднини".
Ще ми се да вляза в дебрите на онези, макар и явно малко проценти на фона на общата вакханалия "разводи поради женска глупост". А всъщност може и никак да не са малко тези %-ти. Най-характерната черта в тях е комплексното наличие на природно слабоумие в съчетание с яростна амбиция.
"Тресе се от амбция" е народнопсихологически термин, придобил "гражданственост".
Защо ли? Защото за другите сценарии опит нямам.

Преди време:
Аз бачкам кат изуглавен, жената гледа децата докат са малки, има в изобилие квото искаш и за нея и за децата освен времето за моето присъствие. За мен няма..то е ясно- бачкам и когато мога се опитвам да почивам. Ясно е, че отсъствам доста от почивките, но и затова заплатата ми е примерно 20 пъти нейната. Нее, не съм работохолик... Обичам да си седя в къщи, да готвя, да си играя и да си гледам децата. Ама разумното палеативно решение е, да изкарвам кинти, щото това мога най-добре. Виж ако ме турнеш да гладя... бедна ви фантазия :D)) Не, че не мога, - мразя!

Обаче ИМА, децата са обгрижени, Велинград е почти втори дом по уикендите /макар и понякога без мен/ или с мен по къснините след работа, имаме къща, която наричаме дори "свой дом", ако мен ме няма, приятели заместват сложните операции по придвижване забавление и прочее. Жената има вече 3-та подарена кола за да се чувства самостоятелна и независима. С децата се виждаме макар и малко преди лягане и докато ги развозвам сутрин към детска градина/училище. Ежедневно. Знам, и моя мечта не е било липсата на повече време за децата. Нито липсата на повече време за жената. Но трябва и да се яде.

Сега:
Аз пак си бачкам от сутрин до здрач. Бившата също. Щерката...на отглеждане пред ТВ-то, щото тъщата не може да изпусне 4-те сериала дневно. Няма кой да разходи щерката до парка освен ако не е при майка ми. Сина е на почти 19 /чуваме се по скайпа през вечер, но това не е общуване между родител и дете/. Но пък и той е вече самостоятелна единица. За него поне съм горе долу спокоен, че поне нещо е възприел от мен.
НЯМА. Ни за мен, ни за нея, а камо ли за децата. Щото аз почвам на - 700 кинта всеки месец заради наемите и репарациите след развода въпреки, че направих къща за НАС, а нейната професия е такава, че по дифолт няма. Скъсва се от бач- това искаше... без да знае колко се "плаща" за това.
Е вчера кат си взимах щерката от къщата, тъста бичеше некви дъски по двора да достроява /непрекъсната мания/ нещо си по "лятната кухня", а от 2-рия етаж на нашата къща се носеще пронизителен звук от ТВ-то от поредния сериал. Тъщата е с професионално придобита глухота и вместо да си носи слуховия апарат, бримчи ТВ-то на МАХ. Дреме и за околните. Те с тъста и без това са си самодостатъчни. А в комплект с нашата къща са си направо и на кяр. :D)) Вива ла бившата женица!!! :D)) Щот тя им сервира нашата къща кат същински "троянски кон". А тя вчера изглеждаше смачкана и изплюта. Както и къщата, щот кат няма кой да се грижи..нещата се сгромолясват с пълна сила.

Дреме ми за мен си. Мен и преди кучета ме яли. Аз си живея под наем в почти същият квартал дето е 5-стайният апартамент на тъщовищата /ама те се прибират там "гат сняг забръска" и се ситуират на чист въздух на двор в ранна пролет/, успявам и да се радвам по уикендите понякога на нещо като почивки. Често се радвам и на присъствието на децата си. Приятелите си останаха същите.

Аз..сигурно съм се променил /доста по-рядко имам усмивка на лицето/. Предполагам затова приятелите ми изпадат във възторг, когато ме видят усмихнат. :)
И затова BBC са 100% прави. Бившата също се е променила. Но още не съм убеден, че е разбрала нещата от към естеството им. Децата...за сега успяваме да не усещат най-тежките страни на битието.

И ми се щеше вчера да я питам бившата "аджеба постигна ли си онуй лелеяно лично щастие"? Работохолизма и амбицията донесоха ли ти нещо повече от това, което имаше, колко изгуби и каква цена платиха всички около теб?
Спестих и въпросите, защото се вижда и с невъоръжено око.
Само се питам...що децата ни "ручат жабета" заради нашите болни амбиции.

Лирическо отклонение беше това. От утре отово ще наблегна на позитивните постинги в блога. :) На миналото това му е хубавото- че е минало! :)
Еле пък в 6 сутринта, когато щерката проверявайки с протегнато краче към корема ми дали съм до нея в леглото разказва: "Тати, сънувах, че сме на морето...".

А аз слънце мое сънувах, че ми пенсионират КО-пилота на космическия истребител след 26 годишна служба /робот/. Нали живеем средно по около 800 години и докато "отбиваме военната служба" сменяме по 7-8 от тези "домашни любимци" в корабите си. :))
R2D2
:)


И съвсем не намясто и никак във връзка с темата е клипчето:



Не, няма да се върна. Това е просто песен на Любе, харесала ми за клипа с полета.

неделя, 26 юли 2009 г.

Жега!

:)
Летище "Черногорово". Уикенда на 43 градуса С.
Е, верно.. къде 19.00 часа пристигнахме, но пак си беше яка жега. 3 часа полети в светлото, после маса с "пийка и ядка", сладки приказки с клубарите, нощна скара на двуслойно барбекю, изгорял ледогенератор, UPS и ..добре, че лампата осветяваща купончето работеше поне.
Много смях и шегички. Вятър, бубулечки от ливадите, еднослойна палатка с антикомарин, хъркане кат за световно след препиване и препушване. Абе..тея 3 неща. :))) И кафето сутринта с много вятър. :)
Какво му трябва на човек?! :)

Шаг от пропасти до таких вершин,
Что опять захотелось жить!





И "моето македонче" :)
"Цъкайте" връз снимките, за да ги видите у пълния им блясък.



неделя, 19 юли 2009 г.

Да емигрираш


без да напускаш границата...
Май от себе си емигрирах. Палнах си подметките за да се срещна с 1 момък от моя бранш през уикенда. "Чуваме" се само по мейла докато си препращаме чертежи. Щот сме на 2-та края на БГ. Отдавна се каним да го направим и този път ей така на шега взехме, че го направихме. Условно по средата на пътя.
Същия кат мен! :D)) Плешив, шегаджия, артистичен и готин.

"Хотелски комплекс "ЯЕВ" се намира в китното с. Соколица сред полите на Стара планина на 7 км от гр.Карлово, 47 км от Пловдив и 135 км от София."
Носих си лапитопито да поработя за доклада в понеделник. Само го отворих за да видя WiFi покритието и му хлопнах обратно капака. Даже не ми се и чатеше... :)

И още със слизането от колата припалих самолеДя. ;)



2 дни се размазах от кеф, плаж, пиене, спане и кискане. А па какви "каки" се въртяха наоколо...жалко, че много младички. ;) Да бях 20-ина години по-млад... друго щях да пея сега в блога. :D)))
Трябва да се натиска понякога копче "Reset". Макар сега да съм каталясал от почивка и нищо да не ми се прави. :))

четвъртък, 16 юли 2009 г.

flagumdei


автор: flagumdei
:)

Самовлюбен брътвеж на замогнати задници,
стадо лепкави блудници с празни очи,
из чиниите - фасове, пръсти - по чашите,
пошло-модни парфюми, омесени с дим.
Как попаднахме тук, обич моя неправедна -
аз - реален до болка, ти - скрита във мен?
Ще притворя очи, да се махнем нанякъде,
а на тях ще оставя своя действащ макет.
Той от малък е свикнал на тъпи компании,
може дълго да спори със някой боклук
за живота, за бизнеса, Вагнер и Кафка
с отегчена усмивка и тон на гуру.
Ще го виждат изцяло какъвто им трябва -
лъскав, пийнал, уверен и свеж;
процъфтяващ - с мъжете и палав - със дамите,
ходещ символ на техния смешен Успех...
Да се махаме, искаш ли? Дай ми ръката си -
доверчива и топла като малко врабче.
Усмихни се - и хитро, и светло, и пагубно,
зарови под яката ми хладно носле.
Нежността също имала срок на годност,
а пък моята дълго стои без клиент;
комплексира се, стана горчива и болна...
Ти я искаш, нали? (Излъжи ме поне!)
После..После внимавай с ръцете ми...
Ще заместя с целувки всички дрехи по теб,
ще се спускаме в шеметни водовъртежи,
ще изригват вулкани (е, ще видим, добре...)
И ще можем спокойно да бъбрим за глупости,
да разменяме липси, страхове и вини,
да се смеем над себе си, да обичаме другия -
уязвими, несигурни и добри...
Вече можем да тръгваме, искаш ли?
Или...моля те...чакай...ела...
Боже господи, ТОЙ е макетът ми,
АЗ съм аз...
Или всъщност...
Не знам.

---------------
Рових се някъде назад в историята... :) Търсех едни очи.

Любе

За да са ми под ръка.



Любэ, Свои

В углу губ папироска подрагивала,
Он давился, но пил -
нам ,счастливым, назло.
Вся честная пивная понять не могла,
Отчего его так развезло.

"Это душу не жизнь искалечила,
Не с обиды, братишка, я пью!
Я искал в этом городе женщину,
Ту, единственную свою!

Я искал в этом городе женщину,
Ту, единственную свою!

Поначалу ,наверное, молод был-
Много было сам знаешь чего...
Были встречи и были проводы.
Не хватало всегда одного.

От судьбы получая затрещины,
Вот я сам не свой на своём стою!
Я ищу в этом городе женщину,
Ту, единственную свою...

Я ищу в этом городе женщину,
Ту, единственную свою..."

Даже тени обрыдлой тоски не нашёл,
Когда вывернул наизнанку нутро.
Пустота,и такая, что нехорошо,
Словно зря сорок лет прошло.

Как яйцо, в руке раздавил стакан
И провел всей ладонью в стекле да в крови
По лицу моему..."Чуешь, какой обман
В тех, которые не свои?"

И от всей души на весь зал заржал
Так, что скулы чужим от обиды свело!
Каждый биться желал, потому что не знал,
Отчего его так развезло.

"Я уже любой настоящей рад!
С мясом рву лады,
Режься в кровь, струна!
Понимаешь ,брат, ты всё понимаешь,брат, -
Без своих нам здесь всем хана!

Понимаешь брат, ты всё понимаешь ,брат-
Без своих нам здесь всем хана!

Подожди..."- он скамью отстранил и встал
Заплатил,отвернувшись, меня за плечо потрепал
И побрел, как домой, на ближайший вокзал,
Будто верный маршрут не знал.

Что-то встало, как ком, поперек души,
Вдруг мне некуда стало спешить...
Шаг от пропасти до таких вершин,
Что опять захотелось жить!

Я хотел окликнуть его ,догнать,
Чтобы верный спросить маршрут
Женщин тех, что хотят и умеют ждать,
Тех ,которые ищут и пьют.

От судьбы получая затрещины,
Вот он я сам не свой на своём стою...
Я ищу в этом городе женщину,
Ту, единственную свою!

Я ищу в этом городе женщину,
Ту, единственную свою!

сряда, 15 юли 2009 г.

Stumblin In

Ех тези сладури... :)) И СузитУ и Смо`китУ



Моят "дует" нещо се губи из "западните покрайнини". :)
Stumblin In

понеделник, 13 юли 2009 г.

Динозаври.

Летящите легенди... онези очи със спомени, онези другите очи с възхищение.
Защо ли ми напомнят ДНЕС. Едните помнят нечий блясък...други очакват "блясъка" да отлепи от рульожката...



Знам. Нямате идея колко "летящи легенди" сме създали като нация, нито колко още бихме създали.. Странно защо инженерите /енджин- двигател ...явно на прогреса/ прогресират зад граница, а тук се наричат с умалителното "инженерчето".... И то от доста дълго време.

87-ма година, когато правех проучване за "патентна чистота" на ротационния си "боксерен" двигател с уравновесени вибрации от І-ви и ІІ-ри род, подходящ за вътрешно, външно горене /Стирлинг/, еле па в потенциално експлузвни среди, и за който професора и доцента дето бяха "думите" в двигателите по това време казаха, че не само не са виждали, но не са и чували за подобно изобретение.. Е, беше просто курсова работа в 3-ти курс във военният институт. И докато 3-ма професори ходеха да ходатайстват да изляза "градска" не в укенда, а през седмицата ..щот ИНРА не работи по събота и неделя :D , ротния, взводния и командира на батальона се кискаха "че съм щял да ходя по девойки" ;) Добре бе зависници дърти! :D))) Ми убавец си бях тогава.. :D)))
Имаше още доста време до настъпването на "дУмокрацията".

И така и не ме пуснаха де. :D Използвах 1 от дните, в които трябваше да съм на тренировка в Локото /джудо и самбо/ за да се "отклоня" от маршрута и да обезпокоя лелките в библиотеката. А те като видяха онова момче с униформа и пламнал поглед направиха чудеса от храброст. :)
Минало. :)

Защо се присетих... заради онзи млад рапър-депутат. Тодор Йосифов, 26 г., лидер на МГЕРБ в Бургас.
Абе той е на половината на моите години почти. Един.
Напомни ми на мен ...някога. Макар и в друга визия и светлина.
Е защо пък да няма поне 1 такъв?!
На други 240 къв опонент ще е?! С какво застраши устоите на парламентаризма?!

"Няма нищо по постоянно от промяната!"

Или да цитирам нещо от "Новите 50 закона на Мърфи":
"Закон на Джери:
От това че всичко е станало друго, изобщо не следва, че нещо се е променило. "


Е това ме боли.. И за инженерите и за "енджините" и за младите... Все едни и същи стари муцуни ще си гледаме. Не го знам тоз юнак що за стока е. Ама..поне 1 не следва ли да е там някъде си... Аре нека и да не е той. Нека да е някой дет по Еврофондовете е следвал. Или някой дет е олимпиец по математика, физика, там квото си изберете...
Докато ние си джапаме и у калта и се кефиме на безвремието си.
Аз бих се припознал в обаче в някой, дет ни "навира джапанките у носа". Знам..нас дъртите ще ни боли.
Именно! :))

SHUT UP AND FLY!